Ден на почит към жертвите на комунизма

[LoveSofia]

И нещо много по-важно. Още в края на трийсетте години на 20 век, Германия сключва заедно с Италия и Япония тъй наречения ТРИСТРАНЕН ПАКТ. Създадена е военната и политическа ос РИМ-БЕРЛИН-ТОКИО. Към Тристранния пакт се присъединяват на практика всички неокупирани европейски държави, в това число и ние. На практика Тристранният пакт по ниво на военна мощ е почти толкова силен колкото е днешният Северноатлантически пакт НАТО. Кой би нападнал държава от НАТО? Русия би ли нападнала Полша или Германия? Може би искаш да изкараш Сталин за безмозъчен самоубиец?

И което е още по-важно. Русия е обхваната като в клещи от държавите на Оста. Да припомня някои факти. Япония, която има много силна армия по това време, е окупирала Китай и други азиатки държави. И на практика има обща граница със СССР. Надвиснала е като една огромна заплаха за Съветския съюз. Е, как смяташ, Сталин дали би посмял дори да си помисли за война с Германия? СССР мигновено щеше да бъде ударен жестоко и от запад, но и от изток. Щеше да воюва на два фронта и в крайна сметка японците щяха да стигнат до Москва, където да се срещнат с германците.

Съюзниците на Германия далеч не може да се смята, че са едни от най-добрите. Предвид че ние не му изпращаме нито един войник, въпреки заслугите му към нас, смятай.
Германия обявява война на САЩ, защото очаква, че Япония ще постъпи по същия начин със СССР, но тя така и не го прави.

След като мустакатите си поделят Полша, червеният е нетърпелив да предпази балтийския фланг от евентуална заплаха от временния му хитлеристки съюзник. Заради това налага контрол на бившите буферни територии на Русия в Балтика. Сключва договори с различни страни, позволяващи на силите му да имат гарнизони в основните пунктове на тези страни. Започват преговори и с Финландия, СССР представя исканията си, като в замяна й предлага двойно повече територия от исканата. Условията целят сигурност на руската територия, без сериозно навредяване на финландската сигурност. Те биха попречили на Финландия да бъде плацдарм за германско нападение срещу Русия, но не биха й дали никакво предимство за нападение срещу Финландия. Всъщност територията, която Русия предлага на Финландия, би разширила неудобно тясната й талия. Финдландците не се съгласяват. Готови са да отстъпят исканите й острови освен Хогланд, те са безкомпромисни да не дадат пристанището Ханко, защото би било несъвместимо с политиката им на неутралитет. Руснаците искат да закупят тази територия, но пак получават отказ. На 28 ноември СССР анулира Договора за ненападение от 1932 и на 30 започва руската агресия. Първо нападението е спряно по начин, изумяващ света. Настъплението през Караелския провлак е прекратено, а до Ладожкото езеро е неуспешно. В другия край на фронта руснаците откъсват пристанище на Северния Ледовит океант, за да блокират изпращане на помощ за Финландия от този път. Настъплението на север успява да стигне половината път до Ботническия залив, но е отблъснато от контраатака на финландска дивизия, която е прехвърлена с влак на юг. Другото настъпление в южното направление е спряно с контраудар в първите дни на януари 1940. Финландците блокират пътя на нашествениците, заобикаляйки фланга им, изчакват атакуващите да капнат от студ и глад, за да ги разбият. На Запад им харесва успеха на по-слабия в отблъскването на по-силния, като това впечатление има дълготрайни последици. Правителствата на Франция и Британия обмислят изпращане на експедиционна сила и за подкрепя на Финландия, и за да се установи контрол над шведските железни мини в Гяливаре, чрез които Германия се снабдява, и за да заеме позиция, която застрашава балтийския фланг на Германия. Това не е осъществено, заради което Франция и Великобритания не започват война със СССР, същевременно и с Германия. Хитлер окупира Норвегия, за да предотврати опасност от съюзническо настъпление на Скандинавския полуостров. Заради съветския неуспех, Финландия подценява военната мощ на СССР, Чърчил също. Това мнение се споделя донякъде и от Хитлер, което има преки последици догодина. Русия не предприема сериозна офанзива, съпътстваща се с многото й ресурси. Съветите са подведени от изворите си на информация за Финландия и не очакват сериозна защита. Между Ладожкото езеро и Северния Ледовит океан има много езера и гори, спомагащи за големи препятствия и мощна съпротива. При границата на СССР железопътните връзки се състоят от една линия (Докато финландците имат няколко линии на границата) от Ленинград до Мурманск, с едно разклонение, водещо до Финландия. Добър вариант за нахлуване е през провлак между Ладожкото езеро и Финския залив, но там е блокирано от линия и няколко действащи дивизии. На север все пак успяват да привлекат част от финландските войски, докато бъде извършена по-добра подготовка и бъдат пратени повече от 14 дивизии за истинска атака срещу линията. Започва на 1 февруари под управлението на Мерецков. Извършен е процес, чрез който е направен пробив в центъра на линията (линия "Манерхайм"). Агресорът напредва по-навътре и притиска отбранителните войски по крилата. Извършена е по-широка маневра и застват в тила на Виипури. Там Финландия оказва съпротива, но войските са малобройни и накрая е извършен пробив. Готовият да отплава експедиционен корпус не пристига. На 5-6 март Финландия иска мир. Финландия е принудена да изпълни предишните условия на СССР, но с допълнения. Манерхайм не вярва в помощта от Запад - настоява съветските условия да бъдат приети. Финландската територия е по-лоша за офанзива, особено по това време на година, в което е нахлуването, за разлика от Полша и където и да било другаде. Територията извън Полша е покрита от германски комуникации за разлика от полската територия. Полската армия придържа повече към нападения и заради това има много по-малко възможности за отбрана. Финландия се защитава по-добре, защото има много вътрешни комуникации, отколкото агресорът. СССР много повече страда от факта, че войната е "Зимна война", има повече затруднения с придвижването, трябва да извършва настъпления по пътища с много дълбок сняг и така нататък. Освен това, съпротивата познава терена и се възползва от това. Теренът

А тоя номер на Хитлер за изпреварващата уж война, той го пласира още няколко пъти. Обявява изпреварващи войни на Франция, на Дания, на Чехословакия и Полша, и още много други държави. В цял свят си спомнят немската инсинуация в Гданск (Данциг), където освободени немски затворници, преоблечени в полски военни униформи нападат немската радиостанция. Което дава възможност на Хитлер да обяви война на Полша. А това, което прави Сталин в 1939 г. е отново да върне на Украйна, нейните загубени западни територии, окупирани от поляците в 1920 година.

Добра идея е блицкригът, но само при първите пъти, така е.
Точно така, Сталин просто връща отнетите й, от поляците, територии, на него не му трябват територии, те са за Украйна. А съветската политиката в Украйна през 1932-1933, предимно водена от евреите Лазар Каганович и Генрих Ягода, просто премахване на частната собственост.