Психолог ще ми помогне ли?

[TrollFactory]

Мисля, че нещо ми става и се чудя няква болест психическа ли е или не знам и аз? Общо взето на 25 съм и живея като пенсионер, само дето ходя на работа, изкарвам пари и се прибирам гледам тв и спя лягам си в 9-10 дори защото нямам какво да правя и с кой да общувам и това е всеки ден, без приятели, без излизания, без социални мрежи, интернет /освен на работа/ и общуване с хора, без гаджета, чувствам се винаги досаден ако искам да общувам с някого и скучен отвсякъде.

Не описваш нищо ненормално. За кви "приятели" изобщо да говорим като от един момент нататък всички започват да те преценяват само според материалните ти възможности. Гаджетата също. Излизанията "с хора" и те. За какво са ти след като нищо пълноценно не може да изкараш от устите на другите хора като общуване. Всеки говори само за себе си и дори не изслушва другия, а едно, че си си резервирал време за тях, което никога няма да си върнеш, а и пръскаш пари за глупави заведения с опърдяни и похабени столчета, маси и сепарета, защото е социално приемливо като се виждаш с хората задължително "да отидете на заведение" или пък, ако не е заведение, то да е някакво групово мешане с други стада от блеещи хора сред отново "социални места". Ако предложиш да отидете на природа или просто на по-забутано място, където няма много хора ще те нарочат за наркоман. Хората са масово тъпи и оскотяли от бедния и вреден в повечето случаи начин на живот, който водят. За какво са ти тълпи от "приятели" след като нито ще си удовлетворен от общуването си с тях, нито ще се чувстваш по-малко самотен. Е, може донякъде да се самозаблуждаваш по-добре, че си "социален" и "зебележим", когато ги лъжеш нон стоп и ти за това какъв си точно, но и те го правят непрекъснато с теб, така че в крайна сметка след края на "мероприятието с приятели" просто няма да си се обогатил с нищо, но уж вече ще си "доволен", че си запълнил една дата от календара със "спомени" от някое заведение и ценната информация какви са били тоалетните в него...
Може би ти трябва най-много само от време на време по някой "верен" приятел, за да споделяте два общи интереса - ходенето по курви и пиенето/наркотиците, но само до там. Не и да му разчиташ за нещо кой знае какво друго. Алтернативно може да си намериш някоя приятелка в интернет в сходна на твоята ситуация и да си пенсионерчите заедно, но омръзва, особено за млад човек и една подобна връзка бързо се изчерпа от смисъл и почваш да чувстваш, че може би понякога ще ти е по-добре и сам.

От време на време ходя на почивка някъде това е. Та въпроса ми е на какво може да се дължи това? С възрастни хора 50+ се разбирам супер, но с хора на моята възраст много трудно просто защото нямаме нищо общо. Нямам никакво самочувствие и винаги съм се критикувал и не се харесвал.

На почивки с кого ходиш? С възрастни хора е лесно да се разбере човек, защото опитът учи. Те отдавна са преминали през повечето кризи на младостта и са по-спокойни. С тях не се състезаваш както с връстниците си. Всички на твоята възраст или ще те прецакат в даден момент, или просто ти злобеят за всички успехи и чакат да паднаеш, за да им станеш по-интереснен (поне в България).

Единствената ми мечта е да имам жена и да създам семейство нищо друго не ме интересува нито купони и такива глупости, дори нямам никво желание за секс или дори всякви такива неща, просто искам да имам семейство деца и семеен живот нормален да правя нещо смислено.

Да си намериш жена е лесно, но трябва да си много внимателен, че е пълно е с разни луди кикимори в интернет. Опитай с разни приложения, но много внимателно прецени каква е жената. Често са много луди за връзване.

Но не знам как да подходя и аз като се пробвам да общувам с някой не се получава мисля като 70 годишен и така. Психолог ще ми помогнели или направо за лудницата ли съм и аз не знам. Мекушав съм, добър гледам все да помагам на хората накрая ми се качват на главата. И по-интересното е че в очите на другите изглеждам нормален на работа например и тнт, а всъщност аз знам че не съм, просто защото не съм като другите мои набори и моето поколение. Все се надявам да има все някъде някви хора като мен и да споделят дали са така били винаги или ако са се променили как са го направили и са станали по-нормални така да се каже с психолог ли, с някви медикаменти ли, от самосебе си ли?

Психологът ти първо, че няма да ти намери приятели, а само ще му задлъжнееш. И второ, не е изключено да се самоанализираш много по-добре и сам. Медикаменти за твоето състояние не се предписват. Просто опитай с курви по интернет. Все някоя ще върже. Може и платен секс докато се поотракаш. Ако си от по-голям град, не би трябвало да имаш проблем да си намериш. Ако си самостоятелен и с добри доходи е хубаво добре да се пазиш обаче. Не споделяй всичко с жените, за да не те въртят на малкия си пръст после...
Като цяло не разбирам какъв ти е толкова проблема. Ако е за курви, начини има. Ако е за просто приказка с някой, то и в интернет както виждаш може да си излееш душата.
Успех!