Отговор в тема
Предисловие
Нека започнем с това кои сте вие. Предварителните очаквания са форумният филтър на тази агресивна продукто-позиционираща, културо-втълпяваща хранилка да се е погрижил да сте:
- преживели приблизително 18 пъти по 12 месеца;
- с афинитет към воденето на разговори (защото започвате да осъзнавате, че в сянката на това, което ви предстои, ще трябва да поговорите с някой);
- усещате, че без да получите по-специално отношение, не ви чака нищо завидно;
Нека продължим с това кой съм аз. Аз съм някой, който пази доста жив спомена си за времето, когато бях като вас. От тогава минаха 12 години. С други думи, аз съм ваш'та леля.
Какво ще рече заглавието на темата? Упътване към изход от какво? Този въпрос е свързан с друг въпрос - искате ли всъщност да излизате. Така, самото заглавие на темата подбира заинтересованата аудитория и отблъсква онези, за които тази тема не е предназначена, защото на тях не може да се помогне. А на кого може да се помогне? Може да се помогне на онези от вас, момичета и момчета, които искат да се бият с някой. Които искат да се бият с нещо, или да счупят нещо, но нещо голямо. Става дума за онези от вас, които са зародили хаоса в сърцата си и искат да унищожат нещо в лицето на някого... само че никой не изглежда достатъчно скъп и стойностен, за да си заслужава да го набиеш или унищожиш. Някои от вас в крайна сметка стигат до заключението, че поради силна и действителна вътрешна мотивация, но отсъствие на външни действителни цели за унищожение, по метода на изключването би трябвало вие самите да сте целта, която трябва да бъде набита. Немалко от вас не се двоумят да си посегнат, а повечето от вас предприемат саморазрушителен курс в живота си. Именно на вас може да ви се помогне, на другите не.
Едва ли някой от вас знае, къде се намирахте досега или все още се намирате - нещо, наречено Пруска образователна система - но не е нужно да сте ориентирани, за да сте годни да четете и вероятно да участвате в тази тема. Нужно е единствено да сте ядосани. Това е сигурен признак, че сте започнали да разбирате, че животът ви има стойност. Когато за първи път човек проумява, че животът му е ценен, това би трябвало да го ядоса. Чак тогава започва да пита за изхода.
И така, след като вече е съвсем ясно кои момчета и момичета са останали да четат, за какъв изход говорим? Нее... за разочарование на всички тинейджъри не говорим за екранизациите на "Матрицата". Просто ви спестявам време със съвета си, да не се подвеждате по твърденията на всевъзможните нелепи и необосновани спекулации. Не съществува нищо свръхестествено, нито дори метафизично, от което да се излиза. Ако има нещо невидимо, нематериално, което не може да се пипне и което се стреми да отнеме свободата на всички ни, то то е единствено във вашето въображение - именно във вашите глави, защото сте приучени да мислите по строго определен, специфичен начин. Начин на мислене, който е несъвместим със стойността на вашия живот.
Знам че има много зубъри сред вас, които нямат търпение да се пробват да ме притиснат, като питат, "Но как е възможно "Мисля, следователно същестуввам" на Декарт да е вярно, и едновременно с това да съществува начин на мислене, който да е несъвместим с живота?". Ами много просто - излъгали са ви. Излъгали са ви за много неща и са ви излъгали много лошо. Просто попитайте себе си за отговора - нима не е именно това причината, че сте ядосани? Недейте да мислите, че в училище сте научили нещо. Каквото сте научили, сте го научили междувременно и защото вие самите сте искали да разберете, училището няма директна роля в това; всъщност, ако нещо сте научили, сте го научили въпреки образователната система. Разгледайте логиката на единствен и достатъчен факт - не е възможно да съществува принудително образование на задължаваща основа. Нещо обаче съществува. Какво е, ако не може да е образование?
Едно е сигурно - нужно ви е образование. Защо пък да ви е нужно? Защото сте невъоръжени, момчета и момичета, които сте открили тази тема за себе си, търсейки изход. Напомнят, че "Свободата е на върха на бойното копие, Санчо", само че винаги ви залъгват за това къде лежи акцента на тези безсмъртни думи. Акцентът не е в това, че човек винаги се бори за свободата си или че свободата е борба... не по дяволите. Акцентът е върху шибаното копие! Без оръжие, къде си мислите, че ще излезете?
Истината е оръжието. Никое друго оръжие не може да ви извоюва свободата да излезете от мрежата на лъжите, преди да сте предали живота си доброволно. Образованието е умението да използвате истината. Така че в тази тема ще ви предоставя скромните си усилия по отношение на истината и образоването. Всичко с времето си, разбира се.
Въведение
Започвайки да говорим за истината и образоването, неизбежно е да ви направя някакво впечатление. От друга страна, вие, скъпи момичета и момчета, които се "квалифицирате" да четете тази тема (ако трябва да се опра на модераторския изказ), изхранвате и обгрижвате огромен брой заблуди в умовете си. Ще се учудите на количеството лъжи, в които сте твърдо убедени и на по-късен етап с право може би ще се запитате, как по дяволите са успели да се натикат в главите ви и кога?
"Вижте го този, дошъл е да ни каже каква е истината. Ще срещнем още много като тоя занапред и всичките ще са ненормални." Напълно вярно.
Ще минат години обаче, и ще дойде един такъв ден, в който ще се сетите за тази тема. Ще сте вече от големите батковци и каки, с увеличаването на житейския ви опит ще станете по-арогантни и гледайки отвисоко, ще се замислите, не е ли странно как все още не съм открила или открил нищо по-вярно и нищо по-добре казано от онази смешна тема в онзи тинейджърски форум? Ще е забавна малка мистерия.
Да, може да се каже, че съм дошъл да ви кажа истината. Но вие знаете ли какво означава истина? Обзалагам се на all-in (термин от покера), че едни 90% от вас могат да ми издекламират най-разпространените лъжи. Не се учудвам, че повечето от вас мислят, че "всеки има своя истина", или че "истината е относителна, зависи от гледната точка", не се учудвайте и вие, за всичко си има причина.
Аз имам още по-добри въпроси за вас. Ако сте попаднали на добра даскалка по философия (аз имах часове по философия в гимназията в 12ти клас, на ден днешен не знам вие какво учите), тя може да ви е запознала с тях. Само че едва ли. Затова нека АЗ да ви запозная с тях:
- Истината съществува ли?
- Истината познаваема ли е? Тоест, способен ли е човек да знае истината? Понеже даже и да съществува, какъв чеп от това, след като човек не може да я адресира, сиреч, да има когнитивна връзка с нея?
- По-добрият въпрос значи е, съществува ли истината за НАС, хората?
Нека даже направо да изкрещим следващия въпрос:
- Има ли въобще ОБЕКТИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ?? АЗ ли съм единственият свидетел или единствената свидетелка на това, което се случва!?
- Сам ли съм, сама ли съм?
Това са тежки въпроси, които, сигурен съм, занимават всички от квалифицираните да четат тази тема, но вие не можете да им отговорите сами. Все още не. След като си ги задавате, сигурно е, че ще прекарате следващите си години в трескави опити да стигнете до заводолителен отговор.
Ваш'та леля ви споделя следното...
Доверие.
Целият ви живот е доверие. Всичко, което знаете, го знаете на доверие. Случайно да сте се занимавали да изпробвате в света всичко онова, което сте научили от другите? Случайно да сте видели с очите си всичко, което другите споделят с вас и ви разказват? Приятелите ви са доверие, родителите ви са доверие, без доверие не сте способни да общувате нито с познати, нито с непознати. Без доверие не сте способни дори да пресечете улицата.
Парите са доверие. Каква е причината, когато мама и тати ви дадат едни кирливи 5лв да си купите сокче... каква е причината онази лелка да ви вярва, че тия 5 лева са точно пет? Защото пише ли? Ми за нея вашите кирливи 5 лева струват по-скоро 2лв. А ако питате мен, аз предпочитам 2лв повече пред 5лв, защото хартиените са кирливи, а монетките са блестящи и симпатични и обичам да си ми дрънкат, така че никога не бих ви взел 5-те лева, ако мога да си избера някоя двулевка.
Стойността на парите се създава от това, че всички им вярват. Всички ние вярваме, че петолевките имат една и съща и точно определена стойност, еквивалентна на количество труд. Ако цял един народ загуби доверие в хартийките си, валутата се обезценява. В света има такова нещо, наречено "кредитно доверие". На вас много скоро ви предстои да научите колко много пари дължите на чужди държави и колко е неизбежно да дойдат и да си вземат парите от вас, без значение искате или не. Т'ва че някой имал да връща на Пешо 20 кинта не е нищо.
Та...
...Доверие.
Да, така е. Истината е непознаваема. Човек никога не може да научи истината. Истината не подлежи на комуникиране. Как тогава ние, порасналите, а скоро и вие, се оправяме в този свят ден подир ден? Ето как.
Човек може да повярва, в крайна сметка, само в две неща - да вярва на доказателствата, или да вярва на себе си.
Ако някой ви попита, "Каква е истината?", отговорете му - "Вярвам на доказателствата, че..."
Доказателствата, обаче, не са истината. Те са нещо, на което може да повярвате, или да не повярвате. Защото другите хора са способни да изфабрикуват доказателства. Доста е трудно човек да докаже, че няма сестра, ако други хора са решили, че трябва да има.
Затова никога не забравяйте да вярвате на себе си. Ваш'та леля ви предупреждава, обаче, че вашето поколение не става за никакъв чеп, и да вярвате на себе си е голяма, голяма грешка.
Затова, ваш'та леля прави следното:
Тя вярва на доказателствата точно толкова, колкото вярва и на себе си. Защото, който вярва само на себе си и не вярва на доказателствата, е глупак. А който вярва само на доказателствата и не вярва на себе си, е наивен.
Да си глупак е в единия край, а да си наивен е в другия край. Истината е точно по средата на това да си само наполовина глупак и само наполовина наивен.
Да ми вярвате ли или да не ми вярвате? На мен?
В тази тема аз ще заслужа вашето доверие. Именно поради гореописаната природа на истината. Както виждате, аз мога да ви обясня много неща. Обяснението е нещо съвсем различно от отговора. Всички повтарят - Търсете отговори! - никой не съветва да се търсят обяснения. И естествено, че ще е така. Защото отговорите не значат нищо сами по себе си. Получавате отговор - и какво? Какво да правите с отговора? Наистина ли се чувствате удовлетворени когато и да получите отговор на нещо?
Разбира се че не. Удовлетворение се постига, само когато човек получи обяснение, а не просто отговор. Рядко пъти ще ви оставя без отговор, но винаги ще ви предоставя обяснение (защото съм се постарал да го науча).
И в този случай дори също ще ви дам отговора, не само обяснението. Отговорът е, че човек се РАЖДА с истината. Човек не е способен да НАУЧИ истината, защото тя не се разпространява чрез комуникация. Няма да я научите нито комуникирайки със света, нито комуникирайки с другите хора. Истината е ВРОДЕНА в човека и той разполага с нея по начало. Не можете да я "откриете". Вие не я губите никога.
Всичко, което е извън вас, това е светът на доказателствата и светът на вашата личност. Вие можете само да им вярвате... защото вие не сте света, нито вашата личност. Това, което сте, се нарича СЪЩНОСТ... и това е различно. Вие държите истината, като същност. Не света, и не изфабрикуваната ви личност.
Точно затова всеки човек е интелигентен. Не съществуват глупави хора.
Да си интелигентен, означава, да си способен да разбереш истината. Всеки човек на този свят разбира истината. Истината е проста.
Лъжата, обаче, е сложна. Лъжата, това е един безкраен лабиринт от увъртания, заобикаляния и отклонения, който винаги е сложен и объркващ, защото цели да прикрие истината под себе си.
Всеки човек се държи глупаво, когато вярва в лъжи. Глупав е в лъжите, защото никой не може да разбере лъжите. Лъжите не са логични... в тях няма нищо за разбиране, защото те си противоречат и са безсмислени. Ако някой "разбере" лъжата, това само може да говори за това колко е глупав.
Вие, момичета и момчета, много често се мислите за глупави, нали? Мислите си, че не разбирате доста неща. Никой обаче не ви е научил да се запитвате... да не би да се опитват да ме излъжат?
Ако ви е трудно да го разберете, тогава естествено, че ви лъжат! Ако ви казваха истината, щяхте веднага да я разберете - именно защото истината е във вас още отпреди това.
Но те настояват, че щом нещо не разбирате, значи трябва още по-усърдно да учите. Ако още не го разбирате, трябват ви допълнителни уроци, може и допълнителни учители. Докато не ПОВЯРВАТЕ. Защото на всички е ясно, че няма нищо за разбиране в една безсмислица и откровена лъжа. Или докато НЕ СИ ПОВЯРВАТЕ, че нещо разбирате... и чак тогава станете глупави.
Такава е разликата между отговора, и обяснението. Такава е природата на истината, и природата на лъжата. И истината е, че всички вие, които сте тук в търсене на изхода, сте достатъчно интелигентни, за да разберете всичко, което следва да си кажем.
"Толкова много неща съм преглътнал..."
Но нещо стомахът ми не понесе, както пее творецът през 90-те. Когато станеш на 18, би трябвало да си 12ти клас. Това е много особено време, защото доста прилича на времето, когато беше 7ми клас. Тоест, лъжите са същите... "Абе всичко ще е наред, ти тръгни на училище, запознай се с другите и после е забавно" - така беше в 1ви клас. Минават седем години и ти казват, "Абе ти учи сега, за да имаш макс оценки и само влез, пък после каквото ще да става" - така беше в 7ми клас. После минават още пет години, и ти казват, "Абе ти само учи на макс и влез някъде, пък после няма значение, каквото ще да става".
Нека позная - и после следват още пет години. Докога ще ме ебат в гъза в една и съща поза? Това е разликата като станеш на 18, започваш да си задаваш въпроси. А пък те вече очакват, че вече си обърнал резбата и сам ще си го вкараш, този път без принуда.
Не знам къде се намирате вие, дали ще започвате 12ти клас, дали тъкмо сте го завършили или пък ви предстоят тези неща, но аз избягах от вкъщи веднага щом завърших гимназията. Да, влязох в университета. И, повярвайте ми... абсурдът, на който станах свидетел там, ме остави стъписан. През младежките си години бях доста хардкор, имах забрана от директорката да влизам в актовата зала - когато и да било - защото винаги правех фурор, опитвайки се да се добера до каквато и да е трибуна, за да атакувам всички онези авторитети, които се опитват да прекършат детската психика. Аз, пишлигарчето, се мислех за ветеран в тези неща, но нищо в мен не очакваше, че ще бъда конфронтиран от такова безочие, наглост, безсрамие и чисто и просто скандал, в пълния смисъл на думата.
Университетът не е това, което очаквате и си представяте.
За мен това преля всички чаши. Без да съм прекарал още първия семестър, с цялото си същество усетих, че е дошъл денят, в който ще се освободя от всичко това. Избягах от вкъщи, оставяйки хола по тапети. Живях десетина дена при приятелката ми тогава, докато нейните бяха на екскурзия в Италия. Гаджето на сестра й беше един поръчков бияч и подпалвач от Люлин, той звънна два телефона и веднага успя да ме уреди на работа в един хотел. Приятелката ми помогна да си намеря някаква долна евтина квартира и за 10 дена изчезнах, смених си номера и всичко и няколко години живях в неизвестност за каквато и да е рода или човек от миналото.
А университета? Просто забравих, че трябваше да ходя там. Оттогава до сега обаче никога не съм изоставял образованието си. Онова, което исках да знам, се намираше единствено в книгите, и в интернет. Няма да ви лъжа, никога не съм посещавал библиотека. По принцип, когато човек се самообразова, посещава библиотеки и сам избира да чете според интересите си, но така се случва в света на белите хора. Тук в България няма библиотеки. В сравнение със знанието и информацията, която бихте намерили в различните библиотеки по САЩ и Европа, това нашето са по-скоро катакомби, преустроени в обществени кенефи.
Всичко, от което имате нужда, е в интернет (освен ако в самообразованието си не изберете доброволно тясната специализация, тогава ще са ви необходими някакви по-сериозни финанси, за да пътувате в търсене на публикациите).
С всичко това искам да ви обърна внимание, че нещата, които ще прочетете от мен тук (по-скоро чрез мен), не представляват "гледни точки". Няма да ви говоря за преходни положения, които времето може да промени, нито пък ще говоря през призмата на някаква конкретна възрастова група. Информацията и обясненията, които ще ви споделя тук, са достатъчно потентни, за да заврете в кучи гъз който си поискате - реализиран политик, реализиран професионалист в каквото и да е, всеки от прогресивен предприемач до нахитрял пенсионер, раздаващ соц-акъл на подрастващите. Истината е доста проста, наистина... така че въоръжавайки се с това, което съм се потрудил да намеря и рафинирам, житейския опит и там всичките му останали тактически позиции, които разни хора използват срещу вас, за да ви подчиняват на авторитетната си позиция, ще отпаднат като фактори и ще ви помогнат да осъществите най-добрия старт на свободното си и независимо взимане на решения в тази възраст на пълнолетието.
Аз лично избрах да не губя тези пет години от живота си. Реално погледнато, аз съм студент на свободно самообразоване от 12 години. Единствената разлика е, че моята специалност не може да бъде точно категоризирана, защото аз самият съм моята специалност, с всени нов интерес и избор, който правя. Да, отначало беше малок трудно на минимална заплата... но всяко начало е трудно и бих казал, че стандартизираното начало е по-трудно, отколкото беше моето. На ден днешен взимам средната за София заплата, трудът ми продължава да е неквалифициран. Истината винаги е била, че в България висшето образование е напълно ненужно, това го знае всеки с трудов стаж. Затова знайте го и вие и не позволявайте това да ви се натяква като аргумент, който оправдава това да си изгубите най-ценното време.
"Моля, извинете... Не го понесе!"
Та... да се върна на шока, който предстои на всички. Този шок предстои и на вас, които четете тази тема, предстои и на онези, на които не им хрумва да търсят изхода и на които не може да се помогне. Разликата между вас и тях е, че вие осъзнавате цената на живота си, а те не.
Предстои ви сблъсъка с осъзнаването, че не сте свободни да правите онова, което искате. Не бяхте свободни и до сега, но бяхте свободни, когато бягахте от часовете. Сега обаче летвата се вдига доста нависоко е няма да сте способни да я достигнете без сериозни усилия. Пред този изглед на нещата, психиката на много от вас ще рухне. За това нещо не се говори по принцип. Светът ще се опитва да ви внушава, че имате някакви психологически проблеми и ще се опитва да премълчи истината, като я увие с всякакви измислици и целенасочени, осъзнати лъжи.
А истината е следната: Обществото, от което ставате пълноценна част, е лишено от какъвто и да е здрав разум.
"Не е признак за добро здраве, да си добре пригоден към едно болно общество", казва Кришнамурти и както винаги е просветлено прав.
Да, вие ще изпаднете в депресия. Да, вие ще изпитвате емоции на страх, ще изпитвате емоции на гняв, себеомраза и цялата плеяда от последствия, които следват по веригата. И това означава, че сте НОРМАЛНИ И ПСИХИЧЕСКИ ЗДРАВИ. Вие как мислите, че трябва да реагира нормалната психика, когато й се покаже истинското състояние на обществото? С усмивка ли? Разрушителните емоции и помисли са най-сигурното доказателство, че сте психически здрави и пълноценни.
Хората, които се опитват да ви втълпят, че трябва да приемете света такъв, какъвто е... и да се усмихвате от това... и че трябвало да се постараете "да се издигнете" над нещата, за да бъдете щастливи ВЪПРЕКИ всичко около вас, са изроди и шизофреници. Моят съвет е, да ги държите далеч от себе си и да нямате нищо общо с хипита.
Истината е, че докато обществото е болно и разложено, вие ще сте в някаква форма на депресия. И няма да излезете от депресията, докато обществото не бъде излекувано.
Другият вариант се нарича дисоциация - погребвате болката, страданието и раната дълбоко в несъзнателното си същество, където тихо и незабелязано да гният отвътре, скъсявайки живота ви и приравнявайки го с всеобщата минимална продължителност, докато поддържате лунатичната фасада на хрисими личности. Ако още не сте били в ада, то чуйте ме като казвам, че той в действителност изглежда точно така.
Кое поражда болката, страданието и раната, водещи до хроничните деструктивни емоции и поведение?
Кражбата го поражда. Всичко това се случва, защото някой ви е ограбил. Най-често сме ограбени от следните неща:
- ограбени сме от родители (защото всяко дете има право на родители, и когато не ги получи или те отказват да осъзнаят вашето право да имате родители, опитвайки се търгуват родителството си срещу послушание от ваша страна, това е кражба)
- ограбвани сме от истината (защото всяко човешко същество има рожденното право да знае истината, и когато истината се спестява на детето, това е кражба)
- ограбвани сме от свобода на избор (защото всяко човешко същество има рожденното право да прави свободен избор, но под прикритието за "загриженост за детето", родителят всъщност е загрижен за собственото спокойствие, и това го подтиква да манипулира детето си с разнообразие от похвати в психологията, отнемащи свободния избор)
- ограбвани сме от стойността на живота ни.
Ограбвани сме на практика от всичко, на което имаме право, тоест, което ни се пада по рожденно право, защото сме хора. Но най-вече сме ограбвани от стойността ни.
Защото... разбирате ли... всеки, който иска да ви навреди, цели да ви убеди в това, че вие нямате стойност и че сте нищо.
Дори онези, които твърдят, че животът ви има някаква цена, на тя не е максималната... или че нечий друг живот струва повече от вашия... всеки който се опитва да намаля стойността ви, на практика ви наранява емоционално и душевно. А това е агресия.
Шокът от това да навлезете в пълнолетието не е някакво рязко събитие, като падане на бомба. Това са травми, трупащи се травми, идващи от всички страни и от всички хора - естествено, най-близките са винаги с предимство и първа писта. Постоянното травмиране идва и от самата т.нар. Система, от начина, по който е устроено обществото, от неща, които не можете да пипнете или видите - юридически лица, които в действителност не съществуват.
И това ще се натрупва, а емоционалният ви свят ще заприлича на раздран и разпокъсан парцал. Другите ще са нормални, но вас ще ви сочат с пръст, защото заради това, че сте все още психически здрави, ще проявявате разрушително поведение и ще сте в депресирано състояние.
Ще ви хрумне най-естествената мисъл, която е, че трябва да избягате или по някакъв начин да се самопремахнете от тази лудост. Това е първична реакция, която повечето от нас осъществяват, дори и да не е премислена... и може би това е добре, защото този път бързо ни води до осъзнаването на нова истина: че всеки човек има нужда от останалите.
Да, трагедията е, че именно вашите мъчители са нещото, без което не можете. Проблемът не е, че трябва да избягате от тях. Проблемът се състои в това, че тяхното поведение трябва да се промени - те трябва да престанат да ви нараняват, защото това е престъпление спрямо вас и е кражба. Това е поредната кражба, защото всеки човек се нуждае от други, а чрез поведението си на мъчители другите отнемат себе си от вас, лишават ви от себе си, и в това е всъщност централната травма от действията им.
Това е едно масово самоунищожение на човешката раса. Бързо ще стигнете до извода, че именно с това се конфронтирате, когато ви допуснат на сцената и започнете да играете с порасналите и другите възрастни.
Какво може да се направи?
На първо време, трябва да оцелеете емоционално... за да оцелеете и психически и физически.
Това се прави, като спрете да вярвате в лъжите. Цялото ограбване е възможно поради това, че сте повярвали на някои или на всичките основни лъжи. Много неща, които вярвате за себе си и за света, не са верни... тоест, чувството на ограбеност и на загуба идва от това, че вярвате, че губите части от себе си.
Ако повярвате на общата доктрина за материализма, ще вярвате, че вашето същество може едва ли не да се измери количествено, че едва ли не може да се раздели на някакви части и че тези части могат да си сменят собствеността... Това е лъжа, разбира се. И е важна лъжа, защото, когато повярвате в нея, това ви прави лесно манипулируеми, защото ви създава илюзията, че подлежите на унищожение и следователно нещо друго, различно от тялото ви, е иязвимо.
Ще се учудите колко е широка материалистичната доктрина. Всичките онези религиозни, философски, езотерични ако щете теми и проблематики са най-малката част от материалистичната доктрина, която царува в науката, медицината... социалното устройство, финансовите науки... етиката, и на практика всичко, което може да се нарече човешки свят.
Но това не винаги е било така.
Всъщност, до съвсем скоро, медицината не е твърдяла официално, че човекът е просто тяло и че проявленията му са просто електро-химични процеси, биоробот на практика. Тази идея се появява някъде къмто 19ти век, в края. Всички тези промени в общия световен светоглед си имат ясно проследима история в дати, имена и събития.
Тоест светът, в който навлизате, държи вие да си мислите, че всичко това около вас е вечно, абсолютно доказано и непроменимо и че така е и така ще е. Но това е лъжа. Състоянието, в което заварвате света, е сравнително отскоро (в исторически план) и това обостряне на абсурда се е случвало с доста висока скорост в продължение на последните няколко десетилетия (от Втората Световна насам).
Съвременната Система, в която навлизате, ще държи да ви впечатли със своята тоталност и неотменимост и окончателност (за да ви подчини). Но това не е нищо, което не можем да победим ине е нещо, срещу което човек не може да се изправи.
Кой е виновен?
Емоционалното излекуване от ограбването започва с проблематиката на вината. Да, вината съществува. Тя не е "въпрос на гледна точка". Много широко разпространено е битовот верую за "гледната точка", но всъщност в психологията склонността да се рационализира вината си има точна номенклатура, и това се нарича морален релативизъм.
Моралният релативизъм не разпознава доброто и злото, това психологическо схващане отнема способността да се прави разлика между добро и зло. Добро в общи линии започва да се нарича "онова, което е добро за мен", и злото започва да се смята за "онова, което е зло за мен". За моралния релативист злото, извършено върху друг, не е зло, а просто "съдба". Психологически, моралният релативизъм се корени в отказа от поемането на отговорност.
По принцип, злото изисква намеса. Когато човек стане свидетел на злодеяние, ако той позволи злодеянието да продължава или злото да съществува, той е съучастник в злото. Моралната относителност (релативизъм) е начин да се рационализира тази завръзка, така че човек хем да не поеме отговорност (за себе си и другите), хем да не понесе вина (за безотговорността).
Но вината съществува, защото доброто и злото съществуват и между двете има конкретна разлика.
Та кой в случая е виновен?
Това е широк въпрос... но със сигурност не сте вие! Няма никаква логика в твърдението, че можете да имате някаква вина за състоянието на света, в който навлизате в заварено положение. Този свят е построен и организиран по този начин преди вас, следователно нищо от това не е направено от вас.
А кой носи отговорност за състоянието на света, който заварвате? Елементарно - всички преди вас. Без да се изпада в конкретика кой за какво е виновен и как е опропастил нещата, за които е бил отговорен, може най-общо казано със сигурност да се заключи, че всички преди вас, които са по някакъв начин ваши родители и наставници, са отговорни за това, което наследявате от тях.
Сиреч - вашите родители са виновни. И това е простата истина.
Те са ви въвели в този свят, нима не е така? Когато човек иска да си посади домати, той първо отива и пита някой как се сади домати, или си купува книжка по градинарстов и чете. Но когато прави деца, дали нещо чете? В много случаи съвременните родители се отнасят по-безотговорно към децата си, отколкото към зеленчука в градината. Осъзнават, че е тяхна отговорност да изберат най-добрата почва за разсада, но ОТХВЪРЛЯТ отговорността си да осигурят най-добрия свят за децата си! Масово!
Не става дума да ги съдите. Става дума за това да ги обвините. Ако не ги обвините, никога няма да възстановите пълноценността си отвътре.
Има разлика между това да съдиш, и да обвиняваш. Вие, разбира се, нямате право да съдите друг човек, защото единствено по-високата инстанция може да съди. А всеки човек представлява равна инстанция на всеки друг, така че съденето не е във вашата власт. Но вие можете, и всъщност е ваша ОТГОВОРНОСТ, да обвинявате. И имате правото на това в качеството си на ПОТЪРПЕВШ... защото срещу вас е извършена несправедливост.
Самият акт на обвинение (ако е осъзнат) прекратява всички емоционални или други издевателства, на които може да сте жертва. Нужно е да идентифицирате кой е виновен, и след това да обвините всеки един, който е виновен спрямо вас, за да прекратите системните кражби спрямо емоционалния и душевния ви свят.
Друга инстанция ще съди, както обясних, и това не би трябвало да ви занимава, защото вашата отговорност приключва с акта на обвинение и всяко друго поведение или претенция би представлявало кражба или опит за кражба от ваша страна спрямо друг човек.
Разбира се, светът на порасналите няма с готовност да си признае, че ви дължи откраднатото, или че въобще по някакъв начин ви е ощетил. Точно обратното - светът на порасналите ще побърза да ви втълпи (или да се опита да ви втълпи), че ВИЕ дължите всичко на ДРУГИТЕ!
Истината е, че в този момент не е възможно да дължите каквото и да е на когото и да е. Тоест, това е просто опит за измама, за да започнат да ви ограбват от съществуването ви и да ви убедят, че трябва да посветите себе си на някаква по-висша кауза... защото ще се опитат да ви убедят, че вие, сами по себе си, не сте достатъчно висша кауза и че едва ли не НЯМАТЕ ПРАВО да живете в името на себе си. Ще се опитат да ви втълпят, че трябва да водите живота си в нечие чуждо име.
Най-големият хищник в това отношение е държавата.
След като сте успели да се възстановите вътрешно от всички травми и от шока от истината за света на хората, като сте идентифицирали и съзнателно обвинили виновните спрямо вас, следва подробно да опознаете основните фактори и елементи, които ще се опитат да ви изядат, за да ви изсерат накрая на живота ви.
Следващия път ще поговорим за това що е то държава.
Последно редактирано от hecu2 : 09-16-2019 на 00:49
Преди да продължиш с...
врелите-некипели, които пръстите ти дрънкат по клавиатурата, отговори на следния по-важен въпрос: "лельо", ти на какви наркотици си? Питам какво употребяваш - нек'ви стимуланти (кока, мет, амфет) или си на опиоиди (херц, различни транквиланти, метадон) или си обикновено хипи, друсано с трева?
Все пак държа първо да отговориш на въпросите ми!Първоначално написано от ghostuser001
Преди следващата публикация има още време, гост-усер, така че наистина мога да ти обърна внимание : ) Мога да си позволя да го правя само в промеждутъците... в междучасията, да се изразя по-актуално... защото тепърва предстои напълно да реализирам инвестицията си тук.
Имам нещо и за теб, да, което ще видиш, че ще ти е невероятно полезно. Но ще трябва търпение, вероятно ще е чак накрая.
Въпросът ти е също уместен и ти благодаря за възможността да поместя отговора тук. Отговорът (учудващо за по-прозорливите) е Не:
- зад гърба ми не стои никакъв университет със социална насоченост, не съм студентче от софийския и не си правя соц-проучвания за курсова работа по философия;
- не ми плащат от никаква агенция и инвестицията ми тук е изцяло в личен, частен интерес;
- не членувам в никакви екоорганизации, младежки благотворителни образувания, каквито и да е философски, камо ли реигиозни организирани групи, секти, ереси и прочие хипита;
- като казах хипита, не, определено не съм продукт на правителствена програма.
Съвсем сам съм тук... дори и да не съм съвсем сам по принцип. Но, естествено, както би трябвало да се подразбира, това не значи, че съм безизвестен. Все пак едва ли вие точно, като аудитория, сте чували нещо за мен или от мен, до този момент.
Ще осветя съвсем всички аспекти от тази изява, която, напълно осъзнавам, че е толкова озадачаваща, колкото може и да е любопитна. Просто повечето неща се случват поетапно, освен това всяко случване зависи от архитектурата (на форума), така че всички фактори предопределят постепенното разгръщане на комуникацията.
Но пък тя ще е достатъчно любопитна за всички, без въобще да се превзема : )
Последно редактирано от hecu2 : 09-16-2019 на 11:00
Нищо не ти разбрах..
Не си интересна, никак. Давам ти "х" и ИЗЛИЗАМ от тази тема.
Здравей, млади(а) Карбовски(а)! А какво мислиш за съдебната система и за избора на новия главен прокурор? И за фалита на КТБ.
Аа, здравей TrollFactory, забелязах, между другото, че си сред форумните участници с по-богата база впечатления и добре изградени мнения : ) Ще се радвам да останеш с вниманието си до края на активното ми участие.
Следващата публикация от онова, което предварително съм планирал да изложа тук, ще се занимава с принципни положения.
Отговор накратко: Да... косвено, това което искам да кажа ще хвърли много светлина върху тези отделни малки въпроси.
Отговор надълго следва:
Нека никой не ме разбира погрешно - не съм пенсионер комунист, за да имам влечение към раздъвкване на пределно ясното и баналното, без намерения това да води към каквото и да е или да променя нещо. Не съм и нито съвсем млад, нито зелен, за да се опитвам да вдъхновявам с идеализъм, на който са най-способни най-младите (заради най-малкото си опит).
Убеден съм, че това, което дотук изложих от житейските си изследвания, не можете да го прочетете на друго място в българския интернет. Убеден съм и че ще видите, че правотата на изложените твърдения не може да се оспори, именно защото това са изследвания, тоест, твърденията не просто се базират на някаква информация (която на български я няма), но аз лично съм работил върху тях, житейско-практически в случая, не само чрез себе си, но и с други хора и това, което ви представям, е едно много добре написано домашно, зад което съм спокоен да застана с репутацията си.
Относно предстоящите публикации, които държа да изложа, можете да очаквате същото. Не възнамерявам да говоря за мисли, с които мнозинството се е сблъсквало до сега. И все пак, никога не бих си позволил да не се позовавам на данни, доказателства или улики, както и на труда на други, специално посветени на професията си хора. Не съм дошъл да голословнича и да развивам теории, а за да съобщя заключения, за които е бил положен труд.
Колкото и аз също да уважавам Карбовски... както и редица репортери и лица, информиращи обществеността... и вие и аз знаем, че те все пак си остават безкрайно посредствени. Причината е, че целевата аудитория на мас-медиите е прекалено широка, а както винаги всяка група се движи със скоростта на най-бавния. Някой от вас сеща ли се, кога за последно е попадал на нещо проникновено от масовите медии? Това, което ще ви предложа от себе си, не е планирано да влиза в програмата на масмедия, защото масовата публика не е достатъчно подготвена, интелектуално, да се образова. Моята изява цели някой нещо да научи. А това е повече от просто информиране, и изисква желание да се положи усилието, което полага ученика, в името на собствения интерес.
Благодаря за ласкателствата, но те не са достатъчни, за да задържиш вниманието ми. Обичам теми с ясна структура, конкретен проблем (каквито тук няма), както и най-вече такива, в които да мога да се включа с мнение. В момента си се самопровъзгласил за учител, но не е ясно по какво. С тази натоварваща графомания няма да спечелиш читатели.
Отговор на какво? Не си поставил въпрос?
Проблемът е, че никой няма да разбере какво се опитваш да кажеш, защото тук няма тема.
Нещата, които плещиш не подкрепят нищо идеалистично или материалистично... Само едни рандом констатации. Отново: няма ясна тема = няма смисъл. Всичко, което изреждаш просто виси във въздуха.
Напротив, срещал съм много смислени и интересни неща написани от съвсем обикновени потребители.
За втори път си убеден, че казваш нещо?
Това не е голословничене, а празнословничене. Чрез състоянието на голотата поне се разкрива някаква ясна констатация, а ти дори не констатираш нещо интересно, на което човек да си каже "да бе, така си е". Само празнословничиш в буквалния смисъл без накрая да има нито някакъв извод, нито целта на "темата ти" да се разкрие.
Качествените уроци имат ясни заглавия кореспондиращи с тяхното съдържание, което от своя страна трябва да има конкретен проблем, към който има ясно въведение, теза, върху която ще се работи, доказателствена част и заключения. Ти просто страдаш от графомания, която може да е в резултат на психосоматичното разстройство...
Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».
Ницше е силен философ, но е и много противоречива личност. Животът му със сигурност не е за пример, а във философията му има някои силно обезпокоителни и съмнителни моменти, като отношението му към жените например. Всичко е наред, обаче, защото философията не е наука, която преследва истината. Философията е... сборник с различните визии на човека за живота - тъй като ние самите сме тези, които преживяват съществуването през собствения си субективен поглед, споделяме един с друг своите различни чувства и усещания, празнувайки по този начин различията в умовете ни.
Но понякога, някой философ казва истината. Друг път, някой философ лъже. Точно отразявайки нас самите с различните ни мнения, философията понякога обяснява истини, защото ние самите понякога сме напълно прави в иначе субективното си мнение... а понякога фатално се заблуждаваме, но все пак преследваме докрай погрешните си убеждения и се превръщаме в техни роби, ненужно давайки живота си за неща, които не са действителни.
По мое време, Фридрих Ницше не се изучаваше в училище. Той винаги е бил популярен сред бунтарите, недоволните, по-избухливите, онези които се нуждаят от нещо екстремно в живота си, за да могат да калят душата и характера си, чувстващи се загнили от масовото ежеднивие, което не ги кара да се чувстват живи. Ницше най-често е любимец на онеци млади хора, които се увличат по нацизма (без да са достатъчно пораснали, за да могат да видят истинския му образ по-отвисоко), агресивни движения като скинхед и множеството други свързани и несвързани по-малки групички с тяхната си философийка.
Аз самият съм бил скинар на младини (по-младини), преди да си избръсна главата пък бях метъл с емблематичната грива. Бил съм и типичен вандал, във връзка със спортни бойни клубове и тн. Бил съм в тези неща и съм могъл да видя отблизо в какво вярват тези прослойки от младежта, имам впечатления и за знанията им. Без да обиждам никого и без да намеквам нищо повече от това, което казвам, ще споделя с вас наблюдението си, че... няма начин човек да има познания, и да продължи да се числи към такива прослойки и групи. Никога не съм виждал такова положение наживо.
Много от вас ще научат много нови неща чрез мен.
Колкото повече неща научавате, толкова по-силно ще се тресе света на вашите вярвания и убеждения - убеждения, от които имате нужда, защото те ви осигуряват спокойствие и сигурен пристан насред хаоса от дебили и авторитети, които искат да ви подчинят на себе си.
"Неприятно" е слабо определение, когато се клати самата структура, на която човек разчита за спокойствието и сигурността си.
Един факт, който вероятно никой от вас, 18 годишните, не осъзнава все още, е че по света съществуват МНОГО учебници. Не само тези, по които сте били принудени на учите, са годни и авторитетни издания. У повечето от вас вероятно е изградено впечатлението, че учебниците са пълни с истини. Факт е, обаче, че рядко се случва няколко авторитетни издания на учебници да са съгласни един с друг.
Истини? В учебниците? Истината по дефиниция обединява всички ни. За разлика от "нашата и вашата истина" в учебниците, истината е общовалидна за всеки, всички и всичко. По дефиниция.
В комуникацията ни ще бъдат споменати учебници и академични издания, за които не сте чували.
"Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата." - Прав ли е Ницше във философията си? Разбира се, че не. Тези думи дори заслужават ответно изказване със същата острота - че който е склонен да счита друг човек за излишен, е чужд на всяка добродетел. Ако питате мен, аз никога не бих давал Ницше за пример... задължителна обща култура, вероятно, но не и пример, на който човек да се опре.
В едно обаче Ницше е прав тук - държавата Е измислена за нещо. Тя е, в крайна сметка, изобретение на човешката мисъл. Тя не идва от природата, нали така? Човекът се гордее с това, че е организирал обществото си, той вярва, че в природата не съществува ред и организация, а държавата е единствен такъв порядък по рода си, който да пасва на възвишената природа на човека.
Човешката природа безспорно е възвишена, но в учебника ви по физика пише, че такива неща като държавата се наричат "неестествени".
Любопитен факт е, между другото, че чак до 1900-та година науката по принцип се е наричала "естествена философия".
Държавата Е философия. Ще видите, че когато станете студенти... ако някои от вас изберат да следват държавно управление (по мое време това беше в УНСС)... ще научат, че съвременната държавност се заражда във философските среди и тя си има своите родоначалници, които са философи.
Точно затова аз също правя това встъпление с бегло въведение във философията. Нали изследваме корените на нещата.
И така... с горното си фашистко изказване Ницше поставя въпроса - За какво беше измислена държавата?
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 09:05
Какво не би трябвало да е моя грижа!
Първо и на най-първо време, каузата на Доброто, после каузата на Бог, каузата на човечеството, на истината, на справедливостта; по-насетне, каузата на народа ми, на принца ми, на държавата ми; накрая, дори каузата на Човека, и хиляди други каузи.
Само МОЯТА кауза никога не трябва да е моя грижа. "Срам за егоиста, който мисли само за себе си!"
Един философ, който е много малко известен, е Йохан Каспар Шмит, запомнен с псевдонима си Макс Щирнер. Учудващо е колко малко млади хора в България са чували това име, защото, всъщност, именно Щирнер е ментор на младия и развиващ се Фридрих Ницше. 90% от философията на Ницше е преразказ на мислите на Макс Щирнер. През цялото време, докато Ницше е посещавал събиранията на философите и е слушал техните дебати, търсейки своето място в техните среди, човекът, който с особен интерес е преследвал, е именно Щирнер.
И друго нещо е учудващо. Защо толкова малко млади хора в България са чували и знаят нещо за този философ, при условие, че той е признат за най-първия родоначалник, за "бащицата", на анархизма И егоизма? Толкова много анархисти сред младите... и единственото им занимание по цял ден започва и приключва с вандалски графити, пропагандиращи идеологическата им принадлежност, без всъщност да имат и бегла представа какво е анархизма като философско течение.
Не че светът на порасналите и обществото като цяло имат бегла представа за анархисткото движение. По-лошо - вместо образование по въпроса, цари дезинформация и масово вярване в лъжи. Както по всеки друг важен въпрос.
Идеята ми НЕ Е да обсъждаме точно тези неща. Така че бързо ще продължим нататък. Уточнявам това в интерес на останалите нетърпеливи читатели като TrollFactory - нужно е да се поспрем тук, на Щирнер, защото това е важен аргумент, който ще ни е необходим занапред.
Интересно е да се прочете встъпителната глава в най-известната книга на Щирнер "Егото и неговата собственост". Предлагам ви да я прегледаме, защото тя има връзка с неща, които предстои да споменем.
("Егото и неговата собственост" я няма на български. Това по-долу е мой личен превод. Правил съм опити в миналото да преведа тази книга на български, само че не успях - дори самият опит да я преведа значително повдигна нивото на английския ми. А аз дори не се опитвах да я преведа от оригинал, оригиналът е на немски, а е преведена на английски, казва се "The Ego and His/Its Own")
...
Нека да погледнем и да видим, тогава, как ТЕ се справят със своите грижи - те, за които ние следва да се трудим, да отдаваме себе си и по които трябва да се ентусиазираме.
Имате много проникновена информация да ни кажете за Бог, и от хиляди години "търсите из дълбините на Божественото", и сте погледнали в сърцето на това, така че без съмнение можете да ни кажете как сами Бог се грижи за "каузата на Бог", на която сме привикани да служим. И вие също така не прикривате делата на Господа. Сега, каква е неговата кауза? Той дали, както е изискал от нас, е присвоил чужда кауза, каузата за истината или любовта, за своя собствена? Вие сте шокирани от това криворазбиране, и ни поучавате, че каузата на Бог действително е каузата на истината и любовта, но че тази кауза не може да се нарече чужда за него, защото Бог сам по себе си е истина и любов; шокирани сте от това допускане, че Бог може да е като нас, жалките червеи, и да преследва чужда за него кауза все едно е негова собствена. "Щеше ли Бог да поеме каузата на истината, ако самият той не беше истината?" Него го е грижа само за неговата кауза, но, тъй като той е всичко на този свят, следователно всичко е неговата кауза! Но ние, ние не сме всичко на този свят, и нашата кауза като цяло е малка и заслужаваща презрение; следователно ние трябва "да служим на по-висша кауза." - Сега е ясно, Бог го е грижа само за онова, което е негово, занимава себе си само със себе си, мисли само за себе си, и само себе си вижда пред очите си; горко на всички, които не са богоугодни за него. Той не служи на никого по-висш, и се задоволява само със себе си. Неговата кауза е - една чисто егоистична кауза.
Как е с човечеството, чиято кауза ние трябва да направим наша собствена? Неговата кауза тази на друг ли е, и дали човечеството обслужва по-висша кауза? Не, човечеството се грижи само за себе си, човечеството продължава само интересите на човечеството, човечеството е своя собствена кауза. За да може да се развие, то кара нациите и индивидите да се износват в служба по него, и, когато са постигнали онова, от което човечеството се нуждае, то ги захвърля в торната купчина на историята за благодарност. Каузата на човечеството не е ли - една чисто егоистична кауза?
Не е нужно да взимам всяко нещо, което иска да хвърли каузата си върху нас, за да покажа, че то е ангажиано само със самото себе си, не с нас, само със собственото си добро, не с нашето. Вижте останалите от вас. Дали истината, свободата, човечеството, справедливостта, искат каквото и да е дуго от това вие да се ентусиазирате по тях и да им служите?
Всичките тези имат завидно време, когато получават фанатична почит. Само наблюдавайте нацията, която е защитавана от отдадени патриоти. Патриотите падат в кървава битка или в борбата с глада и нуждите; какво я е грижа нацията за това? От торта на техните трупове нацията ще "разцъфти"! Индивидите са умрели "за великата кауза на нацията", и нацията изпраща няколко благодарствени думи подир тях и - заграбва печалбите. Наричам това отплащащ се вид егоизъм.
Но вижте само Султана, който толкова любвеобилно се грижи за народа си. Не е ли той самият неегоизъм, и не се ли жертва той всеки час за своя народ? О, да, за "своя народ". Само се опитайте; покажете, че не сте негови, а сте свои собствени; заради това че се откъсвате от неговия егоизъм, ще отидете на екскурзия в затвора. Султанът е направил своя кауза нищо по-различно от себе си; той за себе си е всичко, той за себе си е единственият, и не толерира никой, който ще се осмели да не бъде един от "неговите хора".
И няма ли да се поучите от тези блестящи примери, че егоистът получава на-доброто? Аз, от моя страна, се поучавам от тях, и предлагам, вместо да продължавам себеотрицателно да служа на онези велики егоисти, вместо това аз самият да бъда егоиста.
Самите Бог и човечество не се занимават с нищо, с нищо освен себе си. Нека тогава аз по същия начин да се занимавам само със себе си, аз, който наравно с Бог съм нищото за всички останали, аз който съм моето всичко, който съм единственият.
Ако Бог, ако човечеството, както потвърждавате, имат достатъчно вещина в себе си да бъдат всичко за себе си, тогава аз чувствам, че на мен още по-малко ми липсва вещина, и че нямам от какво да се оплача от "празнотата си". Аз не съм нищо в смисъла на празнота, но аз съм съзидателното нищо, нищото, от което аз самият като създател създавам всичко.
Да се махат, тогава, всички грижи, които не са като цяло мои грижи! Мислите, че поне "каузата на доброто" трябва да е моя грижа? Каков е добро, какво е зло? Ами че, аз самият съм моя грижа, а аз не съм нито добър, нито лош. Нито едното няма смисъл за мен.
Божественото е грижа на Бог; човешкото - на човека. Моята грижа не е нито божественото, нито човешкото, нито истинното, доброто, справедливото, свободното, и тн., а единствено което е мое, и това не е общовалидна грижа, а е - неповторима, тъй като аз съм неповторим.
Нищо не е повече за мен от мен самия!
Естествено, само тази първа глава не е достатъчна, за да може авторът да изрази философската си позиция. По-нататък в книгата на читателя би му станала ясна истинската позиция на Щирнер, а именно:
...че най-доброто за човека винаги идва от обществото. Ние, сам сами, не можем да осигурим материалните и нематериалните продоволствия, от които съществото ни има нужда. Следователно, по пътя на елементарната логика, в своя най-егоистичен стремеж да получи най-доброто за себе си, човек би трябвало да осъзнава, че трябва да се грижи за обществото си... именно з да получи най-доброто за себе си, което няма да дойде по друг начин.
Сравнете схващането на "бащицата" на анархизма и егоизма във философията с всеобщо разпространената представа за анархизма и егоизма в съвременното общество.
Както казах, тази заблуда се дължи на липсата на интерес, тъй като Щирнер отсъства от българския книжен пазар.
Запознавам ви с този философ, защото той още приживе е бил ОСНОВНИЯТ противник на Хегел.
Хегел, момичета и момчета, се учи в училище, и се учи обстойто в съответните ВУЗ-ове. Надявам се, че ще попитате защо? И защо в изучаването на Хегел името Макс Щирнер не се споменава в списъка с основните му критици? - Защото Хегел е първият философ, който обрисува идеологията на съвременната държавност.
Според Хегел - и така нареченото хегелианство, тоест огромното течение на привържениците на неговите идеи - човекът е безсмислено създание. Единственият смисъл, който човекът според Хегел може да се надява да има, е това, да бъде малко колелце в гигантския механизъм на държавата.
Втора глава от "Егото и неговата собственост" на Щирнер, "Колела в главата", критикува и се подиграва с Хегеловата идея.
Но аз ви предлагам вече да оставим далечните философски корени и да говорим по същество за съвремието.
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 10:31
Не знам какво е това "държавно управление в УНСС", което си учил "навремето" и дали изобщо си изкласил, но не може да кажеш това за Хегел, защото излиза, че или си забравил, или не си чел нито Платон, нито Томас Хобс, нито Жан Жак Русо, нито Шарл дьо Монтескьо и цяла редица други автори с авторитетни произведения точно отнасящи се за държавата и дори поставяйки съвременните й основи, без които не може...
И все пак не мисля, че ме наричаш лъжец : ) Просто не можеш да очакваш, че само на теб трябва да ти се угажда. Аз също имам съображения. Ще приключа темата, надявам се, преди зазоряване. "Before dawn", както казват по мистериозните филми, уууу : D
Ако си толкова нетърпелив, ходи чети Ларкън Роуз. Нали ти казах, че обясненията на въпросите ти са там?
Не ти ли е ясно какво мисля за избора на Гешев за главен прокурор? Ако не ти е ясно вече, може би и на теб не може да ти се помогне : P
Мисля, че всичко това е лудост. Изборът на гешев е лудост от гледна точка на политиката и избирателите... но пък от друга страна, пет пари не давам, защото НЯМА правилен избор. Прокуратурата е държавна институция, а за мен държавата е едно извращение. Така че тези въпроси за мен са отдавна приключени. Използвам ги само за да се присмивам на вашите родители и да съжалявам за бъдещите деца.
За настоящите се опитвам нещо да направя.
От какво избягах и къде, пита колегата TrollFactory с толкова настоятелното си нетърпение, че успя да се превърне във фактор за представянето на моите предварително планирани, но не предварително написани експозета.
Когато бях като вас (очакване според филтъра на форума и раздела), 18-годишен и в края на 12-ти клас, пред мен имаше една стандартизирана обстановка... която ми се стори отвратителна.
Както родителите на много от вас са проблемни, така и моите бяха разведени и живеех с майка ми. Тя държеше да кандидатствам на много места, така че се подготвях за кандидатстване с 5 предмета. Не исках нищо да следвам, всичко ми се струваше безинтересно и безсмислено и тя искаше да ме приемат на максимално места, понеже... кой знае защо, а и на кой му дреме.
Мен не ме бъркаше, можех да фейкна всичко, да се преструвам, че ми дреме. Нямах нищо против науката, беше ми много интересна всяка наука. Проблемът се появи, когато на майка ми й хрумна, че трябва да стана ченге. Доводът й беше, че съм мързелив, че от мен ще стане само някой, който да си клати краката по цял ден, да не прави нищо и да взима пари от далавери. Така че идеята й беше да вляза в академията на МВР.
Това означаваше, че трябва да започна да се готвя да кандидатствам и с шести предмет - история. И с това имах проблем, защото историята не можех да я фейкна... Историята не беше наука и не се занимаваше с истината. Считах, че всичко, което учехме по история, беше страшна и абсурдна пропаганда. Провалях всеки час по история на даскалката, защото отказвах да се съглася с простотиите, които беше длъжна по конспект да ни предаде. И ДУМА не можеше да става да кандидатствам с това във ВУЗ.
Аз тогава - като много, много от вас - имах съвсем други интереси: конспирации, уфология, най-вече езотерика и окултизъм. Още преди да свърша 12-ти клас вече бях огромен запалянко, познавах се с някои от емблематичните тогава личности, занимаващи се с тези теми в България. Виждам, че тук във форума сатанизмът се споменава често... Разбира се, твърде малко хора знаят достатъчно за това нещо, особено на тази възраст, и мненията очаквано са далеч от действителността. Може пък по-късно да се опитам много предпазливо да си споделя скромното мнение в онези теми...
Така че нямах никаков намерение да уча история, нито да ставам ченге. Майка ми тогава предприе радикални мерки.
Аз отказвах да уча всеки път. Когато тя дойдеше и ми друснеше поредния учебник по история на масата, аз го игнорирах и си отварях сборниците по математика. Те бяха дори забавни и не ми беше проблем да се занимавам с тях през цялото време. Един такъв пореден път майка ми откачи. Когато отново си посегнах към сборниците, въпреки че ми беше друснала някакво помагало по история, тя хвана с голите си ръце сборника и го скъса право на две през средата. После хвана и другия и го скъса на две и него... Накъса всичките, те бяха няколко и бяха дебели. Тя се изпоти и се разпуфтя, след което продължи да троши из стаята. Стигна до компютъра и почна да го размахва - помислих, че ще хвърли кутията през джама, но само я засили в стената, монитора го събори, метна останалото на майната си, остави погром и излезе, като затвори вратата.
Много сложен психологически процес произходи в моята глава тогава.
У мен не се надигна никаква емоция. Останах с впечатлението, че просто нямаше време да се надигне емоция или пък нямаше време да отделя адреналин, всичко стана толкова изненадващо, че аз не мръднах и само гледах и мигах. Останах така известно време след това, без да мисля, защото мозъкът ми беше блокирал в покой и вътре в мен беше тишина. Естествено, това просто означаваше, че каквото и да се е случило като отзвук, беше директно погребано надълбоко и много далеч от будното ми съзнание.
Бяха ясни две неща.
Първото нещо бе посланието. То гласеше, "Ти нямаш нищо, не разполагаш с никаква собственост. Всичко, на което държиш, е моя собственост, защото съм го купила аз. Работата ти да учиш е моя, средставта ти за развлечение са мои. Всичко ти е подарено. Ти също си мой, защото като всичко тук аз съм плащала за теб и аз съм инвестирала за теб, и ти ще ми върнеш инвестицията с всичките лихви и печалби, това е твоето предназначение". Това ми бе казано в лицето безсловесно, но в натура, така че вече трябваше да се считам за информиран.
Второто нещо беше липсата ми на реакция. Науката гласеше, че реакция закономерно трябва да има. Следователно аз не я регистрирах и не знаех какво се е случило вътре в мен... тоест, интересуваше ме моментът, в който ще започне да изплува. Всичко, което не знаете относно себе си и не познавате за себе си отвътре, ви контролира.
Така че трябваше да взема мерки по този въпрос.
Няма да ви кажа как произтече кандидатстването ми в МВР академията, поради съображения за самоидентичността ми : )
Това обаче не беше причината да избягам от вкъщи. Самият конкретен повод беше друг, и отново е свързан с МВР, така че и това не мога да ви разкажа поради съображения за самоидентичността ми : P
Но не избягах от МВР всеки случай... Просто реших, че е време да се сдобия с власт, за да се престане с глупостите от страна на родителското тяло.
Тази власт се изразяваше в това да си намеря работа. Оттам насетне бягството беше възможно.
Както споменах вече... всичко трябваше да е в тайна. Така че се покрих при приятелката ми тогава. Тя беше дъщеря в мутренско семейство, оттам насетне ми помогнаха за старта в живота с връзки, за да ме уредят на работа, и с обща помощ.
Това се случи през лятото, докато карах 19-тата си година. Оттогава до сега се случиха много неща, много много неща, и връзките ми с хората, които в началото ми помогнаха да стана пълноценен гражданин със свой собствен личен живот, са невъзстановимо прекъснати. Всъщност раздалечихме се още преди да стана на 20.
Тъкмо в онези години започнах да изследвам света така, както АЗ исках. Живях така, както АЗ мислех, че трябва да се живее и живях според вярванията си (нещо, което никой от вас не прави... и трябва да започнете да правите точно това). И именно поради тази причина научих много неща.
И във връзка с нещата, които научих, е следващата публикация.
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 17:32
Още от ранна тинейджърска възраст се питах, как се опазва и осъществява управлението на този свят?
Докато бях толкова млад и докато нямах независимост на личния си живот (емоционална и икономическа), не можех да намеря конкретни отговори, а само да си теоретизирам. Теоретизирах, че трябва да предвиждаш противника си - това е правилото във всеки вид съревнование, независимо дали е платоническо, военно, спорт, или каквото и да е.
Наблюдавайки поколението си и хората по принцип, знаех, че образователната система се ползва срещу интересите на обикновения човек. Та аз самият го изпитвах на собствен гръб, бях доста осъзнат ученик и не си правех илюзии, че всичко е забавление. Това бяха мисли, с които се утешаваха другите, по-безгрижните деца, които се интересуваха от онова, което е на фасадата на Teenproblem днес (о да, мисля, че teenproblem съществуваше тогава, ако не ме лъже паметта).
Бях стигнал до теорията, че ние ще да сме "култивираните поколения", както ни наричах. Смятах, че ние не сме просто "предвидени", а сме култивирани, тоест преднамерено създадени или поне насърчени, така че да бъдем точно определени. Всеки който си е правил ракия, кисело зеле, кисело мляко... съмнявам се някой от вас да е култивирал гъби до сега (ахъм-ахъм)... знае какво значи да култивираш култура от организми.
Естествено, училището има основна роля по осигуряване на всичкия онзи опит и преживявания, които са нужни за храна на подрастващата личност. Това не може да се отрече. Но ФОРМАТА, под която се правеше, ни вредеше по начин, за който не знаех каков да мисля. Бях прочел твърде много конспирации и твърде много езотерика, и не можех да кажа нищо конкретно, защото знаете колко е трудно човек да се научи да търси и отсява истината, още повече в такива среди, от който уж сериозните хора се извръщат и поради това никой не контролира качеството.
С годините и постоянните си търсения, най-сетне намерих нещо конкретно. Нещо, което никой нямаше да ми каже, и никога няма да ви каже и на вас - нито сега, нито после, когато решите да следвате педагогика във ВУЗ. Става дума за едно интервю, "Произход и история на Задължителното американско училищно обучение" ("Origins & History of American Compulsory Schooling", в което Джим Мартин интервюира Джон Тейлър Гато , публикувано е в 11-тото издание на списание "Flatland". Между другото, можете да намерите копие в амазон - https://www.amazon.com/Flatland-Maga.../dp/B001NOCWI0.
В него Гато споделя:
"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди.
Те измислили система, която де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."
(Гато е много известен автор в САЩ и учител с над 30 години стаж, бил е избиран за Учител на годината в Ню Йорк през 1989, 1990 и 1991г, и за Държавен учител на годината в Ню Йорк през 1991г.)
Ето затова, момичета и момчета, образователната програма е разделена на предмети... предметите на уроци... а уроците на учебни часове. И затова в програмата не се допуска да има повече от два последователни еднакви часа (освен ако не сте някво подготве).
Както аз осъзнах, че съм продукт, така и вие трябва да осъзнаете, че според всички белези... и според искрената официална информация... сте в процес на дипломиране от Пруската образователна система.
Трябва да си дадете сметка, че правителството плаща страшно много пари за държавното образование. А правителството - това е властта. И парите, които отпуска, са наистина много. Трябва да престанете да си правите илюзии, и да си дадете сметка... че ако в България има криза в образованието и всяко следващо поколение има все по-лошо образование от предното, това не е грешка. За каквото ПРАВИТЕЛСТВОТО плаща, точно ТОВА получава, и нека никой не си мисли, че може да надхитри Системата.
И хората като мен и вас започват да имат страшно много проблеми на вашата възраст, ако поради някакъв гаф в поточната линия на системата не желаят да бъдат проститутки, обслужващи чужди интереси, отдалечаващи ги от онова, което е за тяхно добро.
Гато добавя, че от цялото население имало "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."
Аз например започнах да си задавам следващите въпроси и да си давам следващите отговори...
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 18:30
Да кажем... че исках да си тръгна оттук. Да кажем, че бях на мнение, че бях твърде малък, твърде сам и твърде незначителен, за да направя каквото и да е.
И най-важното - да кажем, че не смятах за справедливо да бъда ограбен от собствения си живот, защото поради отчаяние съм го посветил на това да спасявам света (както Щирнер по-горе ме накара да осъзная).
Къде можех да отида?
Ако имам земя... се оказва, че съм принуден да работя.
Логиката:
- ако имаш недвижимо имущество, плащаш данък на Държавата. Всяка година;
- това означава, че не съществува частна собственост - всичко принадлежи на Държавата, защото всеки плаща годишен наем (данък) за това, че ползва нещо лично. (ето акъл за зубърите, които мислят, че има разлика между демокрацията и комунизма);
- ако не си платиш годишния данък за земята или апартамента, тоест наема на Държавата, идват агентите на Държавата и ти взимат каквото си мислиш, че е било твое през това време;
- покривът е задължителна нужда за всяко живо същество... всяко животно има леговище, човек също се нуждае от покрив;
- следователно, ако искам да оцелея (да имам покрив), съм задължен да работя;
- тоест задължен съм или аз да робувам на Държавата, или да намеря някой, който да робува вместо мен (да съм шеф) на Държавата;
- защото частните търговци и фирми и бизнеси също плащат на Държавата данък, тоест наем за това, че упражняват дейност, тоест също робуват на Държавата.
Следователно не е възможно да не си роб или робовладелец, но да имаш покрив. Или и двете, или нито едното от двете (тоест смърт).
Тогава трябва да отида извън тази Държава. Само че навсякъде по сушата на Земята... че и в океаните също... има други Държави, абсолютон идентични с тази.
Започнах да си задавам въпроса... Кое място не принадлежи на Държава?
- ако има такова, значи две Държави ще се сбият за него и то ще стане собственост на някоя.
И все пак има такова място! Единственото възможно място, на което човек може да отиде и да изчезне за Държавата...
...е там, където Държавата мисли, че е невъзможно нещо да живее и да оцелее.
Нарекох това "сивото поле" в съзнанието на Държавата. Всяко място, за което официално се смята, че е невъзможно за обитаване и живот, е свободно от присъствието на Държавата.
Следователно... на мен ми тряваше нещо... някакво средство, технологично или друго яче... което да направи възможно за мен да обитавам някакво по принцип невъзможно за обитаване място.
Окей... намерих такова : P И на това посветих много години от живота си до сега... и научих много неща, защото видях, че няма да стане. И за нещастие на всички поддръжници на TrollFactory няма да разказвам за това тук и сега, защото е тотално извън обсега на темата. (Може би някой ден ще вляза в "Козметика и диети", за да разоблича всичко там като пълна идиотщина. Но едва ли.)
Други въпроси започнаха да ме занимават междувременно.
Защо си мисля, че в така нареченото "Навън" няма други хора? - трябваше да допусна, че има.
Защо си мисля, че "всичко ще е наред", ако срещна друг човек в това "Навън"? - трябваше да допусна, че всичко е Божа работа... никога не съм живял "Навън".
Трябваше да се опитам да разбера, какво представлява живота извън Системата? Как би трябвало да разсъждава един човек, който никога не е бил лъган и който познава истинските принципи и закони в безпристрастната Природа?
Навярно хората като мен, бягащи от Кочината, и хората от "Навън", нямаме нищо общо. Най-вероятно ще ме презират. Ще ме унищожат ли? Ще ме приемат ли? Ще ме игнорират ли? Със сигурнос тняма да ме върнат... за да разкажа на Държавата, че животът еди къде си е възможен, за да може тя да отиде и да завоюва всичко.
Както и да е... вече съм на 30 години. Имах доста време и доста голяма мотивация да премисля всичко изоснови, множество пъти... и ето какво мога да ви кажа от изминатия си път до сега:
Не е разумно да отхвърляте цивилизацията. Цивилизацията няма нищо общо със Злото, от което някога ще искате да избягате.
Разумно е, да отсеете Злото, да го идентифицирате и изучите. Зная, че това е много работа и зная, че по-скоро искате да изхвърлите бебето с мръсната вода. Разберете - това бебе е човек, и това бебе сте самите вие. Ако заради Злото, което е проникнало навсякъде и е заграбило всичко, отхвърлите ВСИЧКО... ще изхвърлите себе си в канала.
И точно това сте научени да мислите - всеки елемент като вас трябва сам да се самоунищожи и да се изхвърли в канала. За да не пречи и за да не конфронтира Злото в този свят.
Разберете, че тази цивилизация е ВАША. Тя е ВАШАТА сила, направена е от и за вас! Това, което Злото иска, е да ви я отнеме.
Поколения наред сте приучавани да мислите така, че да предавате в ръцете на Злото всичко, което е ваше - именно затова сме загубили толкова много до сега.
Под "Злото", разбира се, имам предвид Държавата и религията на робството.
И... в последната си публикация... ще ви кажа какво всъщност дойдох да кажа и да направя.
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 19:10
Реших, да създам алтернатива.
През голяма част от живота си съм си мечтал, да има такова място, където човек на 18 години като мен да отиде. Където никой да не иска нещо конкретно от него, за да бъде там. Където да не е принуден да робува. Където да може да получи отговори, истински отговори и истината, където да може да се възстанови от всичко, което е преживял в Системата на училището.
Където да разбере истината за този свят, за да може на спокойствие да потърси дали има място за него. Където, впрочем, да има времето и спокойствието да разбере какво е той, какъв е той, да опознае себе си. Където да има времето и спокойствието да реши как иска да общува с този свят и как да го постигне.
Може и да е възможно да се направи... може и да е трудно... това само по себе си е страничен въпрос сега.
Това, което аз успях да направя за сега, с помощта на всички онези хора, които срещнах по пътя и на бойното поле, е просто един сайт.
Сайтът се нарича "Апокрифна Академия".
Той е изцяло мой проект (проектирал съм архитектурата и представлявам лицето на сайта, както и съм осигурил по-голямата част от съдържанието до сега; но е осъществен благодарение на моите съратници и от екип програмисти).
На нашия сайт няма реклами и никога няма да има такива (освен ако не решим да рекламираме собствените си усилия срещу враговете на това човечество). Всичко правим с нашите собствени средства, време и собствените ни усилия.
Официалното представяне на сайта ни можете да откриете в темата "За сайта".
Сайтът ни е направен на базата на голямо количество знания и има най-високите претенции да се превърне в институция за целите, които преследва.
Представям ви и нашата Библиотека. В нея можете да откриете много неща, които са безпрецедентни за българското интернет пространство. Всъщност, повечето са такива.
Като представяне за Библиотеката съм избрал да поднеса на вниманието ви книгата на Джеръми Лок "Краят на Злото". Тя е особена, с особен изказ и формат, какот ще се убедите, а преводът на български разбира се е мой.
Разберете, че не агитирам за нищо. Ако вие по някакъв начин чувствате, че сте развили любопитство към това, което ви предлагам, моля да отчетете факта, че не съм ви агитирал или подстрекавал към нищо - всичко, което използвал, за да привлека вниманието ви до сега, е само и единствено истината по въпроси, които на този етап ви се струват "разнопосочни".
Вие сами преценявате дали да използвате тази информация в ежедневието си.
Всичко, което съм казал до сега, ще ви е полезно и трудно ще срещнете тази информация сами. Ако го смятате за безполезно... осъзнайте, че вероятно никога не сте изпадали в ситуациите, за които е предназначено. Важното е да знаете къде да го намерите, когато ви потрябва.
Нашият сайт никога не е бил рекламиран до сега, абсолютно никъде. Онези, които са разбрали за съществуването на нашето интернет пространство, са или отдадени търсачи на истината, или преди това са срещнали и са се запознали с нас.
Затова искам и да предупредя и на всички да е ясно нещо категорично - това е ВОЙНА. Всеки е свободен да мисли както намери за добре, но ние сме видели достатъчно, и сме разбрали достатъчно, за да изберем на коя страна да застанем в тази война.
За да се осведомите за каква война говоря, можете да използвате този авторитетен източник: От PSYOP до Война за умовете
Както препоръчвам на всички преди регистрация на сайта ни, съветвам винаги да използвате браузъра TOR.
С това напълно ви представих своето Упътване към изхода : ) Може да се позавъртя още известно време във форума... но като цяло има доста работа за вършене и не зная колко време още ще мога да отделя. Естествено, можете да ме откриете за разговор на имейла, с който съм регистриран тук - xaumana@abv.bg, както и да се регистрирате на сайта ни, в който случай ще съм на разположение почти на 24/7 на лични съобщения.
Последно редактирано от hecu2 : 09-18-2019 на 20:02
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Увод
След идването ми тук като нов форумен участник образът ми съвсем очаквано повдигна няколко въпроса. Съвсем очаквано и закономерно тези няколко въпроса прерастнаха в няколко обвинения. Инерцията на този процес започна доста бързо, още преди да бях написал настоящата тема докрай, последващото ми участие вече запази очаквания темп на инерцията на обвиненията.
Защо се обяснявам сега? Защото сега моментът е чудесен. За всичко си има правилен момент, както ще разберете по-долу. Настоящият момент е чудесен поради три причини:
- аудиторията недвусмислено започна да оценява факта, че винаги получава интересна и вярна информация, която успешно подлежи на проверка;
- основните критици очевидно загубиха първоначалната инерция на първосигналните си включвания;
- на фона на всеобщата скука, моите скучни публикации са за предпочитане.
До сега тези три условия не си съвпадаха по време. Сега си съвпадат. Затова моментът да обясня някои от мистериите (за които съм напълно наясно през цялото време) е точно сега, въпреки че през цялото време до сега съм бил провокиран да го направя.
Защо тук? Защо не просто някъде, като останалите спам-включвания? Защото мястото на всички обяснителни бележки е накрая на представителното съдържание (в случая тази тема), планирано в самото начало.
Теза
Какви са обвиненията:
- че си прося внимание и че си прося уважение
- че нямам място във форума, но ми се иска да се намърдам
Те са, разбира се, стандартни обвинения и напълно очаквани. Причината за тях е, че активните форумни участници вече не желаят вниманието им да бъде привличано към определени неща. Причините за това нежелания са индивидуални и като цяло също спадат в няколко категории. Обвиненията са и добър признак, защото говорят за един вътрешен протест. Първоначално протестирането е насочено към външния дразнител - моят форумен образ - но след време протестирането ще претърпи поредица метаморфози, преди да попадне в истинската си цел, след който момент следва ново ниво на себеосъзнаване.
Изложение
Липсата на интернет-комуникационен опит е най-честата причина за възникването на противоречивата ситуация в стандартните форумни платформи.
Почти всички форуми споделят една и съща платформа. Не само, че са идентични по външна конструкция (раздели, теми, постове, потребители и модератори и тн.), но повечето са идентични и във вътрешната си конструкция (сорса) - един и същи е протоколът на форматиращите скоби. Напълно логично е идентичната конструкция да е смислово свързана с идентичната социална ситуация в платформите.
Социалното противоречие е, че групата на форумните потребители с времето развива своя култура (суб-форумна), с което групата се консолидира във форумна общност. Всяка форумна общност с времето възприема свои културни граници и правила. Само че тези културни граници и правила са напълно въображаеми и не съвпадат с онези правила и ограничения, които реално съществуват заради техническите характеристики на интернет-платформата.
Най-честите суеверия са: "Моята/твоята тема", чисто културното схващане, че някой с обикновен ранг на потребител може да има повече права от друг потребител в дадена тема, ако той е нейн автор, въпреки че само в изключителни форумни платформи съществуват реални технически предпоставки за това; "Изгонване/поканване за участие", чисто културното схващане, че участието на даден потребител може по някакъв начин да бъде положително или негативно повлиявано от други потребители със същото равнище на правата, въпреки че в технически план в масовите форуми не съществува хоризонтална разслоеност на правата и свободите за участие.
Обикновените ползватели на интернет са много далече от прозренията в тези области и масовият интернет-ползвател не си задава въпроси защо това е устойчиво проявяваща се норма и защо нещата са такива, каквито са.
"По-дълбоко от Искъро нема". Софийските шопи са облекли в народна поговорка склонността на обикновените хора, бихме ги нарекли "масовите ползватели на живота", всеки път да преоткриват една и съща ситуация със същото учудване като от първа среща. Всеки път, когато нещо наруши културния модел на даден суб-етнос или суб-общност, масовият ползвател на общността е склонен да омаловажава събитието. За целта се ползват две най-удобни рационализации - че нарушаващият културните порядки елемент е същият по характер като обикновените ползватели на културния балон, въпреки че е непознат и идва отвън; и че установеният местен културен балон е вечен - непоклатим, неостаряващ и непреходен - защото се смята, че се е доказал като най-успешен модел и следователно се смята за истинен.
Така в интернет-комуникирането (и комуникирането въобще) съществуват два пласта на действителността, две сцени, на които събитията се разиграват успоредно и едновременно - действителното поле на техническите спецификации на съответната платформа; и имагинерната (въображаемата) арена на установената културна норма, която съществува само в представите на участниците.
Който разбира динамиката на тези две сцени, може да диктува сценария. Техническата действителност трябва да се ползва срещу установените културни (и следователно фалшиви) ограничения. Но за да не се сее безпорядък, съборените културни ограничения трябва да се заменят от новосъздадени културни "напътствия", които да насърчават определени посоки, а не да ограничават други. Става дума, чисто и просто, за разобличаването на една робска културна среда, използвана единствено за манипулиране и пропаганда, и създаването на една нова среда, културно необременена и насърчаваща развивавето на нови интереси.
Следователно е напълно нормално да са наличе всички признаци и обичайни реакции на индивидуалното его към един процес, който може да се опише като "загуба на невежеството". Загубата на невежеството и загубата на девствеността много си приличат, защото и двете представляват въздържателство, и се губят само веднъж, след което човек никога не може да се върне назад.
Неукост се нарича онази ситуация, в която човек няма достъп до информация и поради това не знае. Той може и да я търси, може и да не се свени от знанието, но информацията просто отсъства или не са налични средствата за добиването й, така че човекът е технически ограничен в това да знае.
Невежа е онзи човек, който има всички нужни средства, за да се сдобие с информация и който има лесно достъпна информация навсякъде около себе си, но той прави съзнателният и преднамерен избор да не знае, да не допуска информацията до себе си, да я избягва и да се изолира от досега с нея. Той е културно ограничен.
Тъй като неукостта е неволева проява, тя се влияе от външни фактори. Тъй като невежеството е проява на свободната воля и избор, то не се влияе от външни фактори, тъй като свободната воля е неприкосновена.
Последно редактирано от hecu2 : 10-21-2019 на 20:05
Разбира се, неуките не протестират, те по правило са любопитни. Протестират само невежите, защото само те чувстват върху себе си упражняването на някакво насилване. Точно както девственият човек чувства напрежение и външен натиск в момента, когато губи девствеността си (чувства се притискан от обстоятелствата), по същия начин невежият човек чувства посегателство над свободната му воля да не знае, когато се появи информация, която го засяга.
Невежият човек обвинява, но обвиненията му са винаги безпочвени. Свободната воля е неприкосновена и следователно никой, при никакви обстоятелства, не може да извади друг човек от невежеството му. Приказката е, че "не можеш да събудиш някой, който се прави, че спи". Инициативата за всички подобни процеси е изцяло в държателя на свободната воля - невежият човек.
Защо протестира тогава невежият? Той протестира срещу това, че спокойствието му се нарушава. "Блажени са невежите", са забелязали хората, защото невежеството осигурява спокойствие (понякога желателно и необходимо, понякога излишно и вредно). Невежият първо обвинява така наречения "дразнител", като първосигнална реакция от недоволството си, което не му се ще да насочва към неперсонифицирания образ на съдбата. Тъй като истината не може да се отмени и не може да се избягва вечно, рано или късно този период отминава и невежият осъзнава, че той самият се опитва да обвинява себе си - заради това, че е направил избора да знае и е изоставил спокойствието си, чувствайки се обезпокоен сега. Този втори период също отминава, защото доскоро невежият човек бързо осъзнава, че самообвиненията са излишен източник на безпокойство. Следва период, в който невежият човек прави опити да се върне назад. Известно време се залъгва, че е възможно да се върне назад и всичко, което го занимава, е да търси информация за това как да се върне към невежеството си.
Поредният период е периодът на пречупване, в който човекът осъзнава, че е обречен на безпокойство и невежеството никога няма да се върне. В зависимост от отделния човек, едни избират да се предадат и да прибегнат към честата употреба на опиати, а други избират пътя на знанието, вярвайки, че с достатъчно знание е възможно да открият правилния начин да се живее, дори и пътят да е дълъг.
Това са процеси, които отнемат години, но се случват отново и отново, в различни степени на интензитет и дълбочина, според личния характер на отделния човек.
Заключение
hecu2 не е тук, за да си губи времето. Той не се занимава с невъзможното и не преследва, нито насилва, невежите. Целта му е, да стигне до неуките и неуките да стигнат до труда му, който полага в тяхно име.
Той също така е заявил всичките си цели искрено и откровено в самото начало на съобщенията си. Опитът му с това дело и с тези процеси е много дълъг (още откакто е създаден този точно форум). Това е ясно дефинирана война, в която hecu2 напълно съзнателно участва, и това беше сведено до вниманието на неуките.
Той няма никакви претенции по отношение на невежите.
Едно обаче е сигурно:
- hecu2 ще продължава да употребява в своя полза техническите възможности и ограничения на форумната платформа, без да ги нарушава;
- няма начин да се съобразява с внушенията на суб-културните догми;
- вероятността да бъде баннат е пренебрежимо малка, защото действа в пълен унисон с частните интереси на собствениците - генерира съдържание във форума, което привлича читатели;
- с други думи... няма никакъв силов и външен начин изявата му да бъде възпрепятствана от други участници... а само в следствие на свободен личен избор, когато изявата вече не удовлетворява интересите и целта му;
- неизбежно е hecu2 да се превърне в авторитет;
- невъзможно е авторитетът на hecu2 да бъде разобличен като нелегитимен, защото дейността му почива на достъпни, доказуеми и проверими истини, споделени по открит начин.
Ако всичко това не беше така, и ако авторитетът на hecu2 беше фалшив и изграден на манипулации и пропаганда, въобще нямаше да има hecu, защото той е цяла инициатива със своя дълга предистория. Той не търси приятели - той търси хора, които са склонни повече да го мразят, отколкото да го приемат, но да се съгласяват с него, защото аргументите и обосновката не оставят друг избор.
За да бъде форумен участник тук, hecu2 трябва доста да снижи качеството на писменото си общуване, така че да е пригодно и използваемо за сайт от такъв ранг. Участието му винаги ще изглежда странно. Странността идва от наглед несериозната среда на комуникация. Но както вече казах, всичко се обяснява от само себе си и не е скрито от страничния анализ.
Отговори на някои въпроси:
Защо тук?
Защото този форум е мъртъв. Защото поради настъпилата му смърт врагът е изоставил този терен. Форумът е ценен с това, че много дълго време врагът въртеше огромна социална експлоатация тук и това беше едно от най-ценните му средища. То обаче, след всички тези години, се изчерпа и сега е захвърлено като ненужно. Основите на руините са достатъчно широки с типичния си висок потенциал, а присъствието на hecu2 тук гарантира, че развоят на предишния сценарий ще е много труден. Защото никой не обръща внимание на това място.
Защо сега?
Защото ресурсът за това е наличен точно в този благоприятен момент. Таймингът на приготовленията е идеален и всяко забавяне бе излишно, а всяко начинание - нужно. Моментът е критичен и в по-широката политическа ситуация, която благоприятства настъпление. Защото на други фронтове врагът е износен и изтощен и в момента не може да реагира там, където го няма. Защото никой не обръща внимание на този момент.
Защо въобще?
Защото е инвестиция с много висока възвръщаемост. Съдбата на един човек няма цена. Без значение дали си Ти или е друг, ако търсенето те е довело насам, нима ще те е свян, че някой полага съответни на твоите усилия?
Ахахахахаха,
Братле, ти си на някакви много тежки наркотици.
Първо, Есето ти изобщо не адресира коментара ми към теб. Изложението ти беше един голям ад хоминем, с който кажи речи ме обрисува като невеж(в противен случаи защо цялото ти изложение се върти около това?) и напълно игнорира казаното от мен, като го приписа на защитаване на интересите на някаква измислена форумна общност, която нито не съществува тук, нито пък бих се причилслил някога към нея, още по-малко пък да защитавам интересите и. Изобщо не знам за каква общност говориш - тука има само тролове и шитпостъри.
Всъщност нямам нищо против пребиваването ти тук и доста от идеите ти даже споделям. Нямам нищо против дори "мисията" с която твърдиш че си дошъл тук, ако естествено я беше поднесъл по един скромен и нелицемерен начин, в което всъщност беше и основата на "критиката" ми. Слагам го в кавички, понеже ако това е филма в които си избрал да участваш, това е океи с мен. Но е просто смешно, предвид че дори и по-неосъзнатите участници във форума веднага те надушиха като LARPing attention whore, да твърдиш че си дошъл да разкриваш някаква истина, от позицията на трансцендирал . Дотук авторитета ти се базира единствено на това че пишеш повече отколкото хората могат и искат да ти отговорят. Естествено ако за всеки твои параграф трябва да изпиша и аз по едно есе, то ще стане материал за цяла книга, така че нямам и намерение да го правя. Още повече, съмнявам се че ще успееш да доловиш нещо от написаното. Виждаш ли, за това знам че LARP-ваш и "мисията" ти във воината за просветление не е нищо повече от един его трип. Понеже ако деиствително искаше да просветлиш и някои да научи нещо от теб, нямаше да идваш тук с претенцията че държиш всичкото познание на света, а тия тука във форума, плебса, трябва да те почитат едва ли не като Бог. Вместо това щеше първо да събудиш интереса им със скрита и интересна информация, без да се натрапваш с претенции за абсолютен авторитет. Така хората сами щяха да те издигнат като авторитет, понеже получаването на авторитет не се изисква, а винаги се дава на доброволни начала, за които го заслужава естествено.
Но ти съвсем не се различаваш толкова от плебса, които уж си дошъл да просветляваш( то и самата идея да просветляваш плебса си е плебеиска), и за да проверя всичко това, съвсем преднамерено ти казах нещата в прав текст, а ти дори не си си направил труда да вникнеш в него и навярно с четене по диагоналната схема, игнорира почти всичко и съвсем първосигнално го обобщи като "обвинение"
Последно редактирано от Knispel666 : 10-23-2019 на 07:56
=)
Knispel... мисля, че има проблем в комуникацията, а не проблем в съдържанието. Явно не схващаш как разсъждавам и начинът ми на комуникиране те обърква.
Нека обясня как разсъждавам, за да се види, че не се опитвам да засегна никого.
Първо, изхождам от предварителното съображение, че разделът е за "по-пораснали", склонни към "философстване" участници и че тук нивото трябва да е малко по-високо от обичайното.
Второ, цитирам твой коментар. Той очевидно е изваден от контекст, и е сложен тук. Следователно, моята ответна реплика не адресира контекста на твоя коментар, а адресира принципен въпрос.
Трето, когато аз прочета нечий коментар... мен ме занимава да разбера... каква е ПРИЧИНАТА човека да напише каквото е написал.
Ти, например, пишеш коментар към мен. Коментарът ти има съдържание - информация, която може да се разисква. Коментарът ти, обаче, си има и МОТИВ.
Когато това, което казваш като информация, не ме вълнува, аз в ответната си реплика разглеждам МОТИВА за думите ти.
Разбери, че от повече от десетилетие активно се изявявам по форумите, със същото, с което и тук. Преди две години създадохме собстевн сайт, на който аз съм лицето. Много и премного неща ми се казват в лицето всеки ден.
Една трета от деня ми е отделен за интернет. Втората трета е отделена за семейството. Третата трета е отделена за заработване на насъщния.
От цялото ми време за интернет на ден, две трети отиват в обработване на ежедневната кореспонденция. Третата трета отива за обработване на поетите проекти и материали и представянето им пред по-широкото внимание.
Научил съм се, дори да не се захващам с нещата по мой адрес, които не са верни или които смятам за безпредметни.
Ако нещо по мой адрес не е вярно, в най-кратък срок времето от само себе си ще покаже, че не е вярно, защото неверните неща не издържат дълго и хората ги забравят. Тоест, не е необходимо аз да харча труд да ги оборвам, след като те от само себе си ще отпаднат.
Различно е, когато има активна пропагандна кампания по мой адрес (в последните години вече няма) ИЛИ когато някаква невярност е поднесена под формата на по-сложна заблуда, която ще се разпадне след по-дълго време и докато това стане, ще ми е спънка. Тогава се замесвам и изтъквам истината за себе си.
Иначе... ако са някакви напълно невъзможни за обосноваване неща... Защо ми е да се занимавам? Изявата ми е достатъчно като обем, за да може веднага основните черти в нея да се видят и на всеки поотделно да е ясно какво е вярно и какво не е.
Това е причината въобще да не адресирам определени неща. За... незадълбочени, или повърхностни критици, като теб и като TrollFactory... това изглежда странно. TrollFactory разправя, че се "измъквам" от разни критики, които не ми изнасят и това е доказателство, че са ми "неудобни" и ме поставят в неловко положение и едва ли не се държа като червей и мазно-мазно си пробутвам чаршафите из темите.
Което е просто толкова очевидно... Все едно всички да виждат, ме колата ти е черна, някой обаче да те разкритикува, че е жълта, и ти да се впуснеш да му обясняваш, че не е жълта =) Наистина ли очаквате, че ще се занимавам?
Това, което ми говориш в цитирания горе твой коментар, са простотии. Добре де, не са простотии, а истината е, че са повърхностно изредени КЛИШЕТА. Даже им липсва визия за поддържане на линията след евентуален мой коментар по същество. За потребители като FuzzyDesertPaw това е стандарт за "обективна критика", изреждането на клишета.
За сериозната публицистика обаче това е просто... форум. За да не казвам прекалено сурови думи.
И аз не се ангажирам с толкова ниско ниво.
Няма да подмина МОТИВА за репликата, обаче. Мотивът е важен. Защото той е много повече - той заражда не само думи, но и мисли, и действия, и поведение и има системен характер.
Освен това, етикетът на комуникацията ме задължава да направя реплика. Нали?
Защото да подминеш с мълчание в етикета се приема за съвсем друго послание. Подминаването само по себе си значи нещо.
Така че... при това положение... ЛОГИЧНО И ОЧЕВИДНО Е, че най-правилният избор е, да адресираш МОТИВА за коментара по твоя адрес.
ЧЕТВЪРТО.
Аз въобще не визирам твоята личност.
Защо си ми ти? Нито разчитам точно на теб... нито те вербувам за нещо... нито сме обвързани по някакъв начин...
Защо ми е да се обръщам към ТЕБ баш?
Виж, човек. Превеждам книги. Превеждам лекции. Сайт съм си направил за себе си. МИСЛИШ ЛИ, че идеята ми е да пробутвам на дребно, от човек на човек?
Не... Аз като полагам труд да пиша чаршафи, това е с презумцията, че МНОГО хора ще го четат. Да, естествено, всичко това минава под формата на личните обръщения.
Само че аз избягвам да говоря личностно специфична информация, която няма еднаква стойност за множеството читатели. Струва си да обръщаш внимание само на онези лични неща у събеседника, които засягат голямо множество хора. Онова, което засяга само лично него, си е негова работа да те пита, ако въобще ще пита някой.
В този смисъл... когато вадя твой коментар от контекста... и когато не обсъждам съдържанието му... очевидно обсъждам НЕЩО... което обаче няма много общо с контекста, със съдържанието, и следователно най-вероятно няма нищо общо с твоята точно личност.
Използвам коментара ти към мен като ЗАГЛАВИЕ и като ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ за един МОТИВ, който произвежда още много такива подобни коментари с различно съдържание.
И ти продължаваш да ми говориш за моето его, за моя авторитет и за моята духовнст. И ти продължаваш да не проумяваш нищо.
Както се опитах да обясня на всички като теб тук - невежите имат някакъв комплекс, че се намират в нечие внимание.
Отново - никой не може да просветли никого. Човек сам решава да го направи.
Колкото до претенциите ми, те са абсолютно подплътени. И ги защитавам с лекота. Във форума в последно време става дума и за смирение, но аз пък мога да изтъкна и другата страна - че става дума и за отговорност и ако някой не желае да упражнява влиянието или дарбата или занаята си, това е грях, защото Бог в крайна сметка действа чрез хората през повечето време.
Аз като отида в ресторант, казвам на готвача "Браво! Евала!". Като отида в някаква хубава сграда, казвам на архитекта "Много хубаво! Чудесно!". Като дам някаква поръчка на стругар и като ми я направи, казвам "Спасяваш ме! Това може само чрез тебе да стане!".
Виж ся, аз съм библиотекар. Преводач, автор още на нищо съществено не съм, но е вярно, че все пак пиша статии.
И си държа на труда. Ти какво очакваш? Да ходя по-ниско от тревата? Като в Дзен-поговорките? Ми не - да ти кажа, доста се гордея с всичко до сега. И даже да се съсипе, мога да го направя отново и по същия начин, понеже си го мога.
Като мога нещо, ш`ти кажа, че го мога, съвсем отговорно. Понеже върша работа. Ако ТИ намериш някой да се справя по-добре от мен в това поле в България (провери дали се изхвърлям с тези думи), дай ми линк, понеже бих се учил от колегите.
Ако искаш развлекателна езотерична художествена литература - отиваш в Хеликон, безспорно.
Ако искаш езотерично образование - отиваш в Апокрифна Академия.
Последно редактирано от hecu2 : 10-24-2019 на 07:28
Това са тежки въпроси, които, сигурен съм, занимават всички от квалифицираните да четат тази тема, но вие не можете да им отговорите сами. Все още не. След като си ги задавате, сигурно е, че ще прекарате следващите си години в трескави опити да стигнете до заводолителен отговор.
______________________________________________
احصل على أفضل مركز لزراعة الشعر فى تركيا لتتجاوز مشكلة تساقط الشعر بتكلفة فعالة. نحن نقدم خدمات مثل زرع اللحية ، زرع شعر الحواجب ، زراعة الشعر للنساء وما إلى ذلك لمعرفة المزيد عنا يرجى زيارة موقعنا على شبكة الإنترنت أو الاتصال بنا على +905551044433.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
