С приятеля ми ходим от около 3 години. Да, не всичко е цветя и рози. Караме се понякога, но не сме имали сериозни проблеми. Въпреки особените характери мисля, че се напаснахме много добре и определено в чисто емоционално отношение мога да си го представя като човек, с когото бих остаряла. Запознахме се в университета. Той е по-голям от мен и вече завършва. Иска да замине да специализира в Германия и има някакви идеи как аз след 3 години, когато завърша ще науча немски и ще замина при него. В момента даже планираме да живеем няколко месеца заедно преди да замине. Бяхме пробвали да живеем за 1 месец заедно и се разбирахме добре. Той е оптимист относно бъдещето на нашата връзка, аз от своя страна не вярвам много много на връзките от разстояние още по-малко за 3 години. Имаше предложение за специализация в града, в който сме сега, но я отхвърли категорично. Разбирам го. Ако остане няма да е щастлив и удоволетровен от работата, а поне в Германия има жанс за кариерно щастие.
Другият проблем в нашата връзка са децата. Аз искам да имам деца, докато за него това е равносилно да сложиш край на живота си(негови думи). Но пък хората си променят мислите и разсъжденията през целия си живот.
Дали има евентуално бъдеще тази връзка? Как мога да зарежа някого, въпреки че и двамата се чувстваме щастливи един с друг?