Предисловие

Нека започнем с това кои сте вие. Предварителните очаквания са форумният филтър на тази агресивна продукто-позиционираща, културо-втълпяваща хранилка да се е погрижил да сте:
- преживели приблизително 18 пъти по 12 месеца;
- с афинитет към воденето на разговори (защото започвате да осъзнавате, че в сянката на това, което ви предстои, ще трябва да поговорите с някой);
- усещате, че без да получите по-специално отношение, не ви чака нищо завидно;

Нека продължим с това кой съм аз. Аз съм някой, който пази доста жив спомена си за времето, когато бях като вас. От тогава минаха 12 години. С други думи, аз съм ваш'та леля.


Какво ще рече заглавието на темата? Упътване към изход от какво? Този въпрос е свързан с друг въпрос - искате ли всъщност да излизате. Така, самото заглавие на темата подбира заинтересованата аудитория и отблъсква онези, за които тази тема не е предназначена, защото на тях не може да се помогне. А на кого може да се помогне? Може да се помогне на онези от вас, момичета и момчета, които искат да се бият с някой. Които искат да се бият с нещо, или да счупят нещо, но нещо голямо. Става дума за онези от вас, които са зародили хаоса в сърцата си и искат да унищожат нещо в лицето на някого... само че никой не изглежда достатъчно скъп и стойностен, за да си заслужава да го набиеш или унищожиш. Някои от вас в крайна сметка стигат до заключението, че поради силна и действителна вътрешна мотивация, но отсъствие на външни действителни цели за унищожение, по метода на изключването би трябвало вие самите да сте целта, която трябва да бъде набита. Немалко от вас не се двоумят да си посегнат, а повечето от вас предприемат саморазрушителен курс в живота си. Именно на вас може да ви се помогне, на другите не.

Едва ли някой от вас знае, къде се намирахте досега или все още се намирате - нещо, наречено Пруска образователна система - но не е нужно да сте ориентирани, за да сте годни да четете и вероятно да участвате в тази тема. Нужно е единствено да сте ядосани. Това е сигурен признак, че сте започнали да разбирате, че животът ви има стойност. Когато за първи път човек проумява, че животът му е ценен, това би трябвало да го ядоса. Чак тогава започва да пита за изхода.

И така, след като вече е съвсем ясно кои момчета и момичета са останали да четат, за какъв изход говорим? Нее... за разочарование на всички тинейджъри не говорим за екранизациите на "Матрицата". Просто ви спестявам време със съвета си, да не се подвеждате по твърденията на всевъзможните нелепи и необосновани спекулации. Не съществува нищо свръхестествено, нито дори метафизично, от което да се излиза. Ако има нещо невидимо, нематериално, което не може да се пипне и което се стреми да отнеме свободата на всички ни, то то е единствено във вашето въображение - именно във вашите глави, защото сте приучени да мислите по строго определен, специфичен начин. Начин на мислене, който е несъвместим със стойността на вашия живот.

Знам че има много зубъри сред вас, които нямат търпение да се пробват да ме притиснат, като питат, "Но как е възможно "Мисля, следователно същестуввам" на Декарт да е вярно, и едновременно с това да съществува начин на мислене, който да е несъвместим с живота?". Ами много просто - излъгали са ви. Излъгали са ви за много неща и са ви излъгали много лошо. Просто попитайте себе си за отговора - нима не е именно това причината, че сте ядосани? Недейте да мислите, че в училище сте научили нещо. Каквото сте научили, сте го научили междувременно и защото вие самите сте искали да разберете, училището няма директна роля в това; всъщност, ако нещо сте научили, сте го научили въпреки образователната система. Разгледайте логиката на единствен и достатъчен факт - не е възможно да съществува принудително образование на задължаваща основа. Нещо обаче съществува. Какво е, ако не може да е образование?

Едно е сигурно - нужно ви е образование. Защо пък да ви е нужно? Защото сте невъоръжени, момчета и момичета, които сте открили тази тема за себе си, търсейки изход. Напомнят, че "Свободата е на върха на бойното копие, Санчо", само че винаги ви залъгват за това къде лежи акцента на тези безсмъртни думи. Акцентът не е в това, че човек винаги се бори за свободата си или че свободата е борба... не по дяволите. Акцентът е върху шибаното копие! Без оръжие, къде си мислите, че ще излезете?

Истината е оръжието. Никое друго оръжие не може да ви извоюва свободата да излезете от мрежата на лъжите, преди да сте предали живота си доброволно. Образованието е умението да използвате истината. Така че в тази тема ще ви предоставя скромните си усилия по отношение на истината и образоването. Всичко с времето си, разбира се.