За доверитео и въображението

[Mr.Killer]

Не знам как ще реагира на темата. Особено като прочете на места разни определения за нея, които сте написали. Май няма да е приятно чувство.
Исках да и се извиня за онзи разговор затова реших да не е просто ей така.
Затова отидох и взех един букет цветя, премених се с риза, защото знам, че харесва ризи.(Не, че по принцип не нося, но за ситуацията очаквах да я изненада).
Запалих колата и отидох пред тях.
Пиша и да излезе, защото съм долу и я чакам(в дъжда с букет в ръка).
Не могла да излезе точно в този момент, защото се лакирала.
За две минути и казах, че нищо няма да и стане, но в крайна сметка не излезе.
Както и да е това, знам как стоят нещата с лаковете от женската част в семейството. И все пак не мога да приема, че един лак е по важен от това, че някой те чака долу в дъжда да ти подари едно цвете.
На другия ден реших втори опит.
Отивам пред тях и звъня да излезе, но пак не могла.
Какво съм правил там, майка и, ако види, че съм там щяла да и задава въпроси.
Втори път букета не мислех да го връщам с мен, затова и го оставих на колата.
Започна да ми се ядосва чак, щяла да ми се разсърди, ако не съм и бил казал какво съм и оставил на колата.
Казах и да излезе да се увери сама, но в крайна сметка не го е направила.
Понеже съседите и бяха отвън, една от съседките и го е занесла.
Бил съм правил циркове, щяло съседите да я говорят, майка и да и задава въпроси и прочие.
Ако съм искал да и правя изненади да съм и ги подарявал лично и не пред тях.
Пак до криенето опираме.
Между другото бившият и знаеше че излизаме с нея. В началото едва ли не ме криеше да не ни види заедно, защото после щял да и задава въпроси. После уж не ме криеше.