здр, 24/м/горе-долу девствен, от много време не съм се връщал тук ама стана каквото стана и се върнах да споделя

От 6 години се познавам с едно момиче от друга държава и си чатим. Тя праща нудита.. и аз така. Никога не ми е харесвала, но ми харесва колко честно се държи с мен. Помагала ми е в адски трудни моменти и винаги е била до мен.

Е реших сега на нова година да ходя да я видя и останах там 4 дена. На втория ден ми се нахвърли и не след дълго бяхме голи и двамата и grind-вахме. Гушкаше се в мен, очите й сияеха, беше много готино ама тя ми каза, че според нея, щом НЕ искам да изпълня един ден фантазията й като сме гаджета да ме гледа как еба други жени, значи не иска връзка. Аз й казах, че щом няма връзка, няма и секс. И така правихме всичко останало но не и секс.

Та от всичките тези действия аз се влюбих в нея, въпреки, че знам колко не си подхождаме, колко не ми харесва физически (то пък тялото й е меееега яко). Тръгнах си от там, мина се седмица и вече усилено я свалям защото сърцето ми я желае. Любов, какво да я правиш. И ето тя ми казва "Еми аз нарочно реших да ги правим тези неща за да ти е готино на теб иначе не бих защото аз не изпитвам нищо от това и не обичам да ме докосват". Минава се още ден и ми заявява "Ти като дойде тук ме научи на нещо много важно. За това реших да тръгна с един приятел който живее на близко и довечера ще спя у тях". И така ми се разби сърцето за сетен път от човек, когото никога не трябваше да обичам като нещо повече от приятел. Треса се от панически атаки дневно, с които тя ми помагаше преди, сега си нямам никого.

Все още скърбя, но не съм я махнал и си пишем всеки ден. Всеки ден като ми пише си представям как копелето, което ми я открадна я дъни отзад докато ми пише и имам чувството че ме направи на кък, но пък искам да ми е приятел, защото я ценя като такъв. Е, не е копеле, защото пък съм щастлив, че прави нея щастлива. Нещо, което аз явно не успях да направя. Много ми е тъжно и съм дълбоко наранен, че така ми беше открадната.

Та хора как да остана приятел с човек, който току-що ми е разбил сърцето за да тръгне с друг? Всеки ден почва с лошо само като се сетя за нея. По някой път ми се иска да е сън и да не бях ходил там и да не се беше променяло нищо. После си спомням, че този човек може да е мъжът на мечтите й и аз дори и да съм бил като посредник съм я направил щастлива и заради мен сега тя има усмивка на лицето си. Но на мен ми е трудно и то много. Не знам как да увладея чувствата си, особено като остана сам става много страшно.