Приятелят ми заминава за чужбина

[snatural]

С приятеля ми ходим от около 3 години. Да, не всичко е цветя и рози. Караме се понякога, но не сме имали сериозни проблеми. Въпреки особените характери мисля, че се напаснахме много добре и определено в чисто емоционално отношение мога да си го представя като човек, с когото бих остаряла. Запознахме се в университета. Той е по-голям от мен и вече завършва. Иска да замине да специализира в Германия и има някакви идеи как аз след 3 години, когато завърша ще науча немски и ще замина при него. В момента даже планираме да живеем няколко месеца заедно преди да замине. Бяхме пробвали да живеем за 1 месец заедно и се разбирахме добре. Той е оптимист относно бъдещето на нашата връзка, аз от своя страна не вярвам много много на връзките от разстояние още по-малко за 3 години. Имаше предложение за специализация в града, в който сме сега, но я отхвърли категорично. Разбирам го. Ако остане няма да е щастлив и удоволетровен от работата, а поне в Германия има жанс за кариерно щастие.
Другият проблем в нашата връзка са децата. Аз искам да имам деца, докато за него това е равносилно да сложиш край на живота си(негови думи). Но пък хората си променят мислите и разсъжденията през целия си живот.
Дали има евентуално бъдеще тази връзка? Как мога да зарежа някого, въпреки че и двамата се чувстваме щастливи един с друг?

[TrollFactory]

Иска да замине да специализира в Германия и има някакви идеи как аз след 3 години, когато завърша ще науча немски и ще замина при него.

Вярвай си как след 3 години на 2000 км разстояние ще ти е още верен и още твой.

В момента даже планираме да живеем няколко месеца заедно преди да замине.

Иска да ти се насити като за последно.

Имаше предложение за специализация в града, в който сме сега, но я отхвърли категорично. Разбирам го.

Какво му разбираш? Като те обича ще си стои с теб. Даже е имал и предложение за специализация, но категорично я е отхвърлил, въпреки че друг човек би считал това като за шанс даден му от съдбата да остане до любимата си. Разбираш ли, той даже не е и обмислял да предпочете друг вариан тук с теб. По-важно от всичко, включително и теб, му е целта да замине "за кариера". Много си наивна. Явно те поставя категорично на второ място в живота си, все едно си му ненужен багаж и отива да странства из света докато ти тук трябва да го чакаш послушно и евентуално да учиш немски, че току-виж той след няколко години реши, че се е установил там и му трябва да си вземе някой, с когото да си делят сметки за квартирата (все пак животът в Германия е скъп) и като бонус да му шъта, готви и да не е капризен като "богатите" германки.

Ако остане няма да е щастлив и удоволетровен от работата, а поне в Германия има жанс за кариерно щастие.

Ясно, "кариерното му щастие" (каквото и да значи това, защото няма начин някой да има 100%-ов план какво ще прави след 3 години в бъдещето) му е по-важно от теб. Все едно няма възможности в България, в 21 век, 2019 година... Има ги, но просто предпочита собствената си свобода. И какво си мислиш, че ще има страшно кариерно щастие като завърши някой треторазряден университет в дългобата германска провинция?

Другият проблем в нашата връзка са децата. Аз искам да имам деца, докато за него това е равносилно да сложиш край на живота си(негови думи).

Ооо, щом не иска да има деца, значи просто не иска да ги има с теб. Това е всичко. Прави си изводите за такъв човек.
1. Оставя те без даже да му мигне окото за теб заради някакво евентуално "кариерно щастие", което е "там някъде в далечното бъдеще"...
2. Не иска деца от теб.

Дали има евентуално бъдеще тази връзка? Как мога да зарежа някого, въпреки че и двамата се чувстваме щастливи един с друг?

Явно връзката ви се е изчерпала и затова той е толкова уверен, че заминаването ще му даде повече ползи от колкото, ако си стои при теб да му опяваш за деца...
Никога не трябва да си толкова сигурна в другия. Връзката ви е за закриване и трябва да се примириш с това вместо като някаква кукувица да го чакаш няколко години да се напътешества и наебе с други докато ти го чакаш да те вземе, за да правите деца...