Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
TrollFactory, дълбоко се съмнявам, че някой едва ли не ще е готов да се жертва за мен, какво остава да ме обича. Дори околните са ме отписали като потенциал да получи по-добър живот. Мога да се оправдая пред себе си "всеки влак си има пътници" и да си кажа че "той е някъде там", но ако нещо ми лошо ми се случи, никой не би се жертвал за мен и това е горчивата истина!
Какво искаш да кажеш с това, че околните са те били отписали? Предполагам, че с парите, които печелиш си се устроила доста добре като за млад и самостоятелен човек без семейство и хора пиявици (независимо дали на енергия или пари) около теб, така че където и да се намираш, би трябвало нищо да не ти пречи да разгърнеш потенциала си. Или това са някакви оправдания тип “някъде там едни гадни хора са много виновни и жестоко ме прецакаха”. А колкото за бъбрека, не ти казвам, че утре ще срещнеш такъв, а просто, че принципно нищо не пречи някой ден, може и след 30, в живота ти да се появи някой, който така да се привърже към теб, че да е склонен и това да направи независимо дали се съмняваш в това сега или не. Животът е странен и не може да го обобщиш само с грозните му страни. Например има някаква причина, че сега имаш талант и можеш да си позволиш да си самостоятелна докато (предполагам) до вчера си била в трудно детство/юношество. Ако гледаш хардкор-материалистически на нещата и предпочиташ обективната истина за теб да се свежда до “всички в крайна сметка са грозни от вътре, всичко се прави с корист и цели и всичко е лишено от смисъл освен парите”, тогава сама ограничаваш опита, който може да извлечеш от житейския си път, който за съжаление ще изпиташ само веднъж. Звучиш сякаш си мислиш, че на 20 вече си “превъртяла играта”. Инатливостта ти да мислиш, че нещата са вече финито за теб/ти си изпята песен или нещо такова е някакъв период. По-натам ще се върнеш след 10 години да си четеш мненията и представи си, ако тогава си тотално различен човек. Мислите ти тук в момента остават като капсула на времето, така че казвам всичко това не, за да ти правя анализ или давам съвети, а просто ако в действителност си направиш някой ден “разходка в миналото” и видиш дали в това, което казвам не съм се оказал прав... Както и да е, схващаш идеята...


Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
Би било хубаво, но интереса и мотивацията към другия с времето избледнява по различни причини, ние се намираме в материален свят, а човек обича с очите си, така че дори и от тази гледна точка любовта е повече като за приказките и филмите.
Човек не обича само с очите си. Не всичко в една връзка е секс, пари и подаръци. Материалното в някои двойки може още първоначално винаги да е било на втори план. “Любовта е сляпа”, това клише е устояло на времето. Разбира се не ти казвам, че трябва да си намериш мъж, който да ти стои безработен вкъщи и да го гледаш как попръцква на дивана и ти “краси живота” само с безусловно присъствие. Но един ден, дори и сега да се съмняваш, че някога ще дойде такъв момент, няма да искаш да си повече сама (и то вече като куковица, защото жените в по-напреднала възраст са по-отчаяна гледка дори от мъжете, ако са сами) и ще ти се иска да имаш мъж, че даже ще си готова и да му переш мръсните гащи и чорапи само и само, за да го впечатлиш и задържищ, защото на 40+ като станеш cougar ще правиш и най-отчаяните неща, за да задържиш някого до себе си. (Подчертавам, че всичко по-горе са хипотетични ситуации и предположения без значение дали са за теб или за някоя друга рандом жена, така че не приемай по-горнито като “специално мнение за теб”

Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
Дали искам или не искам някой до себе си от една страна, не мога да направя много по въпроса, не обичам дълбоките връзки, да се потя и да се съобразявам с желанието на другия (да се жени, да живеем заедно и т.н.),имам особена работа и не ми се излиза от зоната на комфорт. Звучи безкрайно егоистично, но това е положението. Говоря за себе си, другите не мога да им гадая желанията.
По принцип в една връзка никой не е казал, че трябва да спреш да се съобрязяваш със себе си повече от колкото с другия. Даже в идеалния случай трябва да се чувстваш така както би се чувствала и като си сама. Връзката не е, за да си дишате пръдните и да не си давате свобода един на друг за друго, а за много други неща. Всеки бил във връзка може да изброи ги изброи тези много “други неща” като случки, преживявания, ситуации, позонаването на един друг човешки характер по-добре от колкото опознаването му, ако той/тя му беше “просто приятел/ка”. Освен това не е необходимо да прекараш целия си живот само с един човек... Но да не задълбаваме темата точно тук, че съвсем ще се изместим в off-topic
Цитирай Първоначално написано от FuzzyDesertPaw Виж мнението
Имам искрено съчувствие към Грозния, че заради външния му вид и финансовите възможности, се отнасят така с него, надявам се да намери това, което търси.
Гледах този клип наскоро и се сетих за Грозния. В крайна сметка момчето си намира приятелка и са щастливи заедно.
https://m.youtube.com/watch?v=1n5nOEJtrYA