Преди няколко месеца се запознах с едно момиче и започнахме да се занимаваме. Бързо се сближихме и от тогава тя не е спирала да ме търси. Наистина не е спирала... Започна да ми споделя много, а може би и всичко. Аз също съм и споделял доста и винаги съм гледал да и помогна и да я подкрепя във всяка една ситуация. Определено съм улавял намеци от нейна страна. Колкото до мен по-ясен намек от поканите ми за срещи и самото ми присъствие там, както и това че винаги я изслушвам и съветвам (показвам загрижеността си), споделям и т.н., не мисля че има. За тези няколко месеца сме излизали 4-5 пъти, от които така и не намерих момента да "пренеса нещата на следващото ниво". Проблема е там, че преди седмица + забелязах разлика в отношението и. Започна да се държи по дръпнато от нищото, като гръм от ясно небе, а от няколко дни изобщо не подържаме връзка. Естествено, когато я питах дали има нещо (след като няколко дена не се бяхме чували изобщо), на няколко пъти ме увери че няма и се опита да се държи все едно всичко е ок, но усетих отчуждение в отношението и отново. Очаквано резултат нямаше... Съответно опциите за мен са две - или според нея е достигнала някакъв предел в "борбата" и е останала с впечатлението, че нямам интерес към нея, или е от онези пикли, които влизат с гръм и трясък в живота ти(защото точна така стана) и след това си тръгват изведнъж, за да се чувстват по-значими и да се доказват пред себе си от комплексарщина.