Неверие

[Zlennox]

И все пак емпирично е известно, че нещата се случват по позната схема причина-следствие-причина... Все трябва да има първопричина, от която е започнало всичко.

Ако приемаш че Бог e всемогъщ, всезнаещ и безкраен/необхватен, то тогава Аристотелската логика на каузалност няма значение. Няма как ако Бог а безкраен и необхватен - във времето и пространството - да му скимне да тръгне да създаде себе си. Друга перспектива от която да го погледнеш е как знаеш определени истини и от къде, тоест "a priori или a posteriori. Ако е а priori то най-вероятно го знаеш заради собствени теоретични/интелектуални размишления. Тоест логика и дедукция. Ако е a posteriori то тогава знаеш дадена истина защото си я преживял емпирично. Бог не е емпирична истина. Но пък затова е идея която е заглоздена в интелекта. Дори и като идея - че Бог/Вселената е безкрайна и необхватна - трябва да се запиташ от къде идва тази идея. Част от интелекта ли е или е вградена в него? Ако е част от интелекта тогава самата природа на едно такова същество като бог го предразполага да съществува. Едно финитно същество няма как да създаде идеята за бог, защото не би разбрал безкрайната доброта на бог и защото никой няма пълно формирана концепция за 'безкрайността', но едно такова същество което има неограничен потенциал и способности, може, да речем, да зъдаде човек. Един вид нива на реалност. Безкрайното е по-обективно/("representational reality") реално от финитното като идея защото има неограничен потенциал но пък има малка или нулева формална реалност защото колко пъти си се срещал с идеята за бог или самия него на по кафе заедно? Медитациите на Декарт са доста интересни от тази гледан точка.

Идеята за някакво същество, което не е нито направено от материя, нито енергия, и че някак си съществува извън време и пространство, докато все още някак си има способността да взаимодейства с материята и енергията, също е напълно нелепо, тъй като противоречи на всичко което някога сме наблюдавали. Никога не сме наблюдавали какъвто и да е интелект, който би могъл да съществува без да е свързан с материята и енергията, нито пък някога сме наблюдавали нещо, което може да се каже че съществува "извън" времето или пространството. Доколкото можем да кажем, подобно същество не изглежда възможно и следователно вероятно не съществува.

1. Каквото съществува, тогава има и причина.
2. Вселената започва да съществува.
3. Следователно, Вселената има причина.

а) Не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка. "Certainty is only a reduction of possibility." Виждам движение на чук и виждам движение на пирон. Но е невъзможно да се докаже, че чукът кара пирона да се движи. С други думи, не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка с абсолютна сигурност. И без причинно-следствена връзка, космологичният аргумент се срива, тъй като приема причинност.

б) Друг проблем е, че предположение 1 не може да бъде доказано. Всичко, което може да се каже, е "доколкото знам", каквото и да започне да съществува, има причина. Ако някой не е всезнаещ, човек не може да знае че предпоставка 1 е вярна. Но без предпоставка 1 аргументът се разпада.

в) Вселената започна да съществува. Отново… не е възможно да се докаже това с абсолютна сигурност. От гледна точка на законите на термодинамиката е недостатъчно, тъй като човек може да не знае дали има друг закон с който не сме запознати все още. Отново, без да знаем това с абсолютна сигурност, предпоставка 2 не може да бъде вярна.

г)Космологичният аргумент, дори ако е логично ок, все пак заключава че Вселената има причина. Не ни казва каква е причината. Нелогично е да прескачаш от „има причина” към „Бог”. Изводът, че Вселената е причинена от Бога, не е извод, който може да се извлече от предпоставката.

Истината е че Вярващия и Агносисът не са толкова различни. При единия вярата е активна, при другия пасивна. Но нито един от двамата няма конкретно и категорично чисто познание за истината. Агносисът е като политическите анализатори, предлага само мнения. Атеиста не е по-добре от другите двама от гледна точка на истината но неговата гледна точка не стартира с Бог, нито пък свършва със всевишно същество.