Вина

[inewton]

Може ли да се поучим от собствената си вина? Защо човек не признава вината си? Не поема отговорност за нея? Защо толкова обичаме да прехвърляме вината на другите и когато ни се случи нещо (лошо) никога не търсим вината в себе си, сиреч, защо забравяме, че каквото даваме, такова получаваме?

[RalllBr]

Човек може да се поучи от собствената си вина само, ако е достатъчно смел да се изправи пред себе си, да я осъзнае и е психически силен, за да продължи напред. Човек често не признава вината си, защото не притежава посочените качества или заради егото си , както и заради страха от последствията. Не поема отговорност, защото не е бил научен, защото последствията не го засягат или защото няма реална представа за вината си(не я осъзнава) и не разбира, че всъщност има защо да се чувства виновен(че е направил грешка). Често причината е комплексна. Обвиняваме другите, защото бягаме от отговорност, успокояваме съвестта си с чуждите грешки и как уж нашите са предизвикани от тях(всъщност някои грешки от такъв тип са неизбежни, дали ще бъдат направени зависи от личното възприятие, ниво на развитие, опит и все подобни качества, които се придобиват с времето), а също и защото не можем да си избием чувството на онеправданост. Също така това е и начин(съзнателен или не това е друг въпрос) да си улесним живота . Не смятам, че изчерпах темата, но накратко това е, което аз установявам от своя опит.

[inewton]

Не се засягай, чадо, това са просто въпроси за размисъл. Не съм имал предвид теб или когото и да било.

И не, не искаме да сме нормални овце. Поне не от това стадо.

[nqmamNervi]

защо ли си мислех, че темата ще бъде с по-алкохолна насоченост :/
иначе мисля, че това е етап от съзряването, който не всеки достига. тоест не всички хора могат да признаят вината си и да си вземат поука. изисква се доста самонаблюдение и неегоистично мислене, да можеш да се погледнеш отстрани безпристрастно и да прецениш ситуацията без да влагаш емоции, както и да загърбиш егото си и да признаеш своята грешка. уважавам хората, които притежават тази способност.

[9999]

Човекът е върховен егоист по своята същност, падре. Бог няма пръст в това! То е генетично заложено, останало от животинският ни произход. Еволюция попе, еволюция. Но дори еволюцията не може да изкорени определена информация предавана чрез гена. Ако греша, защо тогава правим деца и се грижим цял живот за тях и тяхното благополучие? Не ми отговаряй, аз знам отговора.

[inewton]

^ Тези обръщения...
Какво стана с теб? Ожени ли се?

[9999]

^ Тези обръщения...
Какво стана с теб? Ожени ли се?

Ами да

[inewton]

И не ме покани. А на мен така ми се ходи на сватба.

[fire_magic]

И не ме покани. А на мен така ми се ходи на сватба.

Все едно щеше да отидеш, хайде сега...

[inewton]

Все едно щеше да отидеш, хайде сега...

Щях, освен ако не е било просташка сватба, но той не е такова момче.

Хайде, стига общи приказки, че ми опорочавате темата.

[fire_magic]

че нали ти го захвана това с женитбата и сватбата

[inewton]

Именно, най- вече себе си визирах.

[9999]

Именно, най- вече себе си визирах.

xaxaxa. Чувството за самоирония показва висока степен на интелигентност!

[TrollFactory]

Може ли да се поучим от собствената си вина?

Може, естествено.

Защо човек не признава вината си?

Зависи какъв е залога. Понякога истината струва скъпо. Хората очакват, че поемайки вината си това ще ги направи по-благородни и ще получат прошка за каквото трябва, но не винаги е така.

Не поема отговорност за нея?

Зависи колко е гузен и дали евентуалното непоемане на отговорност ще нарани някой друг, за което може да се обади съвестта му и да му тежи.

Защо толкова обичаме да прехвърляме вината на другите и когато ни се случи нещо (лошо) никога не търсим вината в себе си, сиреч, защо забравяме, че каквото даваме, такова получаваме?

Най-лесно е да обвиним другите. Понякога с основание, а понякога не.