Някой?

[Mr.Killer]

Наистина леко се обърках особено това с годините кой-кога ти е писал, НО....
Лично моето виждане е, че при теб любовта я няма към твоя приятел.(Колкото и странно да ти звучи). По-скоро свикване и навик бих казал. Свикнала си да си с него през годините и той да е част от ежедневието ти и толкова.
Замисли се, дали ще ти липсва той или самото внимание, което получаваш?
Звучи също като страх да останеш сама.
Това, че сте имали проблеми с приятеля ти и си решила да се утешиш при някой друг е също толкова глупаво. И в повечето случаи никога не завършва добре нито за теб, нито за утешителя или приятеля ти.
А и, ако го обичаше както твърдиш щеше ли да мислиш за някого, когото дори не познаваш толкова добре?
Мислиш ли? Защото аз не!
Също така да се чудиш какво би могло да бъде с другия?!? Ако толкова искаш да разбереш го изпитай това приключение, но приключи с твоя приятел първо, за да не го баламосваш.(Или пък можеш да му върнеш за изневерите). Но знай, че има опасност накрая от 2 стола на земята.
Твърдиш, че приятелят ти се държи добре с теб, а същевременно ти е зле с него, въпреки това, и си мислиш за други? - Това не мога да си го обясня.
Добре се замисли над някои от по горните въпроси.
За изневерите мога доста да говоря, но всеки човек е различен. Щом си успяла да му простиш добре, но това, че почти или напълно си ги заличила и забравила тези неща не го вярвам също. Но пък знам ли, може би не всички са като мен да помнят най-лошото, което са ми причинили.