тук просто имаме разминаване в гледните точки може би
ти вярваш, че имаш живот и след смъртта и това ти дава стимул. това може би е така, но по друг начин - светът не свършва със смъртта ти, а продължава да съществува. ти също продължаваш да съществуваш известно време в спомените на близките си. или ако си оставил някаква следа, тя носи частица от теб и по този начин ти продължаваш да "живееш" в някакъв смисъл. може би това обяснява постоянният стремеж на човека да оставя следи и да строи неща - опитва се да победи смъртта. и успява реално, поне за известно време.
ако гледаме на нещата прагматично, си прав, но пропускаш аналогията с футболния мач, не винаги всичко опира до взимането на най-оптималното решение. ако беше така - хората нямаше да мръднем от дърветата.