- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- Ден на почит към жертвите на комунизма
Е, то стотици хиляди испанци са убити от генералисимус Франко, ама за това е забранено да се говори на Запад, а сега и у нас. Тъй че убийствата на комунистите след 1944 г. не са прецедент. И деветоюнците от 1923 г избиха хиляди земеделци воглаве със законния премиер на царство България Александър Стамболийски, вечна му памет!
Последно редактирано от redbul2 : 05-01-2019 на 18:54
Защо мислиш така?
Било е война и тези хора са били въоръжени или активни помагачи на комунистите във военна зона!
С въоръжени разбойници така се постъпва, а Стамболийски е бил корумпиран и също престъпник!
Ами било е война (Втората световна) и тези хора (убити след 1944 г.) са били въоръжени или активни помагачи на капиталистите!
Да оставят капиталистите да вилнеят и вършат антидържавна и антибългарска дейност ли?
С въоръжени разбойници така се постъпва, а Филов е бил корумпиран и също престъпник!
Последно редактирано от redbul2 : 05-01-2019 на 19:14
Отново демонстрираш непознаване на историята или си нагъл и безочлив!
След 9.9.1944 война на територията на България НЯМА!
Повечето от убитите след (септември 1944) са били невъоръжени и залавяни по улиците или в домовете им! Те дори не са се криели, нито са оказвали въоръжена съпротива!
Много ти се иска да обърнеш моите аргументи срещу мен, но това е невъзможно!
Стамболийски е един простак и търтей, без нито един работен ден в живота си, доказано корумпиран (доказват го сумите и ценностите открити в дома му в Славовица, след като е обезвреден), докато Филов е професор, учен с международна известност и директор на БАН!
Война на територията на България няма, но в Европа се води чак до 9.05.1945 г Втората световна война в която и ние участваме. През 1941 година сме обявили "символична" (но несимволична за софиянци) война на Съюзниците, а преди това сме подписали присъединяването ни към Тристранния пакт (Хитлеровият тогавашен НАТО). След 10.09.1944 г сме официално във война с Германия. Така че страната ни е във военно положение поне до 9.05.194 г. А Япония капитулира едва през август 1945 г. Ние сме в състояние на война и извънредно положение. Сам си отговори кой не познава добре историята. Дай си диплома от средното образование да ти напиша там една голяааама, опашата двойка!![]()
Да, но преди това са били тежко въоръжени. Убивали са без съд и присъда до самият девети септември и са щели да продължат да убиват, ако страната ни не беше окупирана от съюзническите армии. Обявявали са дори парични награди за отрязани човешки глави (което по международното право е тежко престъпление и се наказва още по-тежко), използвали са армията срещу собствения си народ. (Основната причина НАТО да бомбардира Сърбия в 1999 г беше точно тази. Че Милошевич използва армията срещу собственото си население, албанците. Тогава беше категорично заявено, че работа на армията е да служи за външната отбрана на страната, а не да се бие и убива собствения си народ!!!). Няма никакво човешко и морално оправдание за тези убийци отпреди 1944 г, много от които съвсем справедливо са били убити след тази дата. Каквото са си търсили са го получили. Вършили са зверства и са си плучили заслуженото със или без присъда. И ОСВЕН ТОВА ПО КЛАУЗИТЕ НА ПРИМИРИЕТО СЪС СЪЮЗНИЦИТЕ БЪЛГАРИЯ Е ЗАДЪЛЖЕНА ДА ОБРАЗУВА СЪДИЛИЩА ЗА СЪДЕНЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА БИЛИ В СЪЮЗ С ТРЕТИЯ РАЙХ ИЛИ СА ГО ПОДПОМАГАЛИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН. ТОВА СМЕ ПОЕЛИ КАТО МЕЖДУНАРОДНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ И КАТЕГОРИЧНО УСЛОВИЕ ЗА СПИРАНЕ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И СТРАНАТА!
Много ти се иска да обърнеш моите аргументи срещу мен, но това е невъзможно!
Стамболийски не е търтей, а търтеи са тези, които го свалиха от власт и убиха. Стамболийски създаде Трудовите войски в които бяха принудени да отбиват военната си служба освен работливите момчета и доста търтеи и паразити! Ако беше простак, нямаше западните държавници да го поканят на Международната конференция в Генуа през 1922 година. А Богдан Филов е изявен нацист, присъединил България към Третия райх срещу Съюзниците. Баща му е подполковник. (Уикипедия). Тоест цял живот не е видял никакъв физически труд за разлика от моите дядовци гласували за БЗНС. И ЕДИН МНОГО ИНТЕРЕСЕН ФАКТ ЗА БАЩА МУ! "Баща му е убит при русофилските офицерски бунтове по времето на Стамболов."(Уикипедия) Страхотен археолог и учен и калпав политик!
УИКИПЕДИЯ
"Действителен член
Германски археологически институт, Берлин (1924)
Руски императорски археологически институт, Цариград (1910 – 1915)
Австрийски археологически институт, Виена
Дописен член
Пруска академия на науките, Берлин (193![]()
Баварска академия на науките, Мюнхен – дописен член (1929), сенатор (1939)
Славянски институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
Научно дружество в Гьотинген (1932)
Комитет за византийски проучвания, Ню Йорк
Испанско дружество за антропология, етнография и праистория, Мадрид (1941)
Председател
Българо-гръцко дружество в България (193
Почетен член
Археологическо дружество на Гърция, Атина
Доктор хонорис кауза
Университет, Атина (1937)
Университет, Берлин (1939)
Кралски университет, Будапеща (1941)
Университет на Падуа (1942)
Политическа дейност
В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов. Полицейска справка във връзка с назначаването му отбелязва неговата аполитичност до този момент, с изключение на слаби и неафиширани симпатии към Народното социално движение
В качеството си на министър-председател ФИЛОВ Е ВНОСИТЕЛ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ ДИСКРИМИНАЦИОННИ МЕРКИ срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ЕВРЕЙСКИЯ ВЪПРОС“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са ДЕПОРТИРАНИ НАД 11 ХИЛЯДИ ЕВРЕИ от освободените български области Македония и Западна Тракия, ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО ЗАГИВАТ. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено."
Само това да беше направил беше достатъчно да бъде обесен позорно в центъра на София.
"На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. "
"Съгласно т. нар. спогодба „Д-р Клодиус“ България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „ПОД ВРЕМЕННО БЪЛГАРСКО УПРАВЛЕНИЕ“. Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.
На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943 – 1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС ЗА РЕГЕНТ в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов . Назначаването му на този пост е ГРУБО НЕЗАЧИТАНЕ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, КОЯТО КАТЕГОРИЧНО ПРЕДПИСВА, ЧЕ РЕГЕНТСКИ СЪВЕТ СЕ ИЗБИРА ЕДИНСТВЕНО ОТ ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, А НЕ ОТ ОБИКНОВЕНО – ТОЕСТ „ИЗБОРЪТ“ МУ Е НЕЛИГИТИМЕН. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) СЪЩЕ Е В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦУЯ. Проф. Богдан Филов Е РЕГЕНТ почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка под натиск от новия премиер Константин Муравиев."
И ТЪЙ КАКТО ВИЖДАМЕ ПОДОБНО НА ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ И ФИЛОВ СЪЩО Е НЕЛИГИТИМЕН И НЕЗАКОНЕН РЕГЕНТ. Като нарушава Търновската конституция той сам се е поставил извън закона.
"Противоречия
През май 2009 г. по повод именуването на улица по името на Богдан Филов (предложението идва от д-р Борислав Бориславов – археолог, съветник от СДС) от Израелското посолство изразяват „шок“ в писмо, в което се казва: „Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население“ (Уикипедия)
Последно редактирано от redbul2 : 05-02-2019 на 12:34
ОБЯСНИ МИ, МОЛЯ! ЕДИН ФАКТ. Стамболийски според теб бил търтей. Нямал един работен ден.
Ти какво работиш? И как намираш време, ако наистина работиш да пишеш нонстоп в този сайт в десетки теми. Та ти си денонощно тук, кога ти остава време да си гледаш работата и работиш ли наистина нещо? Или лежиш на гърба на родителите си?
Та аз няма време дори да прочета това, което си написал само за един ден. И не знам какво си писал в останалите теми и раздели. ТУК СЪМ ОТ 2008 ГОДИНА И ЗА 11 ГОДИНИ ИМА ОБЩО 1977 ПУБЛИКАЦИИ. ТИ СИ ТУК ОТ МАЙ 2015 ГОДИНА (ПО-МАЛКО ОТ 4 ГОДИНИ) И ИМАШ 7 165 ПИСАНИЯ!!! Кога успя да ги напишеш, ако наистина работиш и как ти остава време за работа след като по цял ден пишеш в този (вероятно и в други) сайт?
Съюз на българите фашисти
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюз на българите фашисти
Ръководител Крум Митаков
Основана 14 декември 1926 г.
Разформирована 1932 г.
Идеология Фашизъм
Съюзът на българите фашисти (до 1928 г. – Съюз на българите) е крайнодясна фашистка обществена организация в България след 1926 година.
История
Основана е на 14 декември 1926 г. от Крум Митаков като продължител на по-ранния Съюз на бойците. Организацията съчетава национализъм и отхвърляне на парламентарната демокрация и стопанския либерализъм с антикомунизъм, антимасонство и ксенофобия. Съюзът на българите фашисти наброява около 1000 членове и остава с ограничено влияние в крайната десница, в сравнение с организации като Български народен съюз „Кубрат“ и Съюз „Българска родна защита“. Изпитваща и сериозни финансови трудности, организацията прекратява дейността си към края на 1932 г.
Съюз на бойците
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюз на бойците
Ръководител Крум Митаков
Основана 16 февруари 1923 г.
Разформирована 1924 г.
Идеология Фашизъм
Съюзът на бойците е крайнодясна фашистка обществена организация в България през 1923 – 1924 година.
История
Създаден на 16 февруари 1923 г. от Крум Митаков като продължител на основания през 1919 г. Строго неутрален пленническо-заложнически съюз, съюзът е сочен за първата открито фашистка организация в страната. Идеологически плътно се доближава до италианския фашизъм с фокус върху засилване на държавната намеса в икономиката и премахване на либералната демокрация. Организацията наброява около 2000 членове, но с отстраняването от власт на Българския земеделски народен съюз и засилените мерки на правителството срещу крайната левица, губи влияние и в началото на 1924 г. прекратява дейността си.
Съюз на българските национални легиони
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюз на българските национални легиони
Ръководител Иван Дочев (1932 – ?)
Христо Луков (1942 – 1943)
Основана 3 април 1932 г.
Разформирована 1944 г. (забранена)
Идеология Фашизъм
Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ; до 1935 г. – Съюз на младежките национални легиони) е ултранационалистическа профашистка и пронацистка организация в България, активна през 1932 – 1944 година и определяна като най-мощното фашистко движение в българската история. Сред видните нейни лидери и дейци са ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков, Илия Минев, Дянко Марков, Христо Статев и др.
Организацията изповядва идеология близка до фашизма, включваща създаване на тоталитарен еднопартиен режим, премахване на пазарната икономика и пълен контрол на държавата върху стопанския и обществен живот, антисемитизъм и враждебност към чужденците, антикомунизъм, антимасонство, противопоставяне на интернационализма и пацифизма.Демонстрира симпатии към италианския фашизъм и националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология.Поради връзките си с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, организацията, както и отделни нейни дейци, са обект на противоречиви исторически оценки.
История
Емблема на Съюза на младежките национални легиони със свастика.
Съюзът на младежките национални легиони (СМНЛ; в някои документи – националистически[10]) е създаден на 3 април 1932 година и провежда своя учредителен конгрес през следващия месец в Русе. Негови създатели са младежи от най-масовата по това време фашистка организация Съюз „Българска родна защита“, групирани около вестник „Прелом“. СМНЛ бързо набира много привърженици сред младежта, прилагайки заимствани от германските националсоциалисти пропагандни похвати. Особена популярност получава масовия поход от София до Търново за провеждането там на III конгрес на организацията през май 1933 година.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година СМНЛ организира демонстрации в подкрепа на монархията, а след отстраняването от властта на „Звено“ е донякъде толериран от режима. През 1938 година СБНЛ се разцепва на две крила, водени от съответно от Иван Дочев и Илия Станев. Много от идеологическите постановки на Легионите са добре приети от правителството, но то се опасява от техния стремеж към създаване на тоталитарен режим, потенциално независим от монархията, поради което се стреми да ограничава дейността им и окончателно да ги забрани на 27 септември 1939 година. По това време СБНЛ достига 75 хиляди членове, 60% от които са ученици, а над 90% – под 30-годишна възраст.
Въпреки забраната СБНЛ продължава да функционира до Деветосептемврийския преврат през 1944 година, като дори увеличава членската си маса, а негови дейци се инфилтрират в местни структури на казионната организация „Бранник“. Макар да подкрепят сближаването с Германия по време на Втората световна война, легионерите са в остра опозиция на управляващите, които определят като „капиталисти, юдеомасони и болшевици“, и призовават за „легионерска революция“ като единствено средство за установяване на Новия ред в България.
През 1942 година СБНЛ е оглавен от бившия военен министър и запасен генерал Христо Луков. Той се опитва да консолидира организацията и да преодолее разцеплението в нея, като поддържа тесни връзки с Германия, предизвиквайки подозрения в правителствените среди, че подготвя преврат. Луков е убит на 13 февруари 1943 година, което предизвиква вълна от антиправителствени демонстрации на легионерите, но разследването установява, че атентатът е извършен от комунистите. След убийството на Христо Луков кризата в СБНЛ се задълбочава. След смъртта на цар Борис III през август 1943 година Съюзът прави опит за коалиране с другата водеща нацистка организация Ратничество за напредък на българщината, но без траен резултат.
СБНЛ е унищожен след Деветосептемврийския преврат през 1944 година. По данни на Държавна сигурност, по това време той има 14 150 членове.
Наследство
Смята се, че в моментите на най-силното си влияние организацията брои близо 50 хил. членове, докато според Васил Златаров 200 000 души, като не се уточнява дали числото е сборно за годините, в които СБНЛ е активна или за конкретен момент.
Непосредствено след преврата около 7 хиляди легионери са избити или подложени на репресии. В края на 1946 година е проведен показен процес срещу симпатизанти на СБНЛ сред офицерите, т.нар. Първи легионерски център. Група лидери на организацията, сред които Илия Станев, са принудени да сътрудничат на военното разузнаване и с тяхно съдействие през лятото на 1948 година е проведен процес срещу Втори легионерски център, по който са осъдени 68 души, а в хода на следствието са арестувани около 850.
Сред най-известните живи активисти на СБНЛ след 1989 г. е Илия Минев – репресиран от комунистическата власт и излежал общо 33 години в затвори и концлагери. След 1989 г. Минев продължава да популяризира някои от идейните постановки на СБНЛ чрез вестник „Свободно слово“, който Минев започва да издава като орган на Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Определя се като убеден легионер и смята, че легионерството има същата роля в българското общество, както нацистката партия в Германия.
В памет на убития в 1943 г. от комунистически терористи водач на Легиона генерал Христо Луков и други убити и репресирани български националисти след Деветосептемврийския преврат 1944, Български Национален Съюз (БНС) организира заедно с гости от чужбина и други националистически организации от България, ежегодно от 2002 г. през месец февруари възпоменателно факелно шествие „Луков Марш“ от центъра на София с поклонения на Паметника на незнайния войн и пред паметната плоча на къщата на генерала.
Историческа оценка
В академичната историческа литература след 10 ноември 1989 г. СБНЛ е определяна с характерните черти на десния политически екстремизъм. Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:
Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също – и по-характерно – вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим.
Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:
[...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред – националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...][23]
Видни представители на СБНЛ
Ген. Христо Луков
Илия Минев
Дянко Марков
Васил Златаров
Любен Костов (общественик)
Народно социално движение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народно социално движение
Ръководител Александър Цанков
Основана 15 май 1932 г.
Разформирована септември 1944 г. (забранена)
Идеология Фашизъм
Народно социално движение (НСД) е популярното, но неофициално име на Демократически сговор (Александър Цанков), наричан още Синия сговор[1] – крайнодясна политическа партия в България през 1932 – 1944 година, получила известност и като „Цанково движение“. Заема фашистки позиции, обявявайки идеологията си за местна адаптация на италианския фашизъм и националсоциализма.
История
Народното социално движение води началото си от крилото на основания след Деветоюнския преврат Демократически сговор, водено от Александър Цанков. Цанков, който оглавява правителството на Сговора от 1923 година, влиза в конфликт с други влиятелни фигури в организацията, като Иван Вълков и Андрей Ляпчев. През 1926 година той е отстранен от премиерския пост и оглавява вътрешната опозиция в партията, но през 1930 година постига компромис с Ляпчев и става министър на просветата. След като Демократическия сговор губи изборите през 1931 година разногласията отново се засилват и през 1932 година Цанков се отделя в самостоятелна партия – Народно социално движение.[2]
През декември 1933 година към Движението се присъединява нова група от Демократическия сговор – Андрей Ляпчев, включваща Славейко Василев, Тодор Кожухаров, Никола Кемилев. В началото на следващата година в организацията се включват още общественици, като звенарят Димо Казасов, земеделците Константин Томов и Христо Манолов, сговористът Христо Статев.[3]
Успехите в общинските избори от март 1934 г. (в които взема 11,5 % от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Бенито Мусолини от края на октомври 1922 г., НСД планира за 21 май 1934 г. „поход към София“, но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като Христо Калфов, Иван Русев и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците.
Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на цар Борис III от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. НСД заема твърди опозиционни позиции, като смекчава антидемократичните си позиции, но постепенно губи влияние, изместено от по-радикалните крайнодесни организации.[4]
В навечерието на 9 септември 1944 движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от СССР проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. „Демократически сговор“ (Цанков), в. „Нова България“, в. „Слово“.
Идеология и структура
Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (януари 1933 г.) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
Историкът Николай Поппетров сочи, че НСД симпатизираща на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.[5] Според Поппетров характерът на партията също издава това:
„ Интензивното създаване на партийни поделения – младежка организация, профсъюзи, интелектуалски кръг привърженици и пр., създаването на силен култ към водача, оформането на охранителна служба, лансираните представи за реформи в политическия и стопанския живот, претенциите на НСД да бъде единствената ръководеща страната сила, обаче показва значително влияние на националсоциалистическата практика. [...] Цанков и сътрудниците му успяват да изградят масова политическа организация, добре функционираща и с приемлива за значителни по мащаб социални среди програма. В нея авторитарното и фашисткото добре се вписват в структурата и идеологията на партията.[6] “
Различни изследователи подчертават и профашистките и пронацистки идеи и декларации на една от основните фигури в сговора – Александър Цанков