Помощ!

[Pld]

Здравейте, пиша тук с надеждата за съвет в трудната ситуация в която се намирам! На 22г. съм и откакто се помня в семейството ми е имало скандали, викове и побой от сприхав баща, който пали от малко и не дава да се изкаже мнение различно от неговото. Когато завърших училище се пренесох в друг град , за да уча а те година след това заминаха за чужбина с нагласата за по - добър живот, повече пари и спокойствие. Пари имаше, но не и спокойствие. Същите скандали, стрес и насилие . Заминах за лятната ваканция, когато бях втори курс , за да поработя и да спестя пари. Още с пристигането си там бях посрещната с бой от него, защото бях свалила няколко килограма покрай края на учебната година, опитах се да му обясня това, но той сякаш беше набрал яд и изкара всичко върху мен. Майка ми разбира се се намеси но не успя да ме спаси, защото тя няма дума срещу него. Започнах работа при тях, трябваше да изглеждаме като щастливо семейство пред останалите, но само ние знаехме какво всъщност сме. Искаха да остана там, но успях да ги убедя да се върна , за да завърша образованието си , също така исках и да избягам от обстановката, защото нямаше да изкарам много време на напрежението там. 2 години по - късно направих същата грешка - пак заминах при тях защото ми се беше казало, че вече всичко е различно , обаче не беше така , а много по лошо. Скоро им споделих, че искам да се прибера, че не мога да свикна да съм тук, да работя с тях, да живея с тях, навсякъде да съм с тях. И като вече порастнал човек сама да решавам, обаче последва остра реакция от негова страна, заплаха и посягане с побой и думите " ще свикнеш, ще ти се наложи да свикнеш " . Неможах да повярвам колко безжалостен е станал , казах на мама че с него няма как да се живее спокойно, именно той и дава всекидневно примери с неговото държане спрямо нея , отношение, малтретиране. Тя сякаш от страх или вече от привикване към това си затваря очите и немога да я разубедя. Имам и брат на 27 г който според мен е пълна развалина има проблеми с хазарта и сякаш е негово копие в някои неща и заради него някак неможе да тръгне, надява се да влезе в правия път. Разбирам майка е но защо трябва аз да страдам и да търпя такъв ад , когато не го искам повече?! За мой късмет имам възможност да се прибера за да сврърша нещо в България и не мисля да се върна повече. Тя ще пътува с мен и вече пред свършен факт ще и съобщя за моето решение и ще се надявам да остане с мен , за да се спасим най - накрая вече, единственото нещо, което ме спира е това, че работим заедно, няма как да подам предизвестие за напускане и не искам да го злепоставям а още по - страшното е тя да се върне и да се наложи да търпи последиците от моето решение. Почти никой нямам в България, знам , че е трудно със сметки, квартира и работа, но той става опасен за околните и искам да се защитя. Никой от тях не ме разбира, не виждат колко е сериозно неговото положение а продължават да се примиряват. Написах всичко това , за да споделя, за съвет и малко кураж за това което съм решила.

[Грозния]

Не се връщай при тях, щом не ти харесва!
Щом си пълнолетна, те не могат да те заставят да ходиш в чужбина насила.
В България нямате ли някакво жилище, където да живееш? Прибери се и живей там, тъкмо ще си далеч от тях.

[Pld]

Нямаме.. затова искам да се изнеса на квартира.