.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Exclamation Трябва да споделя с някого

    Хора, пиша това просто защото не знам къде другаде да го споделя. Мисля че ми трябва психолог. Но ето накратко историята.
    Никога не съм се разбира с майка ми особенно когато пораснах малко и започнах да мисля по-самостоятелно. Постоянно се караме. Минимум два пъти на седмица. И повечето пъти е заради мен но мисля че не е само заради това.
    Днешният ни спор беше относно храната. Общо взето най-честата тема за която се караме. Според нея "не ям" което честно да си кажа може и да е така. Вегетарианка съм по свой собствен избор и също така не ям много зеленчуци.
    Вчера й казах да разнообрази малко храната защото готви много еднообразно като си мислих ще няма да го вземе много на сериозно. Но днес като се прибрах беше тръгнала да готви някаква измисшльотина която би трябвало да наподобява китайския ориз който си поръчваме. Казах й че няма да го ям. Тя ми каза да го пробвам аз отново и казах че няма и тя ме остави на мира. Всичко "точно" свършвам да уча отивам при нея и я питам какво има за ядене освен тоя буламач(не казах буламач де). Тя каза че не може да се оправя с мен повече и аз си отидох в стаята. След няколко минути тя ми втасва в стаята с въпросния ориз в любимата ми чиния и ми казва да ям аз казвам че няма тя казва да ям аз отново че няма и така се скарахме отново. Казвам ѝ че не искам да го ям и тя накрая се изнерви много и хвърли чинията на земята( тя разбира се се счупи и ориза се разхвърча) излиза моята от стаята и ми казва да си изчистя. Аз побесняла че ми е счупила чинията и ме кара мен да чистятръгвам след нея и ѝ наговарям куп отвратителни неща (хора бях БЯСНА ) казах й че е луда.
    В момента не си говорим и знам че най-вероятно като четете това си мислите че аз съм лудата но просто трябвале да споделя с някого. Много е тегаво у нас аз съм в пубертета а майка ми е в криза на средната възраст за баща ми въобще не искам да мисля, единия ми брат ме мрази другия почти не ми обръща внимание вече и наистина трябваше да кажа всичко това на някого.
    Благодаря че го прочетохте до каря и се извинявам ако е имало правописни грешки!

  2. #2
    Стихнах до финала! Беше ми интересно какво се е случило с чинията. Вече нямаш любима чиния. Край счупена е. Вече ще се храниш в еднообразни. Твоята любима чиния те изостави. И да плачеш за нея - тя няма да се върне. Счупена е. Няма я. Но добрата новина е, че вече си една идея по-малко меркантилна. Замени счупената чиния с книги - да постигнеш душевна извисеност и да скъсаш поредна окова с тленното и материалното. За домашно за утре - счупи си любимата чаша. В други ден - скъсай любимата си тениска. Не бъди роб на вещите - изхвърли ги. Запали ги. Чети книги и се ограмоти, образовай се, издигни душата си!

  3. #3
    Благодаря за мнението (наистина) , но идеята ми с целия този пост не беше само "за любимата ми чиния". Обогатявам времето си с много неща така че " да счупя оковите на тленното и материалното" . А относно книгите (най-вероятно няма да ми повярваш, но честно да си кажа и не ме интересува) чета предостатъчно, за да получа "душевна извисеност".
    П.С. харесват ми метафорите, които използваш

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си