Не знам дори как да започна, темата ми е толкова обширна че не знам как точно да опиша как се чувствам, но ще започна така:

През краткия си живот(21) винаги съм бил аутсайдер сред хората, дори и да съм изпъквал с нещо пред някого или да съм постигал нещо пак не съм се чувствал добре. Като ученик пишех, чатих, опитвах с различни момичета но никога не напредвах.

Когато излизам се чувствам все едно не ми е там мястото, постоянно се оглеждам, постоянно съм замислен, търся винаги нещо различно от към момичета, но някой дори с поглед ме режат... и така като цяло спрях да излизам.

Спрях да ползвам интернет за неопределено време просто да се оттърся... тогава ме обвзе още по-голяма паника, никой никой не ми звънна, не ме потърси дори, все едно спираш да съществуваш като дадеш EXIT от приложенията, чувството да не търси никого, да не ти е писало дори едно момиче просто ме изяжда отвътре - какво забога ми има та съм толкова отблъскващ.

Забил съм се вкъщи и се самосъжалявам, работя, самосъжалявам се и цикъла се повтаря. Попаднал съм в някакъв порочен кръг и не мога да изляза от него, като цяло не виждам смисъл дори да ставам сутрин като знам какъв пореден тъп ден ми предстои. Коментирам дори с нашите понякога, защо се получава така, дават ми съвети, но едно е тяхното мислене, едно е моето... всеки път ми казват, спокойно ще дойде момента, но някак си вече не виждам смисъл.