Хари Хей – “Бащата на гей либерализацията”, комунист и защитник на НАМБЛА, педофилска застъпническа организация.
Хари Хей е бил Комунистически основател на група, известна като “Mattachine Society”, първата организация за правата на гейовете в САЩ през 50-те години на 20 век.
Бил е привърженик на педофилска застъпническа организация, позната като НАМБЛА/NAMBLA. Също е бил и член на Комунистическата партия в САЩ и е искал да моделира Mattachine Society като клетъчна организация, използвана от Американската комунистическа партия.
Тук имаме пример за радикален комунист и гей-активист, който е бил поддръжник на педофилска застъпническа организация.
На гей парада през 1986 г. в Лос Анджелис той носи табела, гласяща “NAMBLA върви с мен”.
Когато хората се опитват да отрекат съществуването на Културния марксизъм и борещата се хомосексуална програма, те просто се опитват да прикрият истината, че хомосексуализмът е бил и е забелязан от Културния марксист, останал с идеите на Франкфуртската школа – идеален начин за разяждане на социалните институции на Запад като семейство и Християнство.
Наред с расата и патриотизма, семейството и религията са били основните цели на подривниците от тези леви организации. Премахването на тези бариери пред Комунистическата революция на Запад е изисквало преоценяване на тези идеи и стратегии. Работническата класа вече не се е възприемала като надежден революционер заради своята лоялност към нацията, расата, религията и семейството.
Левицата се е нуждаела от нови революционери, които биха могли да “овластяват”, за да нападнат Запада отвътре. Хомосексуалистите са една от тези групи. Следователно не е случайно, че гей-активистите имат история с Комунистическия сектор, който чрез Франкфурстката школа и Културния марксизъм, им дава възможност да се противопоставят на Западната цивилизация и да се насочат към основните институции на Запада.
Всъщност една от най-известните правозащитни гей организации през 70-те години (Хомосексуален Либерален Фронт или Gay Liberation Front) заяви, че целта на хомосексуалното движение е именно “премахването на семейството”.
Съществуват многобройни примери за леви сдружения, свързани с правозащитни гей и организации педофилски застъпнически групи. Във Великобритания стана известно, че членовете на Лейбъристката партия, Хариет Харман, съпругът й и министърът на здравеопазването Патриша Хюит, са свързани с групировка, която лобира относно правото да правят секс с деца, групата е известна като “PIE” (Paedophile Information Exchange).
В Германия е имало разкрития за хомосексуални и леви групи, подкрепящи педофили.
Хари Хей е една от иконите, отбелязвани от GLBT History Month.
През 1994г. е се появява прокламация “Spirit of Stonewall”, в която изтича твърдението, че “любовта между мъж и момче” трябва да бъде призната като важна част от хомосексуалната история и ръководство. Хей е подписал тази прокламация.
Културният Марксизъм, който спомага и и упълномощава тази обществена лудост и морална поквара, е наистина най-опасната идеология, пред която е изправене Западната цивилизация днес.
Този враг вече е вътре в стаята, тук от много десетилетия се отравя кладенецът на Западната цивилизация. Тази колона на подривна дейност е насочена срещу всичко, което ни обединява – нашата раса, нациите, историята, културата, морала, традициите, семействата и децата. Тази подривна дейност не се разбира от огромна част от мнозинството. Индоктринира мнозинството чрез хомосексуална пропаганда, индоктринира го да мрази собствената си история и собствените си предци, сексуализира ги чрез медийната и развлекателна индустрия и всичко това е проектирано да разруши основите на нашия начин на живот.
Нормализирането и популяризирането на хомосексуалността са изцяло идеологични неща и нямат абсолютно нищо общо с “гражданските права”. Тези, които спомагат на въорежаната хомосексуализация в Запада, го правят, за да атакуват Запада (и като цяло Европа) и да разрушат нашите най-важни институции.
Връзката между съвременните комунисти (културни марксисти) и въорежаната хомосексуалност е очевидна.
Именно Ленин първоначално декриминализира хомосексуалността в болшевишка Русия преди по-консервативният Сталин да я криминализира. Следователно връзката между хомосексуалността и комунизма винаги е била там.
Добър пример как медиите въвеждат реда на културния марксизъм е пренебрегването на педофилското застъпничество на Хари Хей, като съсредоточава върху неговия гей-активизъм, придържайки го като светлина на “гей либерализацията”.
Този човек, комунист, педофилски защитник и хомосексуалист се смята за един от най-забележителните гей-активисти на 20-ти век, но неговата по-тъмна и по-зловеща страна се пази от общественото съзнание, защото не пасва на повествованието за подкрепа на хомосексуалния дневен ред.