Ок явно съм ненормален, но не знам явно какво по-различно правя от другите млади, с това момиче ходим по кафета, на кино, на разни забавления, в други градове дори. И наистина се обличам съвременно не с пуловери на дядо ми, въпроса е че изглеждам като лапе, нямам брада дори и съм с детско изражение и като цяло хората ме мислят за лапе, не гледат на мен като на голям мъж, а като на ученик. И като съм имал връзка секс съм прайл и кви ли не неща всички типични неща за 1 връзка просто работих и учих за да се издържам сам, а явно жените очакват да си с тях 24/7 или нещо такова, въпреки че всяка свободна секунда гледах да прекарвам с любимият човек явно не е достатъчно. А и не виждам кво пречи да съм възпитан и тнт, нима трябва всички да са лигавета ли, и аз съм се лигавил понякога и съм забавлявал хората около ментака да се каже, но трудно се отпускам и нямам човек, на който мога да разчитам и да вярвам, все тая, дри са ми казвали че съм сладур не знам дали с ирония и че имам хубави зелени очи и някв такива, но аз не се харесвам, имам и кола и горе долу среден доход 1300лв ми е заплата, но не значи че тряя ги харча по курви, дори почти всеки месец давам за благотворителност за разни болни деца и помагам на наще и родата, за мен това са много пари защото цял живот сме били бедни, ако за някои са нищо и ги харчат ей така...Не съм богат, но не съм и беден, дори ми казват кво висиш у вас ако излезеш сред хора с си добър събеседник разбираш се със всички, но сам си се заврял у вас. А ходя на служебни банкети и кво ли не не се деля съвсем от хората, ходя да доста места на които ходят младите хора без дискотеки и клубове и там съм ходил, но на сила и ми се надува главата. Не ми трябва психиятър щом работя и съм завършил образование не мисля че не съм добре с главата, просто едно срамежливо момче затворено, въпреки че изглеждам нормално за повечето, даже на служебният банкет нарочно ме извикаха там е да изляза пред 100 човека щях да умра, само и само да си преодолея страха от хора така да се каже. Казват ми също че проблема ми е че никога не съм се напивал и трябвало да се напия за да се отпусна някви такива...доста премислям преди да правя нещо но съм правил доста луди неща, дори като малък бях много комуникативен и имах много приятели после всеки порасна или тръгна на някъде или си намери жена се ожени или компания и аз се отделих някак си...ако съм с човек някъде съм съвсем различен живнал някак си ако съм си в нас само съм като парцал и депресиран, дори да съм в нас с някой пак ще ми е мнго добре няма значение ще си говорим ли кво ще правим...до къде стигнах...да си гворя с форум и да си изливам живота тук...но ми олеква до някъде...дори да съм луд не съм от камък все пак..