Мисля, че нещо ми става и се чудя няква болест психическа ли е или не знам и аз? Общо взето на 25 съм и живея като пенсионер, само дето ходя на работа, изкарвам пари и се прибирам гледам тв и спя лягам си в 9-10 дори защото нямам какво да правя и с кой да общувам и това е всеки ден, без приятели, без излизания, без социални мрежи, интернет /освен на работа/ и общуване с хора, без гаджета, чувствам се винаги досаден ако искам да общувам с някого и скучен отвсякъде. От време на време ходя на почивка някъде това е. Та въпроса ми е на какво може да се дължи това? С възрастни хора 50+ се разбирам супер, но с хора на моята възраст много трудно просто защото нямаме нищо общо. Нямам никакво самочувствие и винаги съм се критикувал и не се харесвал. Единствената ми мечта е да имам жена и да създам семейство нищо друго не ме интересува нито купони и такива глупости, дори нямам никво желание за секс или дори всякви такива неща, просто искам да имам семейство деца и семеен живот нормален да правя нещо смислено. Но не знам как да подходя и аз като се пробвам да общувам с някой не се получава мисля като 70 годишен и така. Психолог ще ми помогнели или направо за лудницата ли съм и аз не знам. Мекушав съм, добър гледам все да помагам на хората накрая ми се качват на главата. И по-интересното е че в очите на другите изглеждам нормален на работа например и тнт, а всъщност аз знам че не съм, просто защото не съм като другите мои набори и моето поколение. Все се надявам да има все някъде някви хора като мен и да споделят дали са така били винаги или ако са се променили как са го направили и са станали по-нормални така да се каже с психолог ли, с някви медикаменти ли, от самосебе си ли?