Напротив, пречи. Ако си ултра религиозен няма как да те убедя в диаметрално противоположното. Ти ще кажеш, че съм обладан от дявола, за да твърдя нещата, които ти говоря.
Какво изобщо значи "изрязяване на незнание"? Агностикът винаги заема малоумната позиция да е "някъде по-средата", което автоматично значи, че вярва, че няма как бог да бъде изключен от картинката. Ако не вярваше, щеше да си е атеист.
Вече ти казах, че се влиза в едно безразборно повтаряне на тази верига и навлизаме в безкрайността й, която няма как да бъде понятна. Ако беше понятна, нямаше да е безкрайна. Ако бог беше понятен, нямаше да е безкраен и всесъществуващ. Приемаш, че има някакво изключително начало (непонятно за човешкия разум), ако искаш наречи го Бог, но е все едно дали ще вярваш или не. Самите религии допускат, че каквто и да стане, то е божествено проявление, част от божия промисъл и прочее и не дават отговор. Нито пък ще се намери някой, който да те остави доволен давайки ти цялата истина за света. Няма как да я намериш. От там насетне, ако искаш вярвай, че това ще стане след като умреш, ако искаш не вярвай в живот след смъртта... Без значение е за всеобщата картинка. Игра на думи, която може да ти отнеме цял живот да я разнищваш и пак няма да стигнеш до никъде, а в най-добрият случай ще се върнеш в началото като изходна позиция. Просто си живей живота, спазвай нормите на приличие, не убивай, не кради, старай се да не лъжеш за щяло и нещяло, уважавай хората и животните... Абе бъди добър човек, но не прави всички тези неща като средство (стълбичка) за отиване в рая. Забрави за ада и рая, примири се, че си тук веднъж и все пак осъзнай колко е важно да си изброените преди малко неща. Трябва да допуснеш, че животът ти е един единствен и е много важно как ще го изживееш. Заради себе си и другите, включително и онези, които ще дойдат много след като теб вече те няма.