Журналистика в България -> СУ, НБУ, УНСС или АУБ

[didi222]

Здравейте!
Дванадесети клас съм и тази година ми предстои да се явявам на ДЗИ, както и да кандидатствам във висше учебно заведение.
Отдавна съм избрала областта, в която искам да се развивам - медиите. По тази причина съм решила да запиша журналистика, но се колебая кой университет да избера. Спряла съм се на 4 - Софийски университет, Нов български университет, УНСС и Американския университет в Благоевград. И за четирите съм чувала както позитиви, така и негативи. Засега клоня към СУ, но мнозина ми казват, че не подготвя добри кадри заради остарелите методи на преподаване. Наясно съм, че всичко зависи от самия студент, но за мен е важно да попадна на добри преподаватели и сред приятни, интелигентни хора.
Ще се радвам, ако споделите мнение за въпросните университети.

[TrollFactory]

Горещо ти препоръчвам да не я записваш тази специалност. Причината: Безобразно раздута бройка на прием и в последствие
бълване хиляди потенциално безработни "журналисти" всяка година.
Журналист трябва да е призвание, без значение какво си завършил, ако си смел и имаш дар слово. Институционализирането на журналистиката в образователни институти е с цел да обособяването на някаква "гилдия" и съответно още един начин за упражняването на контрол върху цялата журналистическа пасмина. Освен това, да превърнеш това в професия означава да си готова на всичко за сензацията, защото журналистите получават заплата на изработен материал. Ако искаш да си драскачка и плюеш по този и онзи само, за да ти плащат, трябва добре да си помислиш така ли виждаш себе си след 20 години. Защото никой не се интересува от хубавите неща, всеки се интересува от пошлостта и мръсотията в обществото. Ако си идеалистка и си мислиш, че чрез журналистиката подготвят кадри, които да се борят за обществено значими каузи, то много жалко, че ще бъдеш поредния разочарован от истината млад човек. Не знам дали до някаква степен мога да преобърна мисленето ти в правилната посока, но само ще те посъветвам да не превръщаш обичта си към писането в работа!

[didi222]

Благодаря за включването!
Преди бях твърдо убедена, че искам точно тази специалност, но след няколко подобни на твоите изказвания се замислих за бакалавърска степен в друга насока (примерно Европеистика, Културология) и евентуално магистратура по журналистика. Въпреки това смятам, че все пак има позитиви от следването на журналистика - запознанствата с професори, натрупването на опит (стаж), създаването на контакти в университета и др.
Именно заради това търсята златната среда - учебно заведение, където да се изучава въпросната специалност, но и да не ми е ограничена свободата на словото. Няколко души ми препоръчаха НБУ, имаш ли мнение конкретно за този университет?

[TrollFactory]

Благодаря за включването!
Преди бях твърдо убедена, че искам точно тази специалност, но след няколко подобни на твоите изказвания се замислих за бакалавърска степен в друга насока (примерно Европеистика, Културология) и евентуално магистратура по журналистика. Въпреки това смятам, че все пак има позитиви от следването на журналистика - запознанствата с професори, натрупването на опит (стаж), създаването на контакти в университета и др.
Именно заради това търсята златната среда - учебно заведение, където да се изучава въпросната специалност, но и да не ми е ограничена свободата на словото. Няколко души ми препоръчаха НБУ, имаш ли мнение конкретно за този университет?

България е на 111-то място в целия свят по свобода на словото!
https://offnews.bg/medii/reporteri-b...vo-679359.html

Нека се опитам да ти обясня защо:

Ще се постарая да бъда възможно по-кратък, защо не трябва да запишваш никакви социални специалности, политологии, журналистики и прочее, въпреки че знам, че след казаното ще имаш още много въпроси. В България няма истинска журналистика, нито пък държава! Не знам колко знаеш по история, но за няколко месеца след 9 септември 1944 г. са избити без съд и присъда 30 000 и 42 000 души, а стотици хиляди са изселени от домовете си. Почват мародерства из цялата страна. Елита на нацията е унищожен. Направен е преврат. България е окупирана от Русия. Цялата история до този момент е пренаписана. Тъй като елит в страната вече липсва, на негово място трябва да се поставят хора, които са най-вече от селата, така че България идеологически да заприлича на съветска Русия. Те се настаняват в бившите вече домове на избитите или изселени без съд и присъда хора по време на терора. Образът на страната е тотално префасониран. Цялата ценностна система и култура са премоделирани, така че да изчзне всякакъв помен от това, че е имало буржоазна култура. За нейна сметка се внася селска култура, опростачва се цялата система. Преподаватели и кадри с висше образование, които да ръководят страната на практика липсват, защото интелектуалните кръгове са избити или разслени из страната. Българското образование е обездвижено за години напред, защото за да се попълни тази дупка от липсващи кадри, с решение на БКП, вече преподавателите в училищата и университетските не са длъжни да покриват доскорошните строги изисквания (преди 1944-та година). Престъпниците, които са дошли на власт чрез БКП променят цялата система, така че от този момент нататък нейна единствена цел е производството на лоялност към системата. Те правят от университетите места, в които трябва да се подготвят "специалисти със здрав и прогресивен научен мироглед". Така неграмотността в културно-икономически изостаналата и насила съветизирана България е била "преодоляна". В резултат на чистките, маскирани като прогресивни мероприятия на комунистическата власт, режимът е успял да отстрани по-старите професори, хабилитирани преподаватели с "явно фашистка дейност в миналото и непоправими проводници на реакционна идеология и великобългарски шовинизъм" и ги заместил с по-млади, лоялни на партийната номенклатура. На практика университетската образователна система е бълвала "добри комунисти", провинциализирайки е науката и знанието. Започват да се учат лъжи и идеологически простотии. Цялото образование е съсипано и следи от това се виждат и до ден днешен. Тези преподаватели, които и до сега преподават социланите науки (така наречените "червени профескори") са същите хора или хора на същите хора, които и до сега управляват България от 1944-та година насам. Специалностите като журналистика, политология, политически науки, история, социология, както и всякакви специалности като "Европеистика" производни от "Международни отношения" са пълни с идеологическа подготовка, която бълва функционално неграмотни кадри, но за сметка на това достатъчно тъпи, за да действат по правилата на режима. Властта в България не е сменяна дори и с оркестрираните "промени" от 90-те!

Давам ти и линкове по-долу, за да прочетеш тази информация по-детайлно и да не кажеш, че си измислям. Опитай се в университета си да засегнеш някоя от тези теми или изобщо теми свързани с комунистическото минало на държавата ни и ще се изненадаш как преподавателите ти ще се червят и ще ти казват опитвайки се да са политически коректни, че "такива теми не е хубаво да се засягат", защото са "засягат твърде скорошни събития и историята още е в процес на писане и произнасяне на присъда по тези въпроси"...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Народен_съд

http://www.bghelsinki.org/bg/publika...provincializm/

http://pametbg.com/index.php/bg/pres...sud/309-9-1944

Запиши някоя техническа специалност, за да може поне да имаш достойна професия, а не да си "списач". Тоест да пишеш каквото ти спуснат.

Междудругото, отворихме една доста дълга тема. Моят съвет е да се информираш повече за държавата, в която живееш четейки независими източници. По-полезно от всякакво висше образование в страната ни в момента. Евентуално може да станеш и истински журналист, но извън страната. Тук, ако говориш публично за истината може и да те затрият. В противен случай, останеш ли да си журналист тук, ще си треторазряден кадър насила, който ще е полезен само, ако пише полезни неща, а неправилното твоите издатели учтиво ще те молят да не публикуваш.