Неверие

[defender]

Не Господ ми е помогнал в труден момент ами аз самата.

А какво ти дава жизнените сили и те кара да искаш да живееш. По принцип, по логиката на този свят, животът завърша със смърт, каквото и да правиш, защо тогава не се самоубиваш за да постигнеш по-бързо целта и да възцари логиката, защо? Ами защото всеки човек, който желае да живее и не се самоубива всъщност е вярващ в Бога, дори и да не го осъзнава, но като казва, че е невярващ, той така се възползва от вярата си нагло, без да благодари на Твореца, дори го хули.


ПП: Истинският атеист е самоубилият се атеист - ей това му викам логика и прагматизъм, без вяра. Пример е дядо ви Ницше.

[Zlennox]

ПП: Истинският атеист е самоубилият се атеист - ей това му викам логика и прагматизъм, без вяра. Пример е дядо ви Ницше.

Ницше не е бил атеист камоли нихилист!

[defender]

Ницше не е бил атеист камоли нихилист!

Че какъв може да е бил човек обявил смъртта на Бога? Учудващо ли е тогава, че се е самоубил след като сам е твърдял, че "единственият изход на човека без Бог е самоубийството."
Какъв може да е?

[Zlennox]

Че какъв може да е бил човек обявил смъртта на Бога? Учудващо ли е тогава, че се е самоубил след като сам е твърдял, че "единственият изход на човека без Бог е самоубийството."
Какъв може да е?

Да, смъртта на монетеисткият Християнски Бог. Ницше учи че демокрацията и атеизма (тоест атеизма е и въведението в нихилизма) ще доведат до пагубата на европейската цивилизация. Но понеже християнските ценности са една голяма первезия на демократичния процес, те не са съвместими с човешката природа. Християнството отрича човека и неговата природа - същността на живота и всичко това което идва с него като копнейки за утопични релности извън този живот, натрапва ценности които отричат реалноста на земния живот.

[defender]

Християнството отрича човека и неговата природа

Че какво я възвеличаваш тази човешка природа след, като води до пагубата на цивилизацията. Човешката природа, е самоубийствена. Християнството не отрича човешката природа, а напротив показва коя е истинската човешка природа и че тази природа не е роб на този свят.
А либералите не само, че са роби на този свят, ами и са го обожествили - от това, което се срамуват християните, като най-ниско падение и загуба на свободна воля, либералите в него се въргалят, като прасе у кочина и квичат от радост. Па и се смятат за умни и красиви, демек помазани от своя демон.

[nqmamNervi]

А какво ти дава жизнените сили и те кара да искаш да живееш. По принцип, по логиката на този свят, животът завърша със смърт, каквото и да правиш, защо тогава не се самоубиваш за да постигнеш по-бързо целта и да възцари логиката, защо? Ами защото всеки човек, който желае да живее и не се самоубива всъщност е вярващ в Бога, дори и да не го осъзнава, но като казва, че е невярващ, той така се възползва от вярата си нагло, без да благодари на Твореца, дори го хули.


ПП: Истинският атеист е самоубилият се атеист - ей това му викам логика и прагматизъм, без вяра. Пример е дядо ви Ницше.

не намирам логика в този аргумент
ти примерно защо гледаш филми, като знаеш, че ще свършат? и като цяло вярата в Бог ли е главният ти стимул за живот?
една аналогия: можеш просто да видиш резултата от футболния мач, а можеш и да седнеш да го изгледаш и да изживееш момента

[defender]

ти примерно защо гледаш филми, като знаеш, че ще свършат?

Не просто знаеш, че ще свърши филма, а знаеш и как точно ще свърши. И ако наистина следваш материалната логиката и си прагматичен (както твърдят атеистите), то не би трябвало да си губиш време да го гледаш.


ПП: аз гледам филма, защото вярвам, че смъртта не е краят на съществуването, и че това съществуване там, зависи от това, което преживявам тук, защото то ми помага да си поправя настройките.

[nqmamNervi]

Не просто знаеш, че ще свърши филма, а знаеш и как точно ще свърши. И ако наистина следваш материалната логиката и си прагматичен (както твърдят атеистите), то не би трябвало да си губиш време да го гледаш.


ПП: аз гледам филма, защото вярвам, че смъртта не е краят на съществуването, и че това съществуване там, зависи от това, което преживявам тук, защото то ми помага да си поправя настройките.

тук просто имаме разминаване в гледните точки може би
ти вярваш, че имаш живот и след смъртта и това ти дава стимул. това може би е така, но по друг начин - светът не свършва със смъртта ти, а продължава да съществува. ти също продължаваш да съществуваш известно време в спомените на близките си. или ако си оставил някаква следа, тя носи частица от теб и по този начин ти продължаваш да "живееш" в някакъв смисъл. може би това обяснява постоянният стремеж на човека да оставя следи и да строи неща - опитва се да победи смъртта. и успява реално, поне за известно време.
ако гледаме на нещата прагматично, си прав, но пропускаш аналогията с футболния мач, не винаги всичко опира до взимането на най-оптималното решение. ако беше така - хората нямаше да мръднем от дърветата.