.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8
  1. #1

    мои разкази, стихове и песни:)

    ДА ОБИЧАШ

    Стивън не беше шофирал по такъв хлъзгав път. Валеше като из ведро. Чистачките на колата скърцаха, а това го дразнеше още повече. Току що беше се разделил с любовницата си . Така я наричаше пред хората, а насаме си я глезеше - моето момиче. Този път връщане назад нямаше, тя много искаше. Искаше го целия, само за нея. Той дълго се бореше за така наречената свобода според неговите разбирания. Искаше и семейството му да си е наред - жена му да си стои в къщи, да домакинства и гледа детето, но и Нора да му е под ръка, когато поиска. А понякога да е свободен да излезе и с някоя нова звезда, която срещаше по баровете най често. Жена му просто го търпеше, имаше дете, а и той носеше парите. Но тази Нора за какво се мислеше? Нищо не му даваше, само се харчеше по нея. Той не е свикнал така. "Дай ми да ти дам" - нали имаше такава приказка и Стивън държеше на нея, но само след като му поомръзне въпросната дама. Не можеше да си прости, че си загуби времето с тази червенокоса лисица. Поне той така си мислеше. Тя не му струваше много, на по младите жени даваше вече пари, а за нея някоя дрънкулка и много рядко я водеше на вечеря. Харесваше му в нея това, че не беше материалистка, не се опитваше да му рови из джобовете и въпреки , че я дразнеше с пари тя не ги пипаше, дори на заем не искаше. И сега, като си караше така колата Стивън се чудеше да се върне ли при нея, защото, защото наистина тя беше почтена и честна жена за разлика дори от съпругата му , която му претърсваше редовно джобовете и си взимаше от парите му. А той отделяше и и даваше всеки месец доста голяма сума за нея и за детето. Не се свърташе в къщи, вечно по пътищата и никоя не можеше да му хване края. Така му харесваше да живее и никой не можеше да го спре. Освен парите! На тях много държеше, затова и бизнесът му не трябваше да пропада. Така си мислеше Стивън и се самозалъгваше в доста неща. Тази Нора обаче не му излизаше от мислите. Не я обичаше, но не може да забрави как плачеше за него и се кълнеше, как го молеше да се върне. Какво унижение, си мислеше Стивън и изобщо не си даваше сметка, че той е виновният. Ами сега как ще се измъкне от тази лисичка, няма как да не е такава, толкова години е живяла сама без съпруг. Тя ще му отмъсти. Питаше се Стивън и знаеше дори как ще стане. Жена му си го знае и няма да и обърне внимание, но сестра и ох, сестра и работила в съда. Това вече си е беля. И той да не знае това , година и половина излиза с Нора. Стивън имаше няколко висящи дела, не е престъпник , но парите го блазнеха. Обичаше да си ги гледа, така на пачки и да ги чете пред жените. С цел или не, кефеше се. Как не съобрази, че Нора не е от простоватите жени, че родителите и са интелигентни хора, но не предполагаше, че сестра и е чак прокурор пък и не е питал, интересуваше се повече от дъщерята на Нора, която работеше в чужбина и и пращаше пари. Нора все плачеше за дъщеря си и с това още повече го дразнеше. Бездомно куче префуча пред колата и Стивън заби спирачките. Без малко колата да се обърне. Щеше да се убие, като по чудо заради мислите си по тази жена. Но май повече за него си мислеше. Притесняваше се, че ако Нора ще си стои в къщи и ще се измъчва и плаче, то сестра и каквато и да е няма да остави нещата току така. Пък и той глупакът доста неща разказа на Нора най вече за парите си. Късно е да я заплашва, той я избягваше цял месец, непременно е споделила вече със сестра си. Пусна си радиото и се заслуша в новините, втрещен в него. Не, това не може да е вярно. Човекът, неговият човек от министерството беше свален от пост. Как така и то точно сега , когато Стивън бе разгърнал бизнеса си и то на два фланга! Пак се сети за Нора и си науми, че тя го е проклела. Но защо тя? Стивън знаеше, че неговия човек крадеше повече от него. Но защо сега, защо точно сега продължаваше да се пита Стивън. Това не му даваше покой. Извади GSM -ма, но беше твърде късно и се отказа да звъни. Още един час и щеше да си е в къщи, но първо трябваше да мине през офиса си. Да си прегледа пощата и писмата, а и да си попише с приятелките си от сайтовете. Жена му е свикнала да се прибира по всякое време. Но тази вечер не му беше до нищо.То си беше за яд, вече няма кой да го прикрива, да му помага. Явно неговият човек доста се е поувлякъл, че да го изловят. Стивън се чудеше, но се страхуваше за себе си. Когато спря пред офиса нещо му се стори необичайно, имаше много коли въпреки късния час. Да, нямаше грешка - офисът му беше разбит. Нямаше много пари, но имаше много документи и писма. Обля го студена пот. Сега пък това, една след друга неприятностите вървяха. Отиде му цялата нощ, а беше много уморен и изнервен. Добре, че касата беше за параван. Той си имаше друга и не в офиса. С документите ще се оправи някак си, не е фатално. Потърси секретаря си, който отговаряше за всичките му работи, но телефона му мълчеше, като никога. След няколко часа полицията си привърши работата и го освободи. Голямата къща белееше отдалече и му действаше успокоително. Беше поставил аларма навсякъде плюс двете немски овчарки и всичко беше обезопасено. Този път те не го посрещнаха, което много го учуди. Вратите не бяха заключени. Силен ток мина през тялото му. Сети се, че жена му не беше му звъняла този ден. Когато влезна в гостната усети, че няма никой в къщата, просто си личеше. Всичко беше на мястото си и една тишина, страшна тишина. Извика, но никой не му отговори. Втори, трети път...пак нищо. Тичаше, като обезумял из къщата си, спъваше се в предмети и врати. Спря погледа си на стената в ъгъла , където беше касата с всичките му ценности. Изтръпна при мисълта, че простата му жена може това да му погоди. Само тя знаеше повече от тайните му. И да, касата беше празна. Детето го нямаше в детската, а на леглото му се белееше лист хартия и до него акта за граждански брак. Жена ми е полудяла си каза на ум Стивън и зачете треперейки. Съпругата му го беше напуснала с детето им и неговия най приближен -секретаря. Сега разбра защо тя - неговата жена настояваше да не взема жена за секретарка. Не е било от ревност, искала е да има съдружник в деянията си. Доста трябва да и е било насъбрано. Колко го е мразила само, а той я подценяваше. Беше сигурен, че може да я убие ако е пред него, но по всичко личеше, че тримата може би са вече извън България. Падна безжизнен на пода и заплака, като малко дете. Най важните документи ги нямаше, делата в съда ще ги загуби, парите, златото всичко го нямаше. Само дрехите и предметите, само те си стояха по местата. Неговият човек е свален от пост, но сега той гордият, богатият Стивън няма как да не попадне зад решетките. Този път не се сети за Нора, нито за сестра и и това бе негова грешка. Сети се за пистолета си и се надяваше да е там, където го криеше от детето си. И беше там, бяха му го оставили, като че ли нарочно. Нервите му не издържаха и го опря в челото си. Натисна спусъка. Свърши се! Потъна в черна бездна, без вик, без стон с една въздишка. На обяд слънце огряваше бялата къща отвсякъде - пуста и онемяла. Двете овчарки се бяха събудили обикаляха двора и виеха. Полицейска кола спря и от нея излезнаха вдовицата, детето и секретарят. Спестиха на детето зрелището и го прибраха в другата кола. Двамата бяха арестувани и по късно вкарани на топло. Там някъде около къщата увита в черен шал се беше спряла Нора.Очите и бяха подути, лицето посиняло. Беше като сянка, няма и луда. Говореше си сама. Сестра и мина с колата покрай нея и си я прибра. Сега Нора имаше нужда от лекар, но и от нея -вярната и сестричка.

    проза - автор А.Х.Т.sekirata cekupama


    ЛУННИ МАКОВЕ

    Лунни макове в мойте очи,
    музика нежна звучи!
    Пропивай в мене до болка,
    дарявай ми жар, топлина
    и с нежност ти ме полей,
    обичай ме! Занемей!
    Не чуваш ли моето дихание,
    плачът на щурците в нощта,
    приятелка твоя избрана
    оставам при теб с песента?
    И ще ти кажа- Обичам те!
    Ще е истинско мойто отдаване,
    ще се любим сънно до утрото,
    до последно себеотдаване.
    Ще погаля звездите и тебе
    с най нежната песен в душата ми,
    ще разбудя смеха ти във мене,
    лунни макове са сърцата ни!

    поезия - автор А.Х.Т.sekirata cekupama



    Било празник осми март
    музика, текст, аранжимент, изпълнение А.Х.Т.sekirata cekupama

    https://www.youtube.com/watch?v=jHhgyWnrBdo

  2. #2
    Servus Dei Мега фен Аватара на inewton
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    Sedes Sancti Petri
    Мнения
    14 224
    Мелодията на песента ми позната. Сигурна ли си, че е твоя?

    И не че се заяждам, но не можеше ли акомпанимента да е малко по- раздвижен, вместо повтарящата се учинеческа хармония тоника, доминанта, субдоминанта?
    В науката намерих своите граници, докато в Църквата живея своята свобода.

  3. #3
    Песента ми е нова, от тази година - осми март 2019.Спонтанно ми дойде от чудо , от напъна върху мене в интернета на група жени - поетеси. Не се оправдавам, но имам и други по сложни мои песни. Моята цел точно в тази песен е по - простовата за по- простовати же.... нали чувате и текста ми? Пък и не гоня техника в песните си, не съм професионален Композитор! Имам два факултета фолклор и музикална педагогика, вокал и пиано. Стаж като народна певица в Северняшки ансамбъл Плевен и Тракия - Пловдив, както и преподавател в две музикални училища. Гордея се с ученичката си народната певица Бинка Добрева. Дъщеря ми също беше певица, но не където трябваше.

  4. #4
    Servus Dei Мега фен Аватара на inewton
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    Sedes Sancti Petri
    Мнения
    14 224
    По стил малко ми напомня на съветска песничка от анимационен филм. Но поздравления ако е твоя. Може да се бъркам. А относно техниката, това е въпрос на вкус. Важно е желанието и любовта към музиката. Защото това е много по- добро хоби (в твоя случай явно и професия), отколкото хобитата, които са свързани с простащина и/или вредят на другите хора. Пък и както се казва, когато учим музика учим правила, когато композираме трябва да забравим правилата.
    Ще ми е интересно да чуя ако имаш някакви песни в бихармоничен мажор.
    В науката намерих своите граници, докато в Църквата живея своята свобода.

  5. #5
    Песента за 8 март е моя, уверявам Ви. С руската музика нямам нищо общо, макар че езика го владея.
    Баща ми беше преподавател по руски език, но не пееше, не свиреше, дори не слушаше музика.
    Не беше комунист, беше бранник! Голям бунтар за времето си -роден 1926г.
    Викаха му Ботев, още повече че майка ми се казваше Венета.

    Бихармоничен мажор - Това е ориенталско, малко циганее, циганско. Лад с хиатуси.
    Аз нямам такива песни, българка съм. Не съм расистка, но до болка съм наионалист и патриот.

    Мисля че този ми аранжимент ще ВИ заинтригува,
    все пак съм народна певица, а песента е
    Супер сложна и като "скоци" в гласа дори.
    Само че трябва да се изпълнява не от един човек и не на пиано.

    https://www.youtube.com/watch?v=ai4IatXKGDw

    Лека вечер!

  6. #6
    Servus Dei Мега фен Аватара на inewton
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    Sedes Sancti Petri
    Мнения
    14 224
    Може просто да ми прозвучало познато, не съм казал, че не е ваша.

    Е, сега. Бихармоничния мажор не пречи на патриотизма, уверявам Ви. Още повече, бихармоничен мажор е т. нар. шести глас в източноцърковната музика. Бавните тракийски песни също са в бихармоничен мажор. Най- познатия пример е "Не казвай, любе, лека нощ". За това, че е пренесен от Изтока спор няма. През 5-6 век прониква във византийската църковна музика , а малко по- късно и в Испания го пренасят маврите.

    Аранжимента наистина е хубав, често казано, повече ми харесва от оригинала. С пиано също звучи добре.
    Качествата Ви на певица са професионални, не съм коментирал това. Още повече, аз нямам музикално образование.
    В науката намерих своите граници, докато в Църквата живея своята свобода.

  7. #7
    Песничката ми е лесна, но много мелодична и сполучлива. Лесно запомняща се и затова някои лесно се бъркат, че е позната.
    Бихармоничен мажор си е с ориенталско звучене, а това няма нищо общо с мен и моето музикално творчество, та и като изпълнител. "Не казвай, любе, лека нощ" е сложна народна песен, но не чак толкова. Азис я пее...който всъщност само народни песни може да пее, другото му е излагация.
    "Грозде не набрах" - моят аранжимент е наистина по сложен от този, който изпълнява Емил Димитров. Но той просто не е народен певец, не е имал такова желание, не че не може.

    Благодаря за споделеното!

  8. #8
    СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

    -Искаш ли сладолед?
    -Не, не искам. Дай ми пари!
    -Искаш ли печени чушки със сирене,
    нали много ги обичаше?
    -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира,
    искам пари в брой на ръка,
    както съм ги имал, така ги искам и сега.
    -Имал си ги, но явно не са били твои -
    изкарани с труд и пот и затова си ги загубил.
    -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха.
    -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си.
    -Така си ме учила, да вярвам на хората, да съм честен. Сега давай пари
    или иди ти ги съди онези.
    -Защо и как аз да ги съдя за твоите неща и пари, та аз не се казвам Делян?
    Пък и те просто са хитри, мошеници, а ти си сглупил. Увредиха ти и мозъка, че да не можеш да ги съдиш и цял живот да бълнуваш за пари, само пари да са ти в устата. Такъв е живота - океан, в който големите риби изяждат малките.
    -Ти злобееш ли, радваш се, че синът ти не те заслужава, че е недостоен, че е неудачник? Но това са твои грешки, за да съм на този хал. Първо не е трябвало да ме раждаш от оня т. н. мой баща, като знаеш как се е държал с тебе, още като бременна с мене. После не е трябвало да ме пускаш, доколкото зависи от тебе след пълнолетието ми никъде, защото аз съм бил на осемнадесет, но аз съм бил като осем годишен. И въобще къде си тръгнала сама да отглеждаш без съпруг две деца, а едното за съжаление съм аз. Не знаеш ли, че най потърпевши са децата най вече здравето им? Какво искаш от мене тогава? Да съм със стабилна психика, воля, издръжливост, с любов към хората и света, и да гледам розово на нещата? Ти напълно трябва да си луда или пълен егоцентрик. Личното ти аз е над всичко, дори за децата ти. Тъпата ти гордост и особен вид достойнство.
    -Стига, стига...не можеш да критикуваш тази, която ти е дала живот и отгледала. Тогава толкова хора искаха да се отърва от теб, та и от сестра ти, не само баща ви.
    С риск на здравето си и вашето ви износих тежко и още по тежко родих.
    -И с това се гордееш? Но после какво остава, после - едни силни, здрави, щастливи деца или напротив? Ти така или иначе и баща ми ще си отидете преди мене и сестра ми. А аз как да живея сега без пари. Не мога, не мога и да ги изкарвам, не знам как. Сринат съм и обезкуражен, в паника и не искам и да помисля, че може да умра само защото няма кой да ми дава пари. Не мога без пари, не разбра ли, трябва да имам винаги в себе си и да ходя по магазини, по кафенета...Не, не става без пари нищо. По добре да умра. За миг майката се сви на кълбо и изпищя, когато чу едно ...туп. Прозорецът беше отворен и вятърът вееше завесите, същите онези розови, които ги бе сложила заради сина си заради депресията му. И този път не успя да се убие, но лекарите казаха, че ще остане в количка най вероятно до края на живота си. Къщичката им беше малка и едноетажна, но с приземие. Майчиното сърце беше тотално разбито и малката надежда, която имаше преди изчезна. Не и се живееше, но нямаше право да посяга на живота си, синът и точно сега имаше нужда от нея. Той разсъждаваше вече по друг начин, но беше ...инвалид. Така явно е трябвало да стане. Дали е само съдба или просто необмислени стъпки в живота на двама родители. Децата винаги страдат заради родителите си, но къде е тогава обществото? Няма го, то е толкова покварено, тези околни хорица озлобени, завистливи и обезверени от скъпотията и целия ад тук на Земята, тези бедни душици едва пърхат - живеят за едното ядене, печелят за едното ядене. Това и при животните го няма. Майката погледна влажните очи на сина си, с които той я молеше и тя знаеше какво иска, но не искаше и да си го помисли.
    -Сега добре, сине. Трябва да знаеш, че след това ще си останем и двамата в устата на хората в историята на селото, като психично болни, слаби, като едни луди хора. А това не е така, знаят го и онези...Те ще бъдат оправдани, те престъпниците, които ти взеха всичко най вече здравето, та и моето. Искаха и живота ни и още го искат, за да бъдат оправдани пред себе си не, а защото явно те нямат съвест. Делян се разплака, нямаше как да го напише, да го каже, но майката затова е майка всичко и винаги да разбира рожбите си. Погледна към таблетките, които поглъщаше вече и тя и дозата се увеличаваше всеки изминат ден, погледна неподжижното тяло на сина си положено в количката, като в саркофаг без капак, погледна ... и спря да гледа. Бутна количката във ваната заедно със себе си. Всичко беше само един миг, това радио и кабела свършиха добра работа. Това беше последната и мисъл, а дума - Да се наживеят онези, сине, нали имало Господ! Сестричката най много плачеше за братчето си. Татенцето не се и появи, както винаги той се скри и сега. Младата жена се държеше за ръцете на съпруга си и след погребението никой повече не я видя. Някои казаха, че заминала надалече - сама. А някои зли езици твърдяха, че няма да намери покой никъде, защото и тя като баща си оставиха майка си и брат си да стигнат до там. Дали заради материални интереси, то всичко струваше пари, но един Господ знае.
    -Кмете, кмете...И той свърши.
    -Кой ?
    -Бащата на Делян. Натровил се с отровата за плъхове в мазето си. И нищо не е казал преди това на комшията освен едно махване с ръце.
    -Не може нищо да не е оставил?
    -Ами дядо Върбан го чул как отивайки в мазето си повтарял -
    Никога не съм Ви обичал, Деляне - тебе и майка ти, много исках да ви затрия. Сестра ти извади късмет, че се омъжи, ама ми избяга птичката. Сега вече е късно. Да става каквото ще аз знам къде ще ида и ще ми е добре, там ми е мястото.
    Това не беше погребение, това беше като шествие към Ада. Никой не плачеше, хората само се споглеждаха. Няколко стари мъже останаха настрани и нещо заговорничеха. На сутринта в цялото село гърмеше новината, че гробът на татенцето на Делян бил горял цяла нощ. Най смелите се престрашиха и отидоха на гробището, но се върнаха веднага. Чули звуци, гласове, крясъци, гробът бил празен. Черна дупка, яма зеела само и всичко наоколо било изпогорено.
    -Кмете, ти не вярваше, но мъртвите си отмъщават най добре и когато трябва. Още ли ще останеш кмет на селото ни? Аз нямам работа тук, един живот имам и искам да го живея с живите. Някъде.

    автор А.Х.Т.sekirata cekupama

    НЕ СЕ МЪЧА ДА ТЕ НАПРАВЯ ДРУГ ЧОВЕК, НЕ СТАВА, НЕ СЕ ПОЛУЧАВА!

    Разбрах че си голям човек,
    но с малко ч!
    Не си за този век,
    не се мъча
    да те направя друг човек
    по пътя труден и не лек.
    Мома Лалка е до теб,
    покрита със воал от креп,
    лицето истинско си крие,
    очи и змей горянин пие.
    Не може да обича тя,
    плаче бедна и душа,
    сълзите и събираш ти
    и разбитите мечти.

    поезия А.Х.Т.sekirata cekupama

    https://www.youtube.com/watch?v=4jx1TgAms0Y
    sekirata reche i otseche
    А.Х.Т. sekirata cekupama

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си