.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 35
  1. #1

    Упътване към ИЗХОДА

    Предисловие

    Нека започнем с това кои сте вие. Предварителните очаквания са форумният филтър на тази агресивна продукто-позиционираща, културо-втълпяваща хранилка да се е погрижил да сте:
    - преживели приблизително 18 пъти по 12 месеца;
    - с афинитет към воденето на разговори (защото започвате да осъзнавате, че в сянката на това, което ви предстои, ще трябва да поговорите с някой);
    - усещате, че без да получите по-специално отношение, не ви чака нищо завидно;

    Нека продължим с това кой съм аз. Аз съм някой, който пази доста жив спомена си за времето, когато бях като вас. От тогава минаха 12 години. С други думи, аз съм ваш'та леля.


    Какво ще рече заглавието на темата? Упътване към изход от какво? Този въпрос е свързан с друг въпрос - искате ли всъщност да излизате. Така, самото заглавие на темата подбира заинтересованата аудитория и отблъсква онези, за които тази тема не е предназначена, защото на тях не може да се помогне. А на кого може да се помогне? Може да се помогне на онези от вас, момичета и момчета, които искат да се бият с някой. Които искат да се бият с нещо, или да счупят нещо, но нещо голямо. Става дума за онези от вас, които са зародили хаоса в сърцата си и искат да унищожат нещо в лицето на някого... само че никой не изглежда достатъчно скъп и стойностен, за да си заслужава да го набиеш или унищожиш. Някои от вас в крайна сметка стигат до заключението, че поради силна и действителна вътрешна мотивация, но отсъствие на външни действителни цели за унищожение, по метода на изключването би трябвало вие самите да сте целта, която трябва да бъде набита. Немалко от вас не се двоумят да си посегнат, а повечето от вас предприемат саморазрушителен курс в живота си. Именно на вас може да ви се помогне, на другите не.

    Едва ли някой от вас знае, къде се намирахте досега или все още се намирате - нещо, наречено Пруска образователна система - но не е нужно да сте ориентирани, за да сте годни да четете и вероятно да участвате в тази тема. Нужно е единствено да сте ядосани. Това е сигурен признак, че сте започнали да разбирате, че животът ви има стойност. Когато за първи път човек проумява, че животът му е ценен, това би трябвало да го ядоса. Чак тогава започва да пита за изхода.

    И така, след като вече е съвсем ясно кои момчета и момичета са останали да четат, за какъв изход говорим? Нее... за разочарование на всички тинейджъри не говорим за екранизациите на "Матрицата". Просто ви спестявам време със съвета си, да не се подвеждате по твърденията на всевъзможните нелепи и необосновани спекулации. Не съществува нищо свръхестествено, нито дори метафизично, от което да се излиза. Ако има нещо невидимо, нематериално, което не може да се пипне и което се стреми да отнеме свободата на всички ни, то то е единствено във вашето въображение - именно във вашите глави, защото сте приучени да мислите по строго определен, специфичен начин. Начин на мислене, който е несъвместим със стойността на вашия живот.

    Знам че има много зубъри сред вас, които нямат търпение да се пробват да ме притиснат, като питат, "Но как е възможно "Мисля, следователно същестуввам" на Декарт да е вярно, и едновременно с това да съществува начин на мислене, който да е несъвместим с живота?". Ами много просто - излъгали са ви. Излъгали са ви за много неща и са ви излъгали много лошо. Просто попитайте себе си за отговора - нима не е именно това причината, че сте ядосани? Недейте да мислите, че в училище сте научили нещо. Каквото сте научили, сте го научили междувременно и защото вие самите сте искали да разберете, училището няма директна роля в това; всъщност, ако нещо сте научили, сте го научили въпреки образователната система. Разгледайте логиката на единствен и достатъчен факт - не е възможно да съществува принудително образование на задължаваща основа. Нещо обаче съществува. Какво е, ако не може да е образование?

    Едно е сигурно - нужно ви е образование. Защо пък да ви е нужно? Защото сте невъоръжени, момчета и момичета, които сте открили тази тема за себе си, търсейки изход. Напомнят, че "Свободата е на върха на бойното копие, Санчо", само че винаги ви залъгват за това къде лежи акцента на тези безсмъртни думи. Акцентът не е в това, че човек винаги се бори за свободата си или че свободата е борба... не по дяволите. Акцентът е върху шибаното копие! Без оръжие, къде си мислите, че ще излезете?

    Истината е оръжието. Никое друго оръжие не може да ви извоюва свободата да излезете от мрежата на лъжите, преди да сте предали живота си доброволно. Образованието е умението да използвате истината. Така че в тази тема ще ви предоставя скромните си усилия по отношение на истината и образоването. Всичко с времето си, разбира се.

  2. #2
    Въведение

    Започвайки да говорим за истината и образоването, неизбежно е да ви направя някакво впечатление. От друга страна, вие, скъпи момичета и момчета, които се "квалифицирате" да четете тази тема (ако трябва да се опра на модераторския изказ), изхранвате и обгрижвате огромен брой заблуди в умовете си. Ще се учудите на количеството лъжи, в които сте твърдо убедени и на по-късен етап с право може би ще се запитате, как по дяволите са успели да се натикат в главите ви и кога?

    "Вижте го този, дошъл е да ни каже каква е истината. Ще срещнем още много като тоя занапред и всичките ще са ненормални." Напълно вярно.

    Ще минат години обаче, и ще дойде един такъв ден, в който ще се сетите за тази тема. Ще сте вече от големите батковци и каки, с увеличаването на житейския ви опит ще станете по-арогантни и гледайки отвисоко, ще се замислите, не е ли странно как все още не съм открила или открил нищо по-вярно и нищо по-добре казано от онази смешна тема в онзи тинейджърски форум? Ще е забавна малка мистерия.

    Да, може да се каже, че съм дошъл да ви кажа истината. Но вие знаете ли какво означава истина? Обзалагам се на all-in (термин от покера), че едни 90% от вас могат да ми издекламират най-разпространените лъжи. Не се учудвам, че повечето от вас мислят, че "всеки има своя истина", или че "истината е относителна, зависи от гледната точка", не се учудвайте и вие, за всичко си има причина.

    Аз имам още по-добри въпроси за вас. Ако сте попаднали на добра даскалка по философия (аз имах часове по философия в гимназията в 12ти клас, на ден днешен не знам вие какво учите), тя може да ви е запознала с тях. Само че едва ли. Затова нека АЗ да ви запозная с тях:

    - Истината съществува ли?
    - Истината познаваема ли е? Тоест, способен ли е човек да знае истината? Понеже даже и да съществува, какъв чеп от това, след като човек не може да я адресира, сиреч, да има когнитивна връзка с нея?
    - По-добрият въпрос значи е, съществува ли истината за НАС, хората?

    Нека даже направо да изкрещим следващия въпрос:
    - Има ли въобще ОБЕКТИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ?? АЗ ли съм единственият свидетел или единствената свидетелка на това, което се случва!?
    - Сам ли съм, сама ли съм?


    Това са тежки въпроси, които, сигурен съм, занимават всички от квалифицираните да четат тази тема, но вие не можете да им отговорите сами. Все още не. След като си ги задавате, сигурно е, че ще прекарате следващите си години в трескави опити да стигнете до заводолителен отговор.

    Ваш'та леля ви споделя следното...


    Доверие.

    Целият ви живот е доверие. Всичко, което знаете, го знаете на доверие. Случайно да сте се занимавали да изпробвате в света всичко онова, което сте научили от другите? Случайно да сте видели с очите си всичко, което другите споделят с вас и ви разказват? Приятелите ви са доверие, родителите ви са доверие, без доверие не сте способни да общувате нито с познати, нито с непознати. Без доверие не сте способни дори да пресечете улицата.

    Парите са доверие. Каква е причината, когато мама и тати ви дадат едни кирливи 5лв да си купите сокче... каква е причината онази лелка да ви вярва, че тия 5 лева са точно пет? Защото пише ли? Ми за нея вашите кирливи 5 лева струват по-скоро 2лв. А ако питате мен, аз предпочитам 2лв повече пред 5лв, защото хартиените са кирливи, а монетките са блестящи и симпатични и обичам да си ми дрънкат, така че никога не бих ви взел 5-те лева, ако мога да си избера някоя двулевка.

    Стойността на парите се създава от това, че всички им вярват. Всички ние вярваме, че петолевките имат една и съща и точно определена стойност, еквивалентна на количество труд. Ако цял един народ загуби доверие в хартийките си, валутата се обезценява. В света има такова нещо, наречено "кредитно доверие". На вас много скоро ви предстои да научите колко много пари дължите на чужди държави и колко е неизбежно да дойдат и да си вземат парите от вас, без значение искате или не. Т'ва че някой имал да връща на Пешо 20 кинта не е нищо.

    Та...

    ...Доверие.



    Да, така е. Истината е непознаваема. Човек никога не може да научи истината. Истината не подлежи на комуникиране. Как тогава ние, порасналите, а скоро и вие, се оправяме в този свят ден подир ден? Ето как.

    Човек може да повярва, в крайна сметка, само в две неща - да вярва на доказателствата, или да вярва на себе си.

    Ако някой ви попита, "Каква е истината?", отговорете му - "Вярвам на доказателствата, че..."

    Доказателствата, обаче, не са истината. Те са нещо, на което може да повярвате, или да не повярвате. Защото другите хора са способни да изфабрикуват доказателства. Доста е трудно човек да докаже, че няма сестра, ако други хора са решили, че трябва да има.

    Затова никога не забравяйте да вярвате на себе си. Ваш'та леля ви предупреждава, обаче, че вашето поколение не става за никакъв чеп, и да вярвате на себе си е голяма, голяма грешка.

    Затова, ваш'та леля прави следното:

    Тя вярва на доказателствата точно толкова, колкото вярва и на себе си. Защото, който вярва само на себе си и не вярва на доказателствата, е глупак. А който вярва само на доказателствата и не вярва на себе си, е наивен.

    Да си глупак е в единия край, а да си наивен е в другия край. Истината е точно по средата на това да си само наполовина глупак и само наполовина наивен.





    Да ми вярвате ли или да не ми вярвате? На мен?

    В тази тема аз ще заслужа вашето доверие. Именно поради гореописаната природа на истината. Както виждате, аз мога да ви обясня много неща. Обяснението е нещо съвсем различно от отговора. Всички повтарят - Търсете отговори! - никой не съветва да се търсят обяснения. И естествено, че ще е така. Защото отговорите не значат нищо сами по себе си. Получавате отговор - и какво? Какво да правите с отговора? Наистина ли се чувствате удовлетворени когато и да получите отговор на нещо?

    Разбира се че не. Удовлетворение се постига, само когато човек получи обяснение, а не просто отговор. Рядко пъти ще ви оставя без отговор, но винаги ще ви предоставя обяснение (защото съм се постарал да го науча).

    И в този случай дори също ще ви дам отговора, не само обяснението. Отговорът е, че човек се РАЖДА с истината. Човек не е способен да НАУЧИ истината, защото тя не се разпространява чрез комуникация. Няма да я научите нито комуникирайки със света, нито комуникирайки с другите хора. Истината е ВРОДЕНА в човека и той разполага с нея по начало. Не можете да я "откриете". Вие не я губите никога.

    Всичко, което е извън вас, това е светът на доказателствата и светът на вашата личност. Вие можете само да им вярвате... защото вие не сте света, нито вашата личност. Това, което сте, се нарича СЪЩНОСТ... и това е различно. Вие държите истината, като същност. Не света, и не изфабрикуваната ви личност.



    Точно затова всеки човек е интелигентен. Не съществуват глупави хора.

    Да си интелигентен, означава, да си способен да разбереш истината. Всеки човек на този свят разбира истината. Истината е проста.

    Лъжата, обаче, е сложна. Лъжата, това е един безкраен лабиринт от увъртания, заобикаляния и отклонения, който винаги е сложен и объркващ, защото цели да прикрие истината под себе си.

    Всеки човек се държи глупаво, когато вярва в лъжи. Глупав е в лъжите, защото никой не може да разбере лъжите. Лъжите не са логични... в тях няма нищо за разбиране, защото те си противоречат и са безсмислени. Ако някой "разбере" лъжата, това само може да говори за това колко е глупав.



    Вие, момичета и момчета, много често се мислите за глупави, нали? Мислите си, че не разбирате доста неща. Никой обаче не ви е научил да се запитвате... да не би да се опитват да ме излъжат?

    Ако ви е трудно да го разберете, тогава естествено, че ви лъжат! Ако ви казваха истината, щяхте веднага да я разберете - именно защото истината е във вас още отпреди това.

    Но те настояват, че щом нещо не разбирате, значи трябва още по-усърдно да учите. Ако още не го разбирате, трябват ви допълнителни уроци, може и допълнителни учители. Докато не ПОВЯРВАТЕ. Защото на всички е ясно, че няма нищо за разбиране в една безсмислица и откровена лъжа. Или докато НЕ СИ ПОВЯРВАТЕ, че нещо разбирате... и чак тогава станете глупави.


    Такава е разликата между отговора, и обяснението. Такава е природата на истината, и природата на лъжата. И истината е, че всички вие, които сте тук в търсене на изхода, сте достатъчно интелигентни, за да разберете всичко, което следва да си кажем.

  3. #3
    Преди да продължиш с...

    врелите-некипели, които пръстите ти дрънкат по клавиатурата, отговори на следния по-важен въпрос: "лельо", ти на какви наркотици си? Питам какво употребяваш - нек'ви стимуланти (кока, мет, амфет) или си на опиоиди (херц, различни транквиланти, метадон) или си обикновено хипи, друсано с трева?

  4. #4
    "Толкова много неща съм преглътнал..."


    Но нещо стомахът ми не понесе, както пее творецът през 90-те. Когато станеш на 18, би трябвало да си 12ти клас. Това е много особено време, защото доста прилича на времето, когато беше 7ми клас. Тоест, лъжите са същите... "Абе всичко ще е наред, ти тръгни на училище, запознай се с другите и после е забавно" - така беше в 1ви клас. Минават седем години и ти казват, "Абе ти учи сега, за да имаш макс оценки и само влез, пък после каквото ще да става" - така беше в 7ми клас. После минават още пет години, и ти казват, "Абе ти само учи на макс и влез някъде, пък после няма значение, каквото ще да става".

    Нека позная - и после следват още пет години. Докога ще ме ебат в гъза в една и съща поза? Това е разликата като станеш на 18, започваш да си задаваш въпроси. А пък те вече очакват, че вече си обърнал резбата и сам ще си го вкараш, този път без принуда.

    Не знам къде се намирате вие, дали ще започвате 12ти клас, дали тъкмо сте го завършили или пък ви предстоят тези неща, но аз избягах от вкъщи веднага щом завърших гимназията. Да, влязох в университета. И, повярвайте ми... абсурдът, на който станах свидетел там, ме остави стъписан. През младежките си години бях доста хардкор, имах забрана от директорката да влизам в актовата зала - когато и да било - защото винаги правех фурор, опитвайки се да се добера до каквато и да е трибуна, за да атакувам всички онези авторитети, които се опитват да прекършат детската психика. Аз, пишлигарчето, се мислех за ветеран в тези неща, но нищо в мен не очакваше, че ще бъда конфронтиран от такова безочие, наглост, безсрамие и чисто и просто скандал, в пълния смисъл на думата.

    Университетът не е това, което очаквате и си представяте.

    За мен това преля всички чаши. Без да съм прекарал още първия семестър, с цялото си същество усетих, че е дошъл денят, в който ще се освободя от всичко това. Избягах от вкъщи, оставяйки хола по тапети. Живях десетина дена при приятелката ми тогава, докато нейните бяха на екскурзия в Италия. Гаджето на сестра й беше един поръчков бияч и подпалвач от Люлин, той звънна два телефона и веднага успя да ме уреди на работа в един хотел. Приятелката ми помогна да си намеря някаква долна евтина квартира и за 10 дена изчезнах, смених си номера и всичко и няколко години живях в неизвестност за каквато и да е рода или човек от миналото.

    А университета? Просто забравих, че трябваше да ходя там. Оттогава до сега обаче никога не съм изоставял образованието си. Онова, което исках да знам, се намираше единствено в книгите, и в интернет. Няма да ви лъжа, никога не съм посещавал библиотека. По принцип, когато човек се самообразова, посещава библиотеки и сам избира да чете според интересите си, но така се случва в света на белите хора. Тук в България няма библиотеки. В сравнение със знанието и информацията, която бихте намерили в различните библиотеки по САЩ и Европа, това нашето са по-скоро катакомби, преустроени в обществени кенефи.
    Всичко, от което имате нужда, е в интернет (освен ако в самообразованието си не изберете доброволно тясната специализация, тогава ще са ви необходими някакви по-сериозни финанси, за да пътувате в търсене на публикациите).

    С всичко това искам да ви обърна внимание, че нещата, които ще прочетете от мен тук (по-скоро чрез мен), не представляват "гледни точки". Няма да ви говоря за преходни положения, които времето може да промени, нито пък ще говоря през призмата на някаква конкретна възрастова група. Информацията и обясненията, които ще ви споделя тук, са достатъчно потентни, за да заврете в кучи гъз който си поискате - реализиран политик, реализиран професионалист в каквото и да е, всеки от прогресивен предприемач до нахитрял пенсионер, раздаващ соц-акъл на подрастващите. Истината е доста проста, наистина... така че въоръжавайки се с това, което съм се потрудил да намеря и рафинирам, житейския опит и там всичките му останали тактически позиции, които разни хора използват срещу вас, за да ви подчиняват на авторитетната си позиция, ще отпаднат като фактори и ще ви помогнат да осъществите най-добрия старт на свободното си и независимо взимане на решения в тази възраст на пълнолетието.

    Аз лично избрах да не губя тези пет години от живота си. Реално погледнато, аз съм студент на свободно самообразоване от 12 години. Единствената разлика е, че моята специалност не може да бъде точно категоризирана, защото аз самият съм моята специалност, с всени нов интерес и избор, който правя. Да, отначало беше малок трудно на минимална заплата... но всяко начало е трудно и бих казал, че стандартизираното начало е по-трудно, отколкото беше моето. На ден днешен взимам средната за София заплата, трудът ми продължава да е неквалифициран. Истината винаги е била, че в България висшето образование е напълно ненужно, това го знае всеки с трудов стаж. Затова знайте го и вие и не позволявайте това да ви се натяква като аргумент, който оправдава това да си изгубите най-ценното време.



    "Моля, извинете... Не го понесе!"

    Та... да се върна на шока, който предстои на всички. Този шок предстои и на вас, които четете тази тема, предстои и на онези, на които не им хрумва да търсят изхода и на които не може да се помогне. Разликата между вас и тях е, че вие осъзнавате цената на живота си, а те не.

    Предстои ви сблъсъка с осъзнаването, че не сте свободни да правите онова, което искате. Не бяхте свободни и до сега, но бяхте свободни, когато бягахте от часовете. Сега обаче летвата се вдига доста нависоко е няма да сте способни да я достигнете без сериозни усилия. Пред този изглед на нещата, психиката на много от вас ще рухне. За това нещо не се говори по принцип. Светът ще се опитва да ви внушава, че имате някакви психологически проблеми и ще се опитва да премълчи истината, като я увие с всякакви измислици и целенасочени, осъзнати лъжи.

    А истината е следната: Обществото, от което ставате пълноценна част, е лишено от какъвто и да е здрав разум.

    "Не е признак за добро здраве, да си добре пригоден към едно болно общество", казва Кришнамурти и както винаги е просветлено прав.

    Да, вие ще изпаднете в депресия. Да, вие ще изпитвате емоции на страх, ще изпитвате емоции на гняв, себеомраза и цялата плеяда от последствия, които следват по веригата. И това означава, че сте НОРМАЛНИ И ПСИХИЧЕСКИ ЗДРАВИ. Вие как мислите, че трябва да реагира нормалната психика, когато й се покаже истинското състояние на обществото? С усмивка ли? Разрушителните емоции и помисли са най-сигурното доказателство, че сте психически здрави и пълноценни.

    Хората, които се опитват да ви втълпят, че трябва да приемете света такъв, какъвто е... и да се усмихвате от това... и че трябвало да се постараете "да се издигнете" над нещата, за да бъдете щастливи ВЪПРЕКИ всичко около вас, са изроди и шизофреници. Моят съвет е, да ги държите далеч от себе си и да нямате нищо общо с хипита.

    Истината е, че докато обществото е болно и разложено, вие ще сте в някаква форма на депресия. И няма да излезете от депресията, докато обществото не бъде излекувано.

    Другият вариант се нарича дисоциация - погребвате болката, страданието и раната дълбоко в несъзнателното си същество, където тихо и незабелязано да гният отвътре, скъсявайки живота ви и приравнявайки го с всеобщата минимална продължителност, докато поддържате лунатичната фасада на хрисими личности. Ако още не сте били в ада, то чуйте ме като казвам, че той в действителност изглежда точно така.

  5. #5
    Кое поражда болката, страданието и раната, водещи до хроничните деструктивни емоции и поведение?

    Кражбата го поражда. Всичко това се случва, защото някой ви е ограбил. Най-често сме ограбени от следните неща:
    - ограбени сме от родители (защото всяко дете има право на родители, и когато не ги получи или те отказват да осъзнаят вашето право да имате родители, опитвайки се търгуват родителството си срещу послушание от ваша страна, това е кражба)
    - ограбвани сме от истината (защото всяко човешко същество има рожденното право да знае истината, и когато истината се спестява на детето, това е кражба)
    - ограбвани сме от свобода на избор (защото всяко човешко същество има рожденното право да прави свободен избор, но под прикритието за "загриженост за детето", родителят всъщност е загрижен за собственото спокойствие, и това го подтиква да манипулира детето си с разнообразие от похвати в психологията, отнемащи свободния избор)
    - ограбвани сме от стойността на живота ни.

    Ограбвани сме на практика от всичко, на което имаме право, тоест, което ни се пада по рожденно право, защото сме хора. Но най-вече сме ограбвани от стойността ни.

    Защото... разбирате ли... всеки, който иска да ви навреди, цели да ви убеди в това, че вие нямате стойност и че сте нищо.

    Дори онези, които твърдят, че животът ви има някаква цена, на тя не е максималната... или че нечий друг живот струва повече от вашия... всеки който се опитва да намаля стойността ви, на практика ви наранява емоционално и душевно. А това е агресия.

    Шокът от това да навлезете в пълнолетието не е някакво рязко събитие, като падане на бомба. Това са травми, трупащи се травми, идващи от всички страни и от всички хора - естествено, най-близките са винаги с предимство и първа писта. Постоянното травмиране идва и от самата т.нар. Система, от начина, по който е устроено обществото, от неща, които не можете да пипнете или видите - юридически лица, които в действителност не съществуват.

    И това ще се натрупва, а емоционалният ви свят ще заприлича на раздран и разпокъсан парцал. Другите ще са нормални, но вас ще ви сочат с пръст, защото заради това, че сте все още психически здрави, ще проявявате разрушително поведение и ще сте в депресирано състояние.

    Ще ви хрумне най-естествената мисъл, която е, че трябва да избягате или по някакъв начин да се самопремахнете от тази лудост. Това е първична реакция, която повечето от нас осъществяват, дори и да не е премислена... и може би това е добре, защото този път бързо ни води до осъзнаването на нова истина: че всеки човек има нужда от останалите.

    Да, трагедията е, че именно вашите мъчители са нещото, без което не можете. Проблемът не е, че трябва да избягате от тях. Проблемът се състои в това, че тяхното поведение трябва да се промени - те трябва да престанат да ви нараняват, защото това е престъпление спрямо вас и е кражба. Това е поредната кражба, защото всеки човек се нуждае от други, а чрез поведението си на мъчители другите отнемат себе си от вас, лишават ви от себе си, и в това е всъщност централната травма от действията им.

    Това е едно масово самоунищожение на човешката раса. Бързо ще стигнете до извода, че именно с това се конфронтирате, когато ви допуснат на сцената и започнете да играете с порасналите и другите възрастни.




    Какво може да се направи?

    На първо време, трябва да оцелеете емоционално... за да оцелеете и психически и физически.

    Това се прави, като спрете да вярвате в лъжите. Цялото ограбване е възможно поради това, че сте повярвали на някои или на всичките основни лъжи. Много неща, които вярвате за себе си и за света, не са верни... тоест, чувството на ограбеност и на загуба идва от това, че вярвате, че губите части от себе си.

    Ако повярвате на общата доктрина за материализма, ще вярвате, че вашето същество може едва ли не да се измери количествено, че едва ли не може да се раздели на някакви части и че тези части могат да си сменят собствеността... Това е лъжа, разбира се. И е важна лъжа, защото, когато повярвате в нея, това ви прави лесно манипулируеми, защото ви създава илюзията, че подлежите на унищожение и следователно нещо друго, различно от тялото ви, е иязвимо.

    Ще се учудите колко е широка материалистичната доктрина. Всичките онези религиозни, философски, езотерични ако щете теми и проблематики са най-малката част от материалистичната доктрина, която царува в науката, медицината... социалното устройство, финансовите науки... етиката, и на практика всичко, което може да се нарече човешки свят.

    Но това не винаги е било така.

    Всъщност, до съвсем скоро, медицината не е твърдяла официално, че човекът е просто тяло и че проявленията му са просто електро-химични процеси, биоробот на практика. Тази идея се появява някъде къмто 19ти век, в края. Всички тези промени в общия световен светоглед си имат ясно проследима история в дати, имена и събития.

    Тоест светът, в който навлизате, държи вие да си мислите, че всичко това около вас е вечно, абсолютно доказано и непроменимо и че така е и така ще е. Но това е лъжа. Състоянието, в което заварвате света, е сравнително отскоро (в исторически план) и това обостряне на абсурда се е случвало с доста висока скорост в продължение на последните няколко десетилетия (от Втората Световна насам).

    Съвременната Система, в която навлизате, ще държи да ви впечатли със своята тоталност и неотменимост и окончателност (за да ви подчини). Но това не е нищо, което не можем да победим ине е нещо, срещу което човек не може да се изправи.






    Кой е виновен?

    Емоционалното излекуване от ограбването започва с проблематиката на вината. Да, вината съществува. Тя не е "въпрос на гледна точка". Много широко разпространено е битовот верую за "гледната точка", но всъщност в психологията склонността да се рационализира вината си има точна номенклатура, и това се нарича морален релативизъм.

    Моралният релативизъм не разпознава доброто и злото, това психологическо схващане отнема способността да се прави разлика между добро и зло. Добро в общи линии започва да се нарича "онова, което е добро за мен", и злото започва да се смята за "онова, което е зло за мен". За моралния релативист злото, извършено върху друг, не е зло, а просто "съдба". Психологически, моралният релативизъм се корени в отказа от поемането на отговорност.

    По принцип, злото изисква намеса. Когато човек стане свидетел на злодеяние, ако той позволи злодеянието да продължава или злото да съществува, той е съучастник в злото. Моралната относителност (релативизъм) е начин да се рационализира тази завръзка, така че човек хем да не поеме отговорност (за себе си и другите), хем да не понесе вина (за безотговорността).

    Но вината съществува, защото доброто и злото съществуват и между двете има конкретна разлика.

  6. #6
    Та кой в случая е виновен?

    Това е широк въпрос... но със сигурност не сте вие! Няма никаква логика в твърдението, че можете да имате някаква вина за състоянието на света, в който навлизате в заварено положение. Този свят е построен и организиран по този начин преди вас, следователно нищо от това не е направено от вас.

    А кой носи отговорност за състоянието на света, който заварвате? Елементарно - всички преди вас. Без да се изпада в конкретика кой за какво е виновен и как е опропастил нещата, за които е бил отговорен, може най-общо казано със сигурност да се заключи, че всички преди вас, които са по някакъв начин ваши родители и наставници, са отговорни за това, което наследявате от тях.

    Сиреч - вашите родители са виновни. И това е простата истина.

    Те са ви въвели в този свят, нима не е така? Когато човек иска да си посади домати, той първо отива и пита някой как се сади домати, или си купува книжка по градинарстов и чете. Но когато прави деца, дали нещо чете? В много случаи съвременните родители се отнасят по-безотговорно към децата си, отколкото към зеленчука в градината. Осъзнават, че е тяхна отговорност да изберат най-добрата почва за разсада, но ОТХВЪРЛЯТ отговорността си да осигурят най-добрия свят за децата си! Масово!

    Не става дума да ги съдите. Става дума за това да ги обвините. Ако не ги обвините, никога няма да възстановите пълноценността си отвътре.

    Има разлика между това да съдиш, и да обвиняваш. Вие, разбира се, нямате право да съдите друг човек, защото единствено по-високата инстанция може да съди. А всеки човек представлява равна инстанция на всеки друг, така че съденето не е във вашата власт. Но вие можете, и всъщност е ваша ОТГОВОРНОСТ, да обвинявате. И имате правото на това в качеството си на ПОТЪРПЕВШ... защото срещу вас е извършена несправедливост.

    Самият акт на обвинение (ако е осъзнат) прекратява всички емоционални или други издевателства, на които може да сте жертва. Нужно е да идентифицирате кой е виновен, и след това да обвините всеки един, който е виновен спрямо вас, за да прекратите системните кражби спрямо емоционалния и душевния ви свят.

    Друга инстанция ще съди, както обясних, и това не би трябвало да ви занимава, защото вашата отговорност приключва с акта на обвинение и всяко друго поведение или претенция би представлявало кражба или опит за кражба от ваша страна спрямо друг човек.




    Разбира се, светът на порасналите няма с готовност да си признае, че ви дължи откраднатото, или че въобще по някакъв начин ви е ощетил. Точно обратното - светът на порасналите ще побърза да ви втълпи (или да се опита да ви втълпи), че ВИЕ дължите всичко на ДРУГИТЕ!

    Истината е, че в този момент не е възможно да дължите каквото и да е на когото и да е. Тоест, това е просто опит за измама, за да започнат да ви ограбват от съществуването ви и да ви убедят, че трябва да посветите себе си на някаква по-висша кауза... защото ще се опитат да ви убедят, че вие, сами по себе си, не сте достатъчно висша кауза и че едва ли не НЯМАТЕ ПРАВО да живете в името на себе си. Ще се опитат да ви втълпят, че трябва да водите живота си в нечие чуждо име.

    Най-големият хищник в това отношение е държавата.

    След като сте успели да се възстановите вътрешно от всички травми и от шока от истината за света на хората, като сте идентифицирали и съзнателно обвинили виновните спрямо вас, следва подробно да опознаете основните фактори и елементи, които ще се опитат да ви изядат, за да ви изсерат накрая на живота ви.

    Следващия път ще поговорим за това що е то държава.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-16-2019 на 03:49

  7. #7
    Цитирай Първоначално написано от ghostuser001 Виж мнението
    Преди да продължиш с...

    врелите-некипели, които пръстите ти дрънкат по клавиатурата, отговори на следния по-важен въпрос: "лельо", ти на какви наркотици си? Питам какво употребяваш - нек'ви стимуланти (кока, мет, амфет) или си на опиоиди (херц, различни транквиланти, метадон) или си обикновено хипи, друсано с трева?
    Все пак държа първо да отговориш на въпросите ми!

  8. #8
    Преди следващата публикация има още време, гост-усер, така че наистина мога да ти обърна внимание : ) Мога да си позволя да го правя само в промеждутъците... в междучасията, да се изразя по-актуално... защото тепърва предстои напълно да реализирам инвестицията си тук.

    Имам нещо и за теб, да, което ще видиш, че ще ти е невероятно полезно. Но ще трябва търпение, вероятно ще е чак накрая.



    Въпросът ти е също уместен и ти благодаря за възможността да поместя отговора тук. Отговорът (учудващо за по-прозорливите) е Не:
    - зад гърба ми не стои никакъв университет със социална насоченост, не съм студентче от софийския и не си правя соц-проучвания за курсова работа по философия;
    - не ми плащат от никаква агенция и инвестицията ми тук е изцяло в личен, частен интерес;
    - не членувам в никакви екоорганизации, младежки благотворителни образувания, каквито и да е философски, камо ли реигиозни организирани групи, секти, ереси и прочие хипита;
    - като казах хипита, не, определено не съм продукт на правителствена програма.

    Съвсем сам съм тук... дори и да не съм съвсем сам по принцип. Но, естествено, както би трябвало да се подразбира, това не значи, че съм безизвестен. Все пак едва ли вие точно, като аудитория, сте чували нещо за мен или от мен, до този момент.


    Ще осветя съвсем всички аспекти от тази изява, която, напълно осъзнавам, че е толкова озадачаваща, колкото може и да е любопитна. Просто повечето неща се случват поетапно, освен това всяко случване зависи от архитектурата (на форума), така че всички фактори предопределят постепенното разгръщане на комуникацията.

    Но пък тя ще е достатъчно любопитна за всички, без въобще да се превзема : )
    Последно редактирано от hecu2 : 09-16-2019 на 14:00

  9. #9
    Нищо не ти разбрах..

    Не си интересна, никак. Давам ти "х" и ИЗЛИЗАМ от тази тема.

  10. #10
    Голям фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    715
    Здравей, млади(а) Карбовски(а)! А какво мислиш за съдебната система и за избора на новия главен прокурор? И за фалита на КТБ.

  11. #11
    Аа, здравей TrollFactory, забелязах, между другото, че си сред форумните участници с по-богата база впечатления и добре изградени мнения : ) Ще се радвам да останеш с вниманието си до края на активното ми участие.


    Следващата публикация от онова, което предварително съм планирал да изложа тук, ще се занимава с принципни положения.

    Отговор накратко: Да... косвено, това което искам да кажа ще хвърли много светлина върху тези отделни малки въпроси.

    Отговор надълго следва:





    Нека никой не ме разбира погрешно - не съм пенсионер комунист, за да имам влечение към раздъвкване на пределно ясното и баналното, без намерения това да води към каквото и да е или да променя нещо. Не съм и нито съвсем млад, нито зелен, за да се опитвам да вдъхновявам с идеализъм, на който са най-способни най-младите (заради най-малкото си опит).

    Убеден съм, че това, което дотук изложих от житейските си изследвания, не можете да го прочетете на друго място в българския интернет. Убеден съм и че ще видите, че правотата на изложените твърдения не може да се оспори, именно защото това са изследвания, тоест, твърденията не просто се базират на някаква информация (която на български я няма), но аз лично съм работил върху тях, житейско-практически в случая, не само чрез себе си, но и с други хора и това, което ви представям, е едно много добре написано домашно, зад което съм спокоен да застана с репутацията си.

    Относно предстоящите публикации, които държа да изложа, можете да очаквате същото. Не възнамерявам да говоря за мисли, с които мнозинството се е сблъсквало до сега. И все пак, никога не бих си позволил да не се позовавам на данни, доказателства или улики, както и на труда на други, специално посветени на професията си хора. Не съм дошъл да голословнича и да развивам теории, а за да съобщя заключения, за които е бил положен труд.

    Колкото и аз също да уважавам Карбовски... както и редица репортери и лица, информиращи обществеността... и вие и аз знаем, че те все пак си остават безкрайно посредствени. Причината е, че целевата аудитория на мас-медиите е прекалено широка, а както винаги всяка група се движи със скоростта на най-бавния. Някой от вас сеща ли се, кога за последно е попадал на нещо проникновено от масовите медии? Това, което ще ви предложа от себе си, не е планирано да влиза в програмата на масмедия, защото масовата публика не е достатъчно подготвена, интелектуално, да се образова. Моята изява цели някой нещо да научи. А това е повече от просто информиране, и изисква желание да се положи усилието, което полага ученика, в името на собствения интерес.

  12. #12
    Голям фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    715
    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Аа, здравей TrollFactory, забелязах, между другото, че си сред форумните участници с по-богата база впечатления и добре изградени мнения : ) Ще се радвам да останеш с вниманието си до края на активното ми участие.
    Благодаря за ласкателствата, но те не са достатъчни, за да задържиш вниманието ми. Обичам теми с ясна структура, конкретен проблем (каквито тук няма), както и най-вече такива, в които да мога да се включа с мнение. В момента си се самопровъзгласил за учител, но не е ясно по какво. С тази натоварваща графомания няма да спечелиш читатели.


    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Отговор накратко: Да... косвено, това което искам да кажа ще хвърли много светлина върху тези отделни малки въпроси.
    Отговор на какво? Не си поставил въпрос?

    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Нека никой не ме разбира погрешно - не съм пенсионер комунист, за да имам влечение към раздъвкване на пределно ясното и баналното, без намерения това да води към каквото и да е или да променя нещо.
    Проблемът е, че никой няма да разбере какво се опитваш да кажеш, защото тук няма тема.


    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Не съм и нито съвсем млад, нито зелен, за да се опитвам да вдъхновявам с идеализъм, на който са най-способни най-младите (заради най-малкото си опит).
    Нещата, които плещиш не подкрепят нищо идеалистично или материалистично... Само едни рандом констатации. Отново: няма ясна тема = няма смисъл. Всичко, което изреждаш просто виси във въздуха.


    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Убеден съм, че това, което дотук изложих от житейските си изследвания, не можете да го прочетете на друго място в българския интернет.
    Напротив, срещал съм много смислени и интересни неща написани от съвсем обикновени потребители.

    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Убеден съм и че ще видите, че правотата на изложените твърдения не може да се оспори, именно защото това са изследвания, тоест, твърденията не просто се базират на някаква информация (която на български я няма), но аз лично съм работил върху тях, житейско-практически в случая, не само чрез себе си, но и с други хора и това, което ви представям, е едно много добре написано домашно, зад което съм спокоен да застана с репутацията си.
    За втори път си убеден, че казваш нещо?


    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Относно предстоящите публикации, които държа да изложа, можете да очаквате същото. Не възнамерявам да говоря за мисли, с които мнозинството се е сблъсквало до сега. И все пак, никога не бих си позволил да не се позовавам на данни, доказателства или улики, както и на труда на други, специално посветени на професията си хора. Не съм дошъл да голословнича и да развивам теории, а за да съобщя заключения, за които е бил положен труд.
    Това не е голословничене, а празнословничене. Чрез състоянието на голотата поне се разкрива някаква ясна констатация, а ти дори не констатираш нещо интересно, на което човек да си каже "да бе, така си е". Само празнословничиш в буквалния смисъл без накрая да има нито някакъв извод, нито целта на "темата ти" да се разкрие.


    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Колкото и аз също да уважавам Карбовски... както и редица репортери и лица, информиращи обществеността... и вие и аз знаем, че те все пак си остават безкрайно посредствени. Причината е, че целевата аудитория на мас-медиите е прекалено широка, а както винаги всяка група се движи със скоростта на най-бавния. Някой от вас сеща ли се, кога за последно е попадал на нещо проникновено от масовите медии? Това, което ще ви предложа от себе си, не е планирано да влиза в програмата на масмедия, защото масовата публика не е достатъчно подготвена, интелектуално, да се образова. Моята изява цели някой нещо да научи. А това е повече от просто информиране, и изисква желание да се положи усилието, което полага ученика, в името на собствения интерес.
    Качествените уроци имат ясни заглавия кореспондиращи с тяхното съдържание, което от своя страна трябва да има конкретен проблем, към който има ясно въведение, теза, върху която ще се работи, доказателствена част и заключения. Ти просто страдаш от графомания, която може да е в резултат на психосоматичното разстройство...

  13. #13
    Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».


    Ницше е силен философ, но е и много противоречива личност. Животът му със сигурност не е за пример, а във философията му има някои силно обезпокоителни и съмнителни моменти, като отношението му към жените например. Всичко е наред, обаче, защото философията не е наука, която преследва истината. Философията е... сборник с различните визии на човека за живота - тъй като ние самите сме тези, които преживяват съществуването през собствения си субективен поглед, споделяме един с друг своите различни чувства и усещания, празнувайки по този начин различията в умовете ни.

    Но понякога, някой философ казва истината. Друг път, някой философ лъже. Точно отразявайки нас самите с различните ни мнения, философията понякога обяснява истини, защото ние самите понякога сме напълно прави в иначе субективното си мнение... а понякога фатално се заблуждаваме, но все пак преследваме докрай погрешните си убеждения и се превръщаме в техни роби, ненужно давайки живота си за неща, които не са действителни.

    По мое време, Фридрих Ницше не се изучаваше в училище. Той винаги е бил популярен сред бунтарите, недоволните, по-избухливите, онези които се нуждаят от нещо екстремно в живота си, за да могат да калят душата и характера си, чувстващи се загнили от масовото ежеднивие, което не ги кара да се чувстват живи. Ницше най-често е любимец на онеци млади хора, които се увличат по нацизма (без да са достатъчно пораснали, за да могат да видят истинския му образ по-отвисоко), агресивни движения като скинхед и множеството други свързани и несвързани по-малки групички с тяхната си философийка.

    Аз самият съм бил скинар на младини (по-младини), преди да си избръсна главата пък бях метъл с емблематичната грива. Бил съм и типичен вандал, във връзка със спортни бойни клубове и тн. Бил съм в тези неща и съм могъл да видя отблизо в какво вярват тези прослойки от младежта, имам впечатления и за знанията им. Без да обиждам никого и без да намеквам нищо повече от това, което казвам, ще споделя с вас наблюдението си, че... няма начин човек да има познания, и да продължи да се числи към такива прослойки и групи. Никога не съм виждал такова положение наживо.

    Много от вас ще научат много нови неща чрез мен.

    Колкото повече неща научавате, толкова по-силно ще се тресе света на вашите вярвания и убеждения - убеждения, от които имате нужда, защото те ви осигуряват спокойствие и сигурен пристан насред хаоса от дебили и авторитети, които искат да ви подчинят на себе си.

    "Неприятно" е слабо определение, когато се клати самата структура, на която човек разчита за спокойствието и сигурността си.





    Един факт, който вероятно никой от вас, 18 годишните, не осъзнава все още, е че по света съществуват МНОГО учебници. Не само тези, по които сте били принудени на учите, са годни и авторитетни издания. У повечето от вас вероятно е изградено впечатлението, че учебниците са пълни с истини. Факт е, обаче, че рядко се случва няколко авторитетни издания на учебници да са съгласни един с друг.

    Истини? В учебниците? Истината по дефиниция обединява всички ни. За разлика от "нашата и вашата истина" в учебниците, истината е общовалидна за всеки, всички и всичко. По дефиниция.

    В комуникацията ни ще бъдат споменати учебници и академични издания, за които не сте чували.





    "Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата." - Прав ли е Ницше във философията си? Разбира се, че не. Тези думи дори заслужават ответно изказване със същата острота - че който е склонен да счита друг човек за излишен, е чужд на всяка добродетел. Ако питате мен, аз никога не бих давал Ницше за пример... задължителна обща култура, вероятно, но не и пример, на който човек да се опре.

    В едно обаче Ницше е прав тук - държавата Е измислена за нещо. Тя е, в крайна сметка, изобретение на човешката мисъл. Тя не идва от природата, нали така? Човекът се гордее с това, че е организирал обществото си, той вярва, че в природата не съществува ред и организация, а държавата е единствен такъв порядък по рода си, който да пасва на възвишената природа на човека.

    Човешката природа безспорно е възвишена, но в учебника ви по физика пише, че такива неща като държавата се наричат "неестествени".

    Любопитен факт е, между другото, че чак до 1900-та година науката по принцип се е наричала "естествена философия".




    Държавата Е философия. Ще видите, че когато станете студенти... ако някои от вас изберат да следват държавно управление (по мое време това беше в УНСС)... ще научат, че съвременната държавност се заражда във философските среди и тя си има своите родоначалници, които са философи.

    Точно затова аз също правя това встъпление с бегло въведение във философията. Нали изследваме корените на нещата.

    И така... с горното си фашистко изказване Ницше поставя въпроса - За какво беше измислена държавата?
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 12:05

  14. #14
    Какво не би трябвало да е моя грижа!
    Първо и на най-първо време, каузата на Доброто, после каузата на Бог, каузата на човечеството, на истината, на справедливостта; по-насетне, каузата на народа ми, на принца ми, на държавата ми; накрая, дори каузата на Човека, и хиляди други каузи.
    Само МОЯТА кауза никога не трябва да е моя грижа. "Срам за егоиста, който мисли само за себе си!"





    Един философ, който е много малко известен, е Йохан Каспар Шмит, запомнен с псевдонима си Макс Щирнер. Учудващо е колко малко млади хора в България са чували това име, защото, всъщност, именно Щирнер е ментор на младия и развиващ се Фридрих Ницше. 90% от философията на Ницше е преразказ на мислите на Макс Щирнер. През цялото време, докато Ницше е посещавал събиранията на философите и е слушал техните дебати, търсейки своето място в техните среди, човекът, който с особен интерес е преследвал, е именно Щирнер.

    И друго нещо е учудващо. Защо толкова малко млади хора в България са чували и знаят нещо за този философ, при условие, че той е признат за най-първия родоначалник, за "бащицата", на анархизма И егоизма? Толкова много анархисти сред младите... и единственото им занимание по цял ден започва и приключва с вандалски графити, пропагандиращи идеологическата им принадлежност, без всъщност да имат и бегла представа какво е анархизма като философско течение.

    Не че светът на порасналите и обществото като цяло имат бегла представа за анархисткото движение. По-лошо - вместо образование по въпроса, цари дезинформация и масово вярване в лъжи. Както по всеки друг важен въпрос.



    Идеята ми НЕ Е да обсъждаме точно тези неща. Така че бързо ще продължим нататък. Уточнявам това в интерес на останалите нетърпеливи читатели като TrollFactory - нужно е да се поспрем тук, на Щирнер, защото това е важен аргумент, който ще ни е необходим занапред.



    Интересно е да се прочете встъпителната глава в най-известната книга на Щирнер "Егото и неговата собственост". Предлагам ви да я прегледаме, защото тя има връзка с неща, които предстои да споменем.

    ("Егото и неговата собственост" я няма на български. Това по-долу е мой личен превод. Правил съм опити в миналото да преведа тази книга на български, само че не успях - дори самият опит да я преведа значително повдигна нивото на английския ми. А аз дори не се опитвах да я преведа от оригинал, оригиналът е на немски, а е преведена на английски, казва се "The Ego and His/Its Own")



    ...



    Нека да погледнем и да видим, тогава, как ТЕ се справят със своите грижи - те, за които ние следва да се трудим, да отдаваме себе си и по които трябва да се ентусиазираме.

    Имате много проникновена информация да ни кажете за Бог, и от хиляди години "търсите из дълбините на Божественото", и сте погледнали в сърцето на това, така че без съмнение можете да ни кажете как сами Бог се грижи за "каузата на Бог", на която сме привикани да служим. И вие също така не прикривате делата на Господа. Сега, каква е неговата кауза? Той дали, както е изискал от нас, е присвоил чужда кауза, каузата за истината или любовта, за своя собствена? Вие сте шокирани от това криворазбиране, и ни поучавате, че каузата на Бог действително е каузата на истината и любовта, но че тази кауза не може да се нарече чужда за него, защото Бог сам по себе си е истина и любов; шокирани сте от това допускане, че Бог може да е като нас, жалките червеи, и да преследва чужда за него кауза все едно е негова собствена. "Щеше ли Бог да поеме каузата на истината, ако самият той не беше истината?" Него го е грижа само за неговата кауза, но, тъй като той е всичко на този свят, следователно всичко е неговата кауза! Но ние, ние не сме всичко на този свят, и нашата кауза като цяло е малка и заслужаваща презрение; следователно ние трябва "да служим на по-висша кауза." - Сега е ясно, Бог го е грижа само за онова, което е негово, занимава себе си само със себе си, мисли само за себе си, и само себе си вижда пред очите си; горко на всички, които не са богоугодни за него. Той не служи на никого по-висш, и се задоволява само със себе си. Неговата кауза е - една чисто егоистична кауза.

    Как е с човечеството, чиято кауза ние трябва да направим наша собствена? Неговата кауза тази на друг ли е, и дали човечеството обслужва по-висша кауза? Не, човечеството се грижи само за себе си, човечеството продължава само интересите на човечеството, човечеството е своя собствена кауза. За да може да се развие, то кара нациите и индивидите да се износват в служба по него, и, когато са постигнали онова, от което човечеството се нуждае, то ги захвърля в торната купчина на историята за благодарност. Каузата на човечеството не е ли - една чисто егоистична кауза?

    Не е нужно да взимам всяко нещо, което иска да хвърли каузата си върху нас, за да покажа, че то е ангажиано само със самото себе си, не с нас, само със собственото си добро, не с нашето. Вижте останалите от вас. Дали истината, свободата, човечеството, справедливостта, искат каквото и да е дуго от това вие да се ентусиазирате по тях и да им служите?

    Всичките тези имат завидно време, когато получават фанатична почит. Само наблюдавайте нацията, която е защитавана от отдадени патриоти. Патриотите падат в кървава битка или в борбата с глада и нуждите; какво я е грижа нацията за това? От торта на техните трупове нацията ще "разцъфти"! Индивидите са умрели "за великата кауза на нацията", и нацията изпраща няколко благодарствени думи подир тях и - заграбва печалбите. Наричам това отплащащ се вид егоизъм.

    Но вижте само Султана, който толкова любвеобилно се грижи за народа си. Не е ли той самият неегоизъм, и не се ли жертва той всеки час за своя народ? О, да, за "своя народ". Само се опитайте; покажете, че не сте негови, а сте свои собствени; заради това че се откъсвате от неговия егоизъм, ще отидете на екскурзия в затвора. Султанът е направил своя кауза нищо по-различно от себе си; той за себе си е всичко, той за себе си е единственият, и не толерира никой, който ще се осмели да не бъде един от "неговите хора".

    И няма ли да се поучите от тези блестящи примери, че егоистът получава на-доброто? Аз, от моя страна, се поучавам от тях, и предлагам, вместо да продължавам себеотрицателно да служа на онези велики егоисти, вместо това аз самият да бъда егоиста.

    Самите Бог и човечество не се занимават с нищо, с нищо освен себе си. Нека тогава аз по същия начин да се занимавам само със себе си, аз, който наравно с Бог съм нищото за всички останали, аз който съм моето всичко, който съм единственият.

    Ако Бог, ако човечеството, както потвърждавате, имат достатъчно вещина в себе си да бъдат всичко за себе си, тогава аз чувствам, че на мен още по-малко ми липсва вещина, и че нямам от какво да се оплача от "празнотата си". Аз не съм нищо в смисъла на празнота, но аз съм съзидателното нищо, нищото, от което аз самият като създател създавам всичко.

    Да се махат, тогава, всички грижи, които не са като цяло мои грижи! Мислите, че поне "каузата на доброто" трябва да е моя грижа? Каков е добро, какво е зло? Ами че, аз самият съм моя грижа, а аз не съм нито добър, нито лош. Нито едното няма смисъл за мен.

    Божественото е грижа на Бог; човешкото - на човека. Моята грижа не е нито божественото, нито човешкото, нито истинното, доброто, справедливото, свободното, и тн., а единствено което е мое, и това не е общовалидна грижа, а е - неповторима, тъй като аз съм неповторим.

    Нищо не е повече за мен от мен самия!






    Естествено, само тази първа глава не е достатъчна, за да може авторът да изрази философската си позиция. По-нататък в книгата на читателя би му станала ясна истинската позиция на Щирнер, а именно:

    ...че най-доброто за човека винаги идва от обществото. Ние, сам сами, не можем да осигурим материалните и нематериалните продоволствия, от които съществото ни има нужда. Следователно, по пътя на елементарната логика, в своя най-егоистичен стремеж да получи най-доброто за себе си, човек би трябвало да осъзнава, че трябва да се грижи за обществото си... именно з да получи най-доброто за себе си, което няма да дойде по друг начин.

    Сравнете схващането на "бащицата" на анархизма и егоизма във философията с всеобщо разпространената представа за анархизма и егоизма в съвременното общество.

    Както казах, тази заблуда се дължи на липсата на интерес, тъй като Щирнер отсъства от българския книжен пазар.




    Запознавам ви с този философ, защото той още приживе е бил ОСНОВНИЯТ противник на Хегел.

    Хегел, момичета и момчета, се учи в училище, и се учи обстойто в съответните ВУЗ-ове. Надявам се, че ще попитате защо? И защо в изучаването на Хегел името Макс Щирнер не се споменава в списъка с основните му критици? - Защото Хегел е първият философ, който обрисува идеологията на съвременната държавност.

    Според Хегел - и така нареченото хегелианство, тоест огромното течение на привържениците на неговите идеи - човекът е безсмислено създание. Единственият смисъл, който човекът според Хегел може да се надява да има, е това, да бъде малко колелце в гигантския механизъм на държавата.

    Втора глава от "Егото и неговата собственост" на Щирнер, "Колела в главата", критикува и се подиграва с Хегеловата идея.

    Но аз ви предлагам вече да оставим далечните философски корени и да говорим по същество за съвремието.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 13:31

  15. #15
    Голям фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    715
    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Хегел е първият философ, който обрисува идеологията на съвременната държавност.
    Не знам какво е това "държавно управление в УНСС", което си учил "навремето" и дали изобщо си изкласил, но не може да кажеш това за Хегел, защото излиза, че или си забравил, или не си чел нито Платон, нито Томас Хобс, нито Жан Жак Русо, нито Шарл дьо Монтескьо и цяла редица други автори с авторитетни произведения точно отнасящи се за държавата и дори поставяйки съвременните й основи, без които не може...

  16. #16
    Не внимаваш, TrollFactory.

    Не съм казвал, че съм учил държавно управление в УНСС. Подчертах, че не съм възпитааник на никой ВУЗ.

    Също така думите ми по-горе са, "обрисува идеологията на съвременната държавност". Има разлика между философията на Хегел за държавността и предшествениците, на които се опира. Или ти смяташ, че на ден днешен живеем в Платоновата държава? Или в държавата на някой от изброените?

    Естествено, ако продължаваш да поддържаш презумпцията, че празнословя, занапред ще продължаваш да пропускаш това, което в действителност казвам и диалогът няма да е продуктивен : )

  17. #17
    Голям фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    715
    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Не внимаваш, TrollFactory.

    Не съм казвал, че съм учил държавно управление в УНСС. Подчертах, че не съм възпитааник на никой ВУЗ.

    Също така думите ми по-горе са, "обрисува идеологията на съвременната държавност". Има разлика между философията на Хегел за държавността и предшествениците, на които се опира. Или ти смяташ, че на ден днешен живеем в Платоновата държава? Или в държавата на някой от изброените?

    Естествено, ако продължаваш да поддържаш презумпцията, че празнословя, занапред ще продължаваш да пропускаш това, което в действителност казвам и диалогът няма да е продуктивен : )
    Добре, съгласих се и поправих невниманието си чрез втори прочит, но сега и аз имам съвет към теб, въпреки че ще се повторя.

    Трудно е да накараш човек да внимава след като си изписал толкова много неща без ясна взаимовръзка по между си. Например какво общо имаше личната ти история в началото с държавното управление? Или напиши две отделни теми, или кажи по-ясно какво очакваш да постигнеш със стратегията на готвача, който твърди, че е най-добрия готвач и готви невероятно, но за да го докаже изсипва всичките си ястия едновременно през една фуния в гърлото на клиента.

    Лично за мен по-интересно би било да напишеш изповед/тема само за себе си и своя живот, а не за това какво смяташ за държавното управление тъкмо, когато стана интересно къде си избягал и защо.

  18. #18
    Държавата е култ. Държавността в действителност... колкото и необичайно да звучи... е религия.

    Всеки от нас е чувал баналните фрази, "спорът между държавата и религията", когато става дума за някой исторически монарх например или "спорът между науката и религията", който също е бил актуален винаги. Да, спор има... Само че там, където държавата и религията са успели да се спогодят (от един момент насетне престолът в държавата започва да се нарича "от бога поставен", а в модерната държава религията е един от крепителите на държавността), религията и науката никога не са успели да се спогодят.

    И е логично да е така! Защото спорът между държавата и религията е спор между две религии. А спорът на науката е спор срещу две НЕнауки - държавата и религията (неестествени философии).




    В изказа на всички разпространени езици се използва една и съща дума за силата на държавата и силата на науката - закон. Само че между научните закони и държавните закони има коренна разлика. На някои места в интернет, които разглеждат този въпрос, за научен закон ще срещнете да се използва думата "принцип", за да се подчертае тази разлика.

    Законите в науката са всъщност научни принципи. Те са ненарушими. Когато скачате в една пропаст, гравитацията е принцип. Тоест, научен закон, който не може да се наруши. (Разбира се, обстоятелствата могат да се изменят, така че ефектът да е различен, в смисъл, да не се размажете в пропастта, но това не означава, че принципът на гравитацията е нарушен - той продължава да е в сила и вие просто боравите с него.)

    Законите в държавата обаче са абсолютно нарушими. Може да има държавен закон, например, че сте длъжни да си подновите личната карта, когато навършите пълнолетие. (Образно казано, защото л.карти на непълнолетните се издават на 14 и имат годност 4 години, законът всъщност е, че сте длъжни да притежавате валидна л.карта.)

    Само че вие можете във всеки момент да нарушите този закон. И какво следва от това? - Абсолютно нищо. От страна на природата и естествената философия, такъв закон е измислен, той е нереален, не съществува.

    "Последствията" са също изкуствени. Напълно извън принципа за действието и противодействието, последствията от това че сте нарушили държавния закон НЕ СА свързани с онова, което се възприема за тяхна причина. С други думи - всичко е театър!
    Просто идват една група хора, фанатици, със специфична религиозна убеденост, че нещо ТРЯБВА да стане, и правят така, че пророчеството да се изпълни, тоест санкционират ви, че сте нарушили "закона".


    Така че ясно е на всички, че държавността не е наука. Нека обаче разгледаме по-стряскащ казус.





    Аз нямам право да отнемам свободата на друг. Вие нямате право да отнемате свободата на друг. Никой човек няма право да отнема свободата на друг.

    В държавата, обаче, народът се събира, и гласува да излъчи свои представители - политиците. После политиците се събират и гласуват законодателно - сиреч, те гласуват полицаите да имат правото да отнемат свободата на друг.

    И после се казва, че полицията има право "да задържа" и "да задържа в районното управление или затвора" - по същество, да отнема свободата и да отвлича другите хора. (Отскоро не са длъжни и да информират никого за това, че са ви отвлекли, както е в САЩ.)

    И тук е проблемът...

    Аз нямам правото; вие нямате правото; никой няма правото; Но когато се събере тълпа хора - никой от които няма правото - тази тълпа УПЪЛНОМОЩАВА друг човек с правото!

    Тоест, хората, които не разполагат с дадено право, го ВРЪЧВАТ на друг човек, който също го няма!

    Елементарната логика казва, че не можеш да дадеш на няко друг право, което ти самият нямаш.

    С други думи съвременното общество ПРИЕМА ЗА ДАДЕНОСТ, че... когато е мнозинство, когато сте повече, всички започвате да имате права, които поотделно нямате!

    Значи, аз нямам право да дотнемам свободата, и вие нямате право да отнемате свободата... но когато аз и вие се съберем, ние всички заедно имаме правото да отнемаме свободата на другите!


    Не сме малоумни, така че няма повече да го предъвкваме... Тогава, ако не сме малоумни, защо го спазваме? Учителят ви по физика например, или математика, или който и да е, категорично ще изрази мнението, че в това няма логика.

    Логика няма. И все пак, учителите ви по логика се държат нелогично. Защото това представлява всеки религиозен култ.

    Много пъти въпосът "Кой и как дава правото на политиците?" е задаван на политически лица от всякакви нива в йерархията. Никой до сега не е могъл да обясни или да отговори нито по сложен, нито по прост начин. Единственият възможен начин, да се рационализира цялата тази идея е, ако политиците са повече от обикновените хора, тоест, по-висша форма на същества. Именно защото религиозният контекст е единственият контекст, в който може да се обсъжда държавността.






    Тук, както разбирате, не е уместно и вероятно не е и възможно да се запознаете с цялото безумие на концепцията на държавността. За щастие, обаче, на български има материали! Бях много учуден от това откритие. Всъщност, аз вече бях навлязъл стабилно в превода на най-авторитетната книга по въпроса, когато открих, че съществува превод на български.

    Преводът е направен от едно българско семейство, и двамата заклети преводачи, и можете да го вземете безплатно от самите тях: "Най-опасното суеверие" от Ларкън Роуз

    Ако предпочитате оригинала на английски, точното наименование е "The Most Dangerous Superstition". В книгата си Ларкън Роуз прави пълна дисекция на държавността и всеки отделен аспект се разобличава по надлежно представен и аргументиран начин.






    TrollFactory по-горе наистина обръща внимание на нещо много съществено. Хегел, както всеки в науката или философията, все пак стъпва на нечии рамене и държавността - или религията на робството, каквото в действителност представлява - си има дълга история. Откакто свят светува, впрочем.

    Във времената, когато е живял Платон и е теоретизирал своя принос към всичко това, робството в Елада е било законно, както всички настоящи или доскорошни ученици би трябвало да знаят.

    В древна елада се е смятало, че робите нямат душа. Точно поради тази причина, някой щедър благодетел все пак може да откупи някой роб и после да му подари свободата... но този роб никога няма да се сдобие с душа. Поради тази причина, в Елада се е смятало, че всеки може насила да отвлече или окове който и да е освободен роб и да го обяви за своя собственост. Така, освобождаването на роби е било нещо доста безсмислено в онези времена. Това е било всеобщо разпространеното вярване и тази религия на робството се е разпространявала от Оракула в Делфи.



    През всички векове и епохи човечеството е поддържало фанатичното си вярване в религията на робството. Точно както вашите учители по логика и точно както вие самите сте несъзнателно въвлечени да вярвате в тези глупости, че съществуват хора с повече права от други или че някой може да диктува нещо на друг човек. Докато не се сетите да поставите всичко това под въпрос.

    Например, в по-скорошни времена религията на робството се е опитала да си намери научна обосновка чрез теорията за еволюцията на Дарвин.

    Сега няма да се отклоняваме в доказване несъстоятелността на теорията, от която Дарвин, разбира се, сам се отказва (точно както Айнщайн се отказва от Относителността преди да умре), защото това няма толкова значение сега. От начение е историческият факт, че когато Британската колониална империя открива негрите в Африка, в Англия, САЩ и Европа се отварят зоологичски градини за негри. Там на открит показ като животните в зоопарка са "живеели" цели семейства, заедно с децата си, докато зад оградата и мрежите белите граждани, заедно с техните деца, които водели на такива атракции, са им мятали храна и лакомства.

    Оправданието за това е било, че негрите не са хора, а са междинна форма между човек и животно. Така че е било напълно приемливо, а и "законно" според държавите, да бъдат роби. Не е много по-различно от политиката на Делфи в древна Елада, въпреки че се е случвало през 18ти век. Всъщност, може би никой от вас не знае, че дори и в момента съществуват музеи в Европа и САЩ, в които са изложени препарираните тела на негри от Африка, показани в експозиция точно до скелетите си.

    Точно затова се отегчаваме с философия в тази тема. Съвременният човек е много по-малко учен, отколкото религиозен фанатик. Обяснението на съвсем конкретните ситуации, за които пита TrollFactory, се съдържат в книгата, която ви препоръчвам по-горе.


    Следва да разгледаме въпроса, КАК се продължава тази религия на робството (в лицето на съвременното верую за божествеността на политиците) и кога нещата започват да добиват настоящата си форма.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 17:03

  19. #19
    Цитирай Първоначално написано от TrollFactory Виж мнението
    Добре, съгласих се и поправих невниманието си чрез втори прочит, но сега и аз имам съвет към теб, въпреки че ще се повторя.

    Трудно е да накараш човек да внимава след като си изписал толкова много неща без ясна взаимовръзка по между си. Например какво общо имаше личната ти история в началото с държавното управление? Или напиши две отделни теми, или кажи по-ясно какво очакваш да постигнеш със стратегията на готвача, който твърди, че е най-добрия готвач и готви невероятно, но за да го докаже изсипва всичките си ястия едновременно през една фуния в гърлото на клиента.

    Лично за мен по-интересно би било да напишеш изповед/тема само за себе си и своя живот, а не за това какво смяташ за държавното управление тъкмо, когато стана интересно къде си избягал и защо.

    Приемам забележката и напълно те разбирам.

    Позволи да насоча вниманието ти към следната перспектива.


    Аз ще спра да пиша тук рано или късно. Но тази тема ще остане. Ти коментираш в нея, да, но не си единствения, който я чете и може би ако се направи допитване до останалите, които четат, мнението на всеки един ще е доста различно, защото всеки търси смисъл в тук изложеното сам за себе си и според интересите си.

    МОЯТ интерес е тази тема да продължи да съществува. Тя си има начало, последователност, и твърд финал. Ти я разглеждаш на части, които публикувам ден по ден, но всъщност тя е едно сглобено цяло и това, че е публикувана в продължение на седмица, е напълно без значение от гледна точка на това, че ще съществува години напред. Защото за теб това тук ти се струва бавно, но след теб ще се регистрират и други хора, и от тяхна гледна точка всичко ще се появи мигновено с един клик и края на темата ще е въпрос на два скрола с мишката, а не с чакане, като при теб.


    Интересът ми ОЧЕВИДНО е да има комуникация. Нима някой разсъдлив човек може да си мисли, че хвърлям тези усилия само за да ги изоставя?

    На фона на собствения ти живот, разказът за моя не значи нищо. Той значи НЕЩО в смисъла, че мога да разкажа за решения на дилеми, които много хора имат. Аз се намирам не къде да е, а в Teenproblem. Значи аз се целя в определена възрастова група, значи това, което пиша, е свързано с цеелвата аудитория, оттам е ясно и какви проблеми имам предвид че разрешава тази информация.

    Може да не ти се струват конкретни някои неща... да не кажа всичко... но тази информация спаси три живота, моя включително, и е част от историята за мен. Така или иначе, ако някой ме попита да си разкажа историята, след това ще ме разпитва поотделно за всяко мое решение и трябва да се обяснявам като ученичка... В момента давам първо обясненията, на нещата, които съм правил и правя в момента.

    Краят на темата е съвсем скоро, така че всичко ще стане ясно : )

  20. #20
    Голям фен Аватара на TrollFactory
    Регистриран на
    Jun 2018
    Мнения
    715
    Цитирай Първоначално написано от hecu2 Виж мнението
    Приемам забележката и напълно те разбирам.

    Позволи да насоча вниманието ти към следната перспектива.


    Аз ще спра да пиша тук рано или късно. Но тази тема ще остане. Ти коментираш в нея, да, но не си единствения, който я чете и може би ако се направи допитване до останалите, които четат, мнението на всеки един ще е доста различно, защото всеки търси смисъл в тук изложеното сам за себе си и според интересите си.

    МОЯТ интерес е тази тема да продължи да съществува. Тя си има начало, последователност, и твърд финал. Ти я разглеждаш на части, които публикувам ден по ден, но всъщност тя е едно сглобено цяло и това, че е публикувана в продължение на седмица, е напълно без значение от гледна точка на това, че ще съществува години напред. Защото за теб това тук ти се струва бавно, но след теб ще се регистрират и други хора, и от тяхна гледна точка всичко ще се появи мигновено с един клик и края на темата ще е въпрос на два скрола с мишката, а не с чакане, като при теб.


    Интересът ми ОЧЕВИДНО е да има комуникация. Нима някой разсъдлив човек може да си мисли, че хвърлям тези усилия само за да ги изоставя?

    На фона на собствения ти живот, разказът за моя не значи нищо. Той значи НЕЩО в смисъла, че мога да разкажа за решения на дилеми, които много хора имат. Аз се намирам не къде да е, а в Teenproblem. Значи аз се целя в определена възрастова група, значи това, което пиша, е свързано с цеелвата аудитория, оттам е ясно и какви проблеми имам предвид че разрешава тази информация.

    Може да не ти се струват конкретни някои неща... да не кажа всичко... но тази информация спаси три живота, моя включително, и е част от историята за мен. Така или иначе, ако някой ме попита да си разкажа историята, след това ще ме разпитва поотделно за всяко мое решение и трябва да се обяснявам като ученичка... В момента давам първо обясненията, на нещата, които съм правил и правя в момента.

    Краят на темата е съвсем скоро, така че всичко ще стане ясно : )
    Виж, не може след цели 12 дълги поста в собствената си тема все още да не можеш (искаш) да обясниш смисъла на започнатото. Какво ще стане ясно след като дори смяташ съвсем скоро да я изоставиш? Надали тепърва с останалите си я има 3 поста, я не (които не знам дали си планирал, а и по-скоро си мисля, че не ги планираш) в нея ще постигнеш обещания ефект (на който не знам дали да ти вярвам, че сам действително мислиш, че ще има), че пъзелът ще се подреди. Още повече след като ти задодох въпроси, а ти подчерта, че си "ОЧЕВИДНО" тук заради комуникацията, но всъщност всячески я изягбваш отговаряйки с неща тотално нерелевантни към въпросите, които ти поставих. А аз те питах "Разкажи ми повече за своя живот", а ти ми отговари с "Нека ти разкажа как спасих три живота... не, всъщност взех решение, че няма да разказвам за това, защото ще трябва да се обяснявам като ученичка... вместо това ще ти дам много по-ценните обяснения на това, което всъщност няма да разкажа, защото вярвай ми, много по-интересно е за теб сега да очакваш да кажа нещо вместо да го получиш наготово като тези, които ще го получат само с едно скролване надолу..." Въпреки, че по всичко личи, че и те няма да го получат, а така и не става ясно какво те ще извлекат по-малко от мен, което аз ще извлека в повече, защото едва ли не ти смяташ, че съм затаил дъх в очакване с нетърпение на развръзка, която аз така или иначе разбрах, че няма да получа, защото твоето решение е категорично да се правиш на мистериозен до самия край, че дори и след него тъй като предупреди за предстоящото си скорошно изчезване. За сметка на това пък видиш ли, всичко, което написа щяло да остане във вечността и всички, които ще отдадат необходимата почит, за да прочетат тази мистериозна тема, която би трябвало да изчерпа всичките им въпроси за великите загадки на живота... Голяма история с голяма поука! Няма що!
    Последно редактирано от TrollFactory : 09-18-2019 на 17:34

  21. #21
    И все пак не мисля, че ме наричаш лъжец : ) Просто не можеш да очакваш, че само на теб трябва да ти се угажда. Аз също имам съображения. Ще приключа темата, надявам се, преди зазоряване. "Before dawn", както казват по мистериозните филми, уууу : D

    Ако си толкова нетърпелив, ходи чети Ларкън Роуз. Нали ти казах, че обясненията на въпросите ти са там?

    Не ти ли е ясно какво мисля за избора на Гешев за главен прокурор? Ако не ти е ясно вече, може би и на теб не може да ти се помогне : P

    Мисля, че всичко това е лудост. Изборът на гешев е лудост от гледна точка на политиката и избирателите... но пък от друга страна, пет пари не давам, защото НЯМА правилен избор. Прокуратурата е държавна институция, а за мен държавата е едно извращение. Така че тези въпроси за мен са отдавна приключени. Използвам ги само за да се присмивам на вашите родители и да съжалявам за бъдещите деца.

    За настоящите се опитвам нещо да направя.

  22. #22
    От какво избягах и къде, пита колегата TrollFactory с толкова настоятелното си нетърпение, че успя да се превърне във фактор за представянето на моите предварително планирани, но не предварително написани експозета.




    Когато бях като вас (очакване според филтъра на форума и раздела), 18-годишен и в края на 12-ти клас, пред мен имаше една стандартизирана обстановка... която ми се стори отвратителна.

    Както родителите на много от вас са проблемни, така и моите бяха разведени и живеех с майка ми. Тя държеше да кандидатствам на много места, така че се подготвях за кандидатстване с 5 предмета. Не исках нищо да следвам, всичко ми се струваше безинтересно и безсмислено и тя искаше да ме приемат на максимално места, понеже... кой знае защо, а и на кой му дреме.

    Мен не ме бъркаше, можех да фейкна всичко, да се преструвам, че ми дреме. Нямах нищо против науката, беше ми много интересна всяка наука. Проблемът се появи, когато на майка ми й хрумна, че трябва да стана ченге. Доводът й беше, че съм мързелив, че от мен ще стане само някой, който да си клати краката по цял ден, да не прави нищо и да взима пари от далавери. Така че идеята й беше да вляза в академията на МВР.

    Това означаваше, че трябва да започна да се готвя да кандидатствам и с шести предмет - история. И с това имах проблем, защото историята не можех да я фейкна... Историята не беше наука и не се занимаваше с истината. Считах, че всичко, което учехме по история, беше страшна и абсурдна пропаганда. Провалях всеки час по история на даскалката, защото отказвах да се съглася с простотиите, които беше длъжна по конспект да ни предаде. И ДУМА не можеше да става да кандидатствам с това във ВУЗ.

    Аз тогава - като много, много от вас - имах съвсем други интереси: конспирации, уфология, най-вече езотерика и окултизъм. Още преди да свърша 12-ти клас вече бях огромен запалянко, познавах се с някои от емблематичните тогава личности, занимаващи се с тези теми в България. Виждам, че тук във форума сатанизмът се споменава често... Разбира се, твърде малко хора знаят достатъчно за това нещо, особено на тази възраст, и мненията очаквано са далеч от действителността. Може пък по-късно да се опитам много предпазливо да си споделя скромното мнение в онези теми...



    Така че нямах никаков намерение да уча история, нито да ставам ченге. Майка ми тогава предприе радикални мерки.

    Аз отказвах да уча всеки път. Когато тя дойдеше и ми друснеше поредния учебник по история на масата, аз го игнорирах и си отварях сборниците по математика. Те бяха дори забавни и не ми беше проблем да се занимавам с тях през цялото време. Един такъв пореден път майка ми откачи. Когато отново си посегнах към сборниците, въпреки че ми беше друснала някакво помагало по история, тя хвана с голите си ръце сборника и го скъса право на две през средата. После хвана и другия и го скъса на две и него... Накъса всичките, те бяха няколко и бяха дебели. Тя се изпоти и се разпуфтя, след което продължи да троши из стаята. Стигна до компютъра и почна да го размахва - помислих, че ще хвърли кутията през джама, но само я засили в стената, монитора го събори, метна останалото на майната си, остави погром и излезе, като затвори вратата.



    Много сложен психологически процес произходи в моята глава тогава.

    У мен не се надигна никаква емоция. Останах с впечатлението, че просто нямаше време да се надигне емоция или пък нямаше време да отделя адреналин, всичко стана толкова изненадващо, че аз не мръднах и само гледах и мигах. Останах така известно време след това, без да мисля, защото мозъкът ми беше блокирал в покой и вътре в мен беше тишина. Естествено, това просто означаваше, че каквото и да се е случило като отзвук, беше директно погребано надълбоко и много далеч от будното ми съзнание.

    Бяха ясни две неща.

    Първото нещо бе посланието. То гласеше, "Ти нямаш нищо, не разполагаш с никаква собственост. Всичко, на което държиш, е моя собственост, защото съм го купила аз. Работата ти да учиш е моя, средставта ти за развлечение са мои. Всичко ти е подарено. Ти също си мой, защото като всичко тук аз съм плащала за теб и аз съм инвестирала за теб, и ти ще ми върнеш инвестицията с всичките лихви и печалби, това е твоето предназначение". Това ми бе казано в лицето безсловесно, но в натура, така че вече трябваше да се считам за информиран.

    Второто нещо беше липсата ми на реакция. Науката гласеше, че реакция закономерно трябва да има. Следователно аз не я регистрирах и не знаех какво се е случило вътре в мен... тоест, интересуваше ме моментът, в който ще започне да изплува. Всичко, което не знаете относно себе си и не познавате за себе си отвътре, ви контролира.

    Така че трябваше да взема мерки по този въпрос.



    Няма да ви кажа как произтече кандидатстването ми в МВР академията, поради съображения за самоидентичността ми : )

    Това обаче не беше причината да избягам от вкъщи. Самият конкретен повод беше друг, и отново е свързан с МВР, така че и това не мога да ви разкажа поради съображения за самоидентичността ми : P

    Но не избягах от МВР всеки случай... Просто реших, че е време да се сдобия с власт, за да се престане с глупостите от страна на родителското тяло.

    Тази власт се изразяваше в това да си намеря работа. Оттам насетне бягството беше възможно.

    Както споменах вече... всичко трябваше да е в тайна. Така че се покрих при приятелката ми тогава. Тя беше дъщеря в мутренско семейство, оттам насетне ми помогнаха за старта в живота с връзки, за да ме уредят на работа, и с обща помощ.

    Това се случи през лятото, докато карах 19-тата си година. Оттогава до сега се случиха много неща, много много неща, и връзките ми с хората, които в началото ми помогнаха да стана пълноценен гражданин със свой собствен личен живот, са невъзстановимо прекъснати. Всъщност раздалечихме се още преди да стана на 20.



    Тъкмо в онези години започнах да изследвам света така, както АЗ исках. Живях така, както АЗ мислех, че трябва да се живее и живях според вярванията си (нещо, което никой от вас не прави... и трябва да започнете да правите точно това). И именно поради тази причина научих много неща.

    И във връзка с нещата, които научих, е следващата публикация.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 20:32

  23. #23
    Още от ранна тинейджърска възраст се питах, как се опазва и осъществява управлението на този свят?

    Докато бях толкова млад и докато нямах независимост на личния си живот (емоционална и икономическа), не можех да намеря конкретни отговори, а само да си теоретизирам. Теоретизирах, че трябва да предвиждаш противника си - това е правилото във всеки вид съревнование, независимо дали е платоническо, военно, спорт, или каквото и да е.

    Наблюдавайки поколението си и хората по принцип, знаех, че образователната система се ползва срещу интересите на обикновения човек. Та аз самият го изпитвах на собствен гръб, бях доста осъзнат ученик и не си правех илюзии, че всичко е забавление. Това бяха мисли, с които се утешаваха другите, по-безгрижните деца, които се интересуваха от онова, което е на фасадата на Teenproblem днес (о да, мисля, че teenproblem съществуваше тогава, ако не ме лъже паметта).

    Бях стигнал до теорията, че ние ще да сме "култивираните поколения", както ни наричах. Смятах, че ние не сме просто "предвидени", а сме култивирани, тоест преднамерено създадени или поне насърчени, така че да бъдем точно определени. Всеки който си е правил ракия, кисело зеле, кисело мляко... съмнявам се някой от вас да е култивирал гъби до сега (ахъм-ахъм)... знае какво значи да култивираш култура от организми.

    Естествено, училището има основна роля по осигуряване на всичкия онзи опит и преживявания, които са нужни за храна на подрастващата личност. Това не може да се отрече. Но ФОРМАТА, под която се правеше, ни вредеше по начин, за който не знаех каков да мисля. Бях прочел твърде много конспирации и твърде много езотерика, и не можех да кажа нищо конкретно, защото знаете колко е трудно човек да се научи да търси и отсява истината, още повече в такива среди, от който уж сериозните хора се извръщат и поради това никой не контролира качеството.




    С годините и постоянните си търсения, най-сетне намерих нещо конкретно. Нещо, което никой нямаше да ми каже, и никога няма да ви каже и на вас - нито сега, нито после, когато решите да следвате педагогика във ВУЗ. Става дума за едно интервю, "Произход и история на Задължителното американско училищно обучение" ("Origins & History of American Compulsory Schooling", в което Джим Мартин интервюира Джон Тейлър Гато , публикувано е в 11-тото издание на списание "Flatland". Между другото, можете да намерите копие в амазон - https://www.amazon.com/Flatland-Maga.../dp/B001NOCWI0.

    В него Гато споделя:

    "Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди.
    Те измислили система, която де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."


    (Гато е много известен автор в САЩ и учител с над 30 години стаж, бил е избиран за Учител на годината в Ню Йорк през 1989, 1990 и 1991г, и за Държавен учител на годината в Ню Йорк през 1991г.)




    Ето затова, момичета и момчета, образователната програма е разделена на предмети... предметите на уроци... а уроците на учебни часове. И затова в програмата не се допуска да има повече от два последователни еднакви часа (освен ако не сте някво подготве).

    Както аз осъзнах, че съм продукт, така и вие трябва да осъзнаете, че според всички белези... и според искрената официална информация... сте в процес на дипломиране от Пруската образователна система.

    Трябва да си дадете сметка, че правителството плаща страшно много пари за държавното образование. А правителството - това е властта. И парите, които отпуска, са наистина много. Трябва да престанете да си правите илюзии, и да си дадете сметка... че ако в България има криза в образованието и всяко следващо поколение има все по-лошо образование от предното, това не е грешка. За каквото ПРАВИТЕЛСТВОТО плаща, точно ТОВА получава, и нека никой не си мисли, че може да надхитри Системата.

    И хората като мен и вас започват да имат страшно много проблеми на вашата възраст, ако поради някакъв гаф в поточната линия на системата не желаят да бъдат проститутки, обслужващи чужди интереси, отдалечаващи ги от онова, което е за тяхно добро.

    Гато добавя, че от цялото население имало "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."



    Аз например започнах да си задавам следващите въпроси и да си давам следващите отговори...
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 21:30

  24. #24
    Да кажем... че исках да си тръгна оттук. Да кажем, че бях на мнение, че бях твърде малък, твърде сам и твърде незначителен, за да направя каквото и да е.
    И най-важното - да кажем, че не смятах за справедливо да бъда ограбен от собствения си живот, защото поради отчаяние съм го посветил на това да спасявам света (както Щирнер по-горе ме накара да осъзная).

    Къде можех да отида?




    Ако имам земя... се оказва, че съм принуден да работя.

    Логиката:
    - ако имаш недвижимо имущество, плащаш данък на Държавата. Всяка година;
    - това означава, че не съществува частна собственост - всичко принадлежи на Държавата, защото всеки плаща годишен наем (данък) за това, че ползва нещо лично. (ето акъл за зубърите, които мислят, че има разлика между демокрацията и комунизма);
    - ако не си платиш годишния данък за земята или апартамента, тоест наема на Държавата, идват агентите на Държавата и ти взимат каквото си мислиш, че е било твое през това време;
    - покривът е задължителна нужда за всяко живо същество... всяко животно има леговище, човек също се нуждае от покрив;
    - следователно, ако искам да оцелея (да имам покрив), съм задължен да работя;
    - тоест задължен съм или аз да робувам на Държавата, или да намеря някой, който да робува вместо мен (да съм шеф) на Държавата;
    - защото частните търговци и фирми и бизнеси също плащат на Държавата данък, тоест наем за това, че упражняват дейност, тоест също робуват на Държавата.

    Следователно не е възможно да не си роб или робовладелец, но да имаш покрив. Или и двете, или нито едното от двете (тоест смърт).


    Тогава трябва да отида извън тази Държава. Само че навсякъде по сушата на Земята... че и в океаните също... има други Държави, абсолютон идентични с тази.




    Започнах да си задавам въпроса... Кое място не принадлежи на Държава?
    - ако има такова, значи две Държави ще се сбият за него и то ще стане собственост на някоя.


    И все пак има такова място! Единственото възможно място, на което човек може да отиде и да изчезне за Държавата...

    ...е там, където Държавата мисли, че е невъзможно нещо да живее и да оцелее.

    Нарекох това "сивото поле" в съзнанието на Държавата. Всяко място, за което официално се смята, че е невъзможно за обитаване и живот, е свободно от присъствието на Държавата.

    Следователно... на мен ми тряваше нещо... някакво средство, технологично или друго яче... което да направи възможно за мен да обитавам някакво по принцип невъзможно за обитаване място.



    Окей... намерих такова : P И на това посветих много години от живота си до сега... и научих много неща, защото видях, че няма да стане. И за нещастие на всички поддръжници на TrollFactory няма да разказвам за това тук и сега, защото е тотално извън обсега на темата. (Може би някой ден ще вляза в "Козметика и диети", за да разоблича всичко там като пълна идиотщина. Но едва ли.)




    Други въпроси започнаха да ме занимават междувременно.

    Защо си мисля, че в така нареченото "Навън" няма други хора? - трябваше да допусна, че има.
    Защо си мисля, че "всичко ще е наред", ако срещна друг човек в това "Навън"? - трябваше да допусна, че всичко е Божа работа... никога не съм живял "Навън".

    Трябваше да се опитам да разбера, какво представлява живота извън Системата? Как би трябвало да разсъждава един човек, който никога не е бил лъган и който познава истинските принципи и закони в безпристрастната Природа?

    Навярно хората като мен, бягащи от Кочината, и хората от "Навън", нямаме нищо общо. Най-вероятно ще ме презират. Ще ме унищожат ли? Ще ме приемат ли? Ще ме игнорират ли? Със сигурнос тняма да ме върнат... за да разкажа на Държавата, че животът еди къде си е възможен, за да може тя да отиде и да завоюва всичко.


    Както и да е... вече съм на 30 години. Имах доста време и доста голяма мотивация да премисля всичко изоснови, множество пъти... и ето какво мога да ви кажа от изминатия си път до сега:




    Не е разумно да отхвърляте цивилизацията. Цивилизацията няма нищо общо със Злото, от което някога ще искате да избягате.

    Разумно е, да отсеете Злото, да го идентифицирате и изучите. Зная, че това е много работа и зная, че по-скоро искате да изхвърлите бебето с мръсната вода. Разберете - това бебе е човек, и това бебе сте самите вие. Ако заради Злото, което е проникнало навсякъде и е заграбило всичко, отхвърлите ВСИЧКО... ще изхвърлите себе си в канала.

    И точно това сте научени да мислите - всеки елемент като вас трябва сам да се самоунищожи и да се изхвърли в канала. За да не пречи и за да не конфронтира Злото в този свят.

    Разберете, че тази цивилизация е ВАША. Тя е ВАШАТА сила, направена е от и за вас! Това, което Злото иска, е да ви я отнеме.

    Поколения наред сте приучавани да мислите така, че да предавате в ръцете на Злото всичко, което е ваше - именно затова сме загубили толкова много до сега.

    Под "Злото", разбира се, имам предвид Държавата и религията на робството.



    И... в последната си публикация... ще ви кажа какво всъщност дойдох да кажа и да направя.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 22:10

  25. #25
    Реших, да създам алтернатива.

    През голяма част от живота си съм си мечтал, да има такова място, където човек на 18 години като мен да отиде. Където никой да не иска нещо конкретно от него, за да бъде там. Където да не е принуден да робува. Където да може да получи отговори, истински отговори и истината, където да може да се възстанови от всичко, което е преживял в Системата на училището.

    Където да разбере истината за този свят, за да може на спокойствие да потърси дали има място за него. Където, впрочем, да има времето и спокойствието да разбере какво е той, какъв е той, да опознае себе си. Където да има времето и спокойствието да реши как иска да общува с този свят и как да го постигне.

    Може и да е възможно да се направи... може и да е трудно... това само по себе си е страничен въпрос сега.






    Това, което аз успях да направя за сега, с помощта на всички онези хора, които срещнах по пътя и на бойното поле, е просто един сайт.

    Сайтът се нарича "Апокрифна Академия".

    Той е изцяло мой проект (проектирал съм архитектурата и представлявам лицето на сайта, както и съм осигурил по-голямата част от съдържанието до сега; но е осъществен благодарение на моите съратници и от екип програмисти).

    На нашия сайт няма реклами и никога няма да има такива (освен ако не решим да рекламираме собствените си усилия срещу враговете на това човечество). Всичко правим с нашите собствени средства, време и собствените ни усилия.

    Официалното представяне на сайта ни можете да откриете в темата "За сайта".

    Сайтът ни е направен на базата на голямо количество знания и има най-високите претенции да се превърне в институция за целите, които преследва.



    Представям ви и нашата Библиотека. В нея можете да откриете много неща, които са безпрецедентни за българското интернет пространство. Всъщност, повечето са такива.

    Като представяне за Библиотеката съм избрал да поднеса на вниманието ви книгата на Джеръми Лок "Краят на Злото". Тя е особена, с особен изказ и формат, какот ще се убедите, а преводът на български разбира се е мой.




    Разберете, че не агитирам за нищо. Ако вие по някакъв начин чувствате, че сте развили любопитство към това, което ви предлагам, моля да отчетете факта, че не съм ви агитирал или подстрекавал към нищо - всичко, което използвал, за да привлека вниманието ви до сега, е само и единствено истината по въпроси, които на този етап ви се струват "разнопосочни".

    Вие сами преценявате дали да използвате тази информация в ежедневието си.

    Всичко, което съм казал до сега, ще ви е полезно и трудно ще срещнете тази информация сами. Ако го смятате за безполезно... осъзнайте, че вероятно никога не сте изпадали в ситуациите, за които е предназначено. Важното е да знаете къде да го намерите, когато ви потрябва.



    Нашият сайт никога не е бил рекламиран до сега, абсолютно никъде. Онези, които са разбрали за съществуването на нашето интернет пространство, са или отдадени търсачи на истината, или преди това са срещнали и са се запознали с нас.

    Затова искам и да предупредя и на всички да е ясно нещо категорично - това е ВОЙНА. Всеки е свободен да мисли както намери за добре, но ние сме видели достатъчно, и сме разбрали достатъчно, за да изберем на коя страна да застанем в тази война.

    За да се осведомите за каква война говоря, можете да използвате този авторитетен източник: От PSYOP до Война за умовете

    Както препоръчвам на всички преди регистрация на сайта ни, съветвам винаги да използвате браузъра TOR.




    С това напълно ви представих своето Упътване към изхода : ) Може да се позавъртя още известно време във форума... но като цяло има доста работа за вършене и не зная колко време още ще мога да отделя. Естествено, можете да ме откриете за разговор на имейла, с който съм регистриран тук - xaumana@abv.bg, както и да се регистрирате на сайта ни, в който случай ще съм на разположение почти на 24/7 на лични съобщения.
    Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 23:02

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си