Ден на почит към жертвите на комунизма

[Zlennox]

Населението на България се е увеличило точно благодарение на факта, че границите са били затворени, а сравнения с другите държави е повече от малоумно.

Ех, то ако беше проблема толкова лесен че да можеш да сложиш пръст върхи един единствен фактор и да речеш, е тва е, значи... Това че през тоя период България минава през златния си век на индустриализация, икономически и социален растеж явно няма значение. Нали границите са били затворени.

Те ако искат ще раждат и ако могат да си го позволят, естествено. Това далеч не означава, че населението стига почти 9 милиона не заради границите. В БКП е имало стотици хиляди, не защото са били комунисти, а защото е било по-изгодно, за да имат семейства, да си осигурят живота.

Последно кой е решаващия фактор за прираста на населението, границите или стандарта на живот? Като фурнаджийска лопата си. Май-май второто по-мяза.

Добре де, западните държави са с отворени граници, в повечето случаи, и имат прираст на населението, и то всяка година! Ако беше само до отворени/затворени граници без да взимаш предвид икономическите, социалните и политически аспекти тогава аргументати е доста лабилен.

Не успях да ти схвана логиката на последното. Да си националист не означава да затвориш границите на страната си и да не позволяваш на населението да се махне. Да си националист означава да повдигаш националния, духовния и моралния дух на нацията ти, да следваш националните интереси, които се сменят с времето. Да осигуриш причини на нацията ти да стои в Родината. Не си мисли, че в България е имало много причини да стоят, не са можели да си ометат крушите. Вече казах защо е имало толкова много членове на БКП.

Мхм, що не пробваш да си патриот? Всичко което изброи е форма на патриотизъм

Разликата между патриотизма и национализма е, че патриотът се гордее със своята страна за това, което прави а националистът се гордее със своята страна, независимо какво прави; първото отношение създава чувство за отговорност, а второто - чувство за сляпа арогантност, което - както историята продължава да ни учи, никога не е довеждало до нещо хубаво.