Един героичен подвиг от войната срещу монархо-фашистите:

"И щом става въпрос за акции, нито един от написалите спомени горноджумайски партизани не пропуска да се похвали с "най-голямата" в историята на "антифашистката борба" за 1943 г. в м. Добро поле от 31 октомври до 6 ноември с. г., когато: "Горноджумайският отряд обгради широк район и бяха заклани 77 глави едър добитък и приготвена зимнина за отряда". И това е истина.

Част от циничния разказ за споменатата "крупна" акция "срещу фашисткия звяр" на един от нейните "смели" участници разкрива най-добре за каква "акция" става въпрос:

"Задържахме говедарите и се впуснахме да ловим говедата. Направихме една верига и отделихме, колкото можем. После ги броихме. Бяха 77 говеда, около 150-200 кг. Бяха млади по на две-три години. Оставихме Живко (Ив. Узунов) и Камен (Хаим Израел) да пазят говедарите, докато ние прекарахме говедата до Чакалица, където ги заклахме. Колко време продължи, не помня, но помня, че през това време работехме гладни. Връзвахме говедата и ги колехме. Набавихме към пет тона месо. А на ръководителите не идваше на ум да изпекат един брав и да ни дадат да ядем. Между едни скали бяхме направили скара и редяхме пласт месо, пласт сол. Месото замръзваше бързо.

След като прибрахме месото, отидохме да вземем Камен и Живко. Когато отидохме, бяха се насъбрали мнозина. Бяха дошли някои селяни да си приберат говедата от Добро поле. Кой как е пристигал, нашите го задържали. Но те са имали ядене. Клали са млади говеда и са готвили. Като пристигнахме и ние, им викаме: “Дайте нещо по-младо, ако сте опекли”. “Има, има”, ни каза Камен.

Направи ни впечатление, че Живко, като дойде отнякъде, все си държеше панталоните с ръце. Той беше малко лаком и е ял до... Извинявам се за израза. Голям майтап си правехме за това с него.
Кожите бяхме разпръснали по борчетата да се сушат. Ние дадохме кожите на населението, за да си правят опинци, защото бяха обосели. Срещу кожите получавахме дрехи, храни и сол."

Само едно от разказа на "бореца" Станке Урдарски не е вярно, че са работили през цялото време гладни. Обработката на 77-те животни продължава цели 6 денонощия от 13 шумкари, които освен касапската работа, постоянно си пекат и готвят.

"Фашистките власти изпаднаха в ярост от тази акция, продължила шест денонощия", четем в историята на "славната" окръжна комунистическа организация. Но никой не се сеща за яростта и мъката на селяните от Хърсово, Бистрица и Осеново, на които всъщност са похитените животни!"