Първоначално написано от
hecu2
Не съм жена и едва ли разбирам добре емоцията ти относно загубата на девствеността. Така че няма да обсъждам това.
Но относно другите ти емоции, мога да помогна да анализираш ситуацията.
На първо място:
Все още сте твърде млади, за да имате адекватна емоционална интелигентност. На тази възраст можете само да си МИСЛИТЕ, че изпитвате едни емоции, но чак по-късно в живота ще осъзнаете наистина КАКВИ са били.
На второ място:
Все още сте твърде млади и на този етап не гледате много далеч в бъдещето (не възприемате живота в истинската му големина). Настоящите моменти ви се струват дълги, много важни и много неповторими.
И в известен смисъл наистина са такива. Това е "магията" на възрастта ви, както се казва.
Но когато се опитвате да взимате решения на тази база, не бива да забравяте, че за сега срещите и познанствата ви са мимолетни. ЕДВА ЛИ това ще бъде дълговременният ти партньор (шансът да е така е наистина много малък). Занапред много пъти ще бъдеш привлечена по същия начин към други момчета. Сега може да ти звучи странно, но когато вече си привлечена от следващия, въобще няма да искаш да се сещаш за този (дори и да сте добри приятели, няма да го възприемаш като такъв вид партньор).
Така че... След като това е само началото на емоционално-интимните ти влечения към света на момчетата (или пък ще клониш към дургите момичета? кой знае?)... и след като почти със сигурност не го обичаш и скоро няма да си истински влюбена (а само привързана в различни степени)... не позволявай да ставаш жертва на натиск.
Нищо не те подтиква да бързаш да си губиш девствеността. Ако не го чувстваш вътрешно подходящо, значи, не се насилвай. Насилието над себе си - и вътрешно и външно - не може да се оправдае по никой начин, повярвай ми. Няма причина, която да си заслужава ти да се насилваш вътрешно или външно.
Замисли се и върху това - ако сексът помежду ви е въпрос на раздяла или не, и ако става въпрос да правите секс, само за да го задържиш до себе си... тогава отношенията ви са изкуствени и по-добре да им позволиш да се разградят. Отколкото да си създаваш зависимост към една изкуствена ситуация, която ще те повлече със себе си емоционално надолу.
Без болка обаче няма да натрупаш опит. Така че грешките са неизбежни. Ако не искаш да слушаш 30 годишен като мен, пак ще си права : P