Здравейте,

пиша ви за един мой много голям проблем...Жените.....никакъв усет към тях и страх от първата стъпка..

на 23години съм и имам много ама много сериозен проблем с жените, започна ли разговор се сковавам,притеснявам се.. гледам да плямпам нещо просто.

Весел човек съм г.д, винаги искам да се забавлявам, но рядко попадам на точните хора.. едни ме отхвърлиха защото не бях поредното леке, втори щото не пуша и не се занимавам с глупости.. трети просто явно защото съм им изглеждал странен..В същото време нямам и нови запознаства с момичета, в нета пълен ужас..

Виждам, на живо някое красиво момиче примерно на някакво мероприятие,, усмихвам и се , загововарям я.. нищо не произлиза.. пиша едно елементарно здравей, как си.. или много си красива... няма и помен от отговор..

Все си казвам,ще се променя, ще сменя начина на живот.. правил съм се на луд, пил съм(напивал съм се),излизал съм и с хора които са ми неприятни само и само да се променя но нищо не става.. един и същи тъпир..

Завърших, един, вече втори университет, развивам бизнес,на пук на много хора изкарвам солидни пари, но това някак си не ми носи удолетвореност.. чувствам се сам.. самичък, самосъжалявам се..
Винаги искам да съм честен и като кажа нещо да си държа на думата, дори и да се прецакам..п

Реших да се променя, дискотеки, излизания,банкети, пиене... а у.. коли това онова..морета, плажове,...няма батко дойде един такъв момент в който останеш сам с себе си и край пак същото дередже..

2018беше към края си и си казах,кво пък ще отида и ще си прекарам весело за студентския празник.. отивам..първи ден.. болен..въпреки това забавлявах се, видях стари познати приятно беше... една дискотека,втора.. честно казано не се чувствах на място.. на края останахме аз и едно приятелче и той си намери мацка.. след това дойде една нейна приятелка леко подпийнала.. казах и наздраве а у.. не съм се натрапвал.. и по не едно време дойде при мен, вика ела на дансинга..

Искам не искам отидох, отпуснах се..започнахме да се целуваме,натискаме, абе друг на мое място да я беше наебал.. но някакси виждах в нея едно шибано чувство за вина, с погледа с който тя ме гледаше... и дори ми го каза, ти искаш само секс нали....

А как да и кажеш в такава ситуация.., че ТОЧНО Аз не съм такъв.. както и да е.. ннищо не казах..запазих мълчание, а тя само ме гушкаше и целуваше... казах си: ех можеш да ебееш, но по-добре ли ще си ако се възползваш от нея, ще се гордееш ли в бъдеще? ще се похвалиш пред 1,2,3,10човека и кво и кво нищо.. стана ми тъпо и излязох на въздух..

като се върнах в дискотеката си седнах на сапарето и тя пак дойде при мен, вече и беше доста лошо... викнах нейната приятелка да я закара и така и завърши всичко...

Но какво аз пак вътрешно си казвам,хей не всичко е първичното..:: наеби я .. заеби я в тоалетната... така си казвам от малък, винаги съм правил евалата на момичетата.. , но пък съм сам.. защо ? задавам си въпроса защо? не съм лош, не съм използвач, не съм дебил, не искам да преча на някого...

Какво да направя и аз нз.. виждам единствено спасение в това да емигрирам и да отида някъде където отношението на хората е по-различно от първичните инстикти..