.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4

Тема: Сама...

  1. #1

    Сама...

    Здравейте, никога не съм вярвала, че бих могла да стигна до такова положение но живота е непредсказуем и в крайна сметка не знаеш какво ще ти поднесе..
    Отчаяна съм , без път и без посока, имам чувството, че съм потънала в безкрайна дупка и изход няма.

    Ето и моята история...

    На 24 години съм от малък град. Винаги съм имала подкрепата от семейството си. Постигнала съм почти всичко, което съм искала и в отношенията си с мъжете бих казала, че винаги съм била премерена.Харесвах живота си такъв какъвто е.. Не съм бързала да се обвързвам, харесвах работата си и ежедневието си. Но в живото ми се появи момче в което се влюбих преди 9 години. Но точно тогава се преместихме със семейството ми да живеем в Варна. Връзката ни беше от разстояние,но тогава бяхме малки всичко си вървеше добре докато не дойде ред в който трябваше да пораснем. Исках вече да имам семейство и изведнъж се огледах около себе си и осъзнах, че повечето ми връстнички вече са или сериозно обвързани или имат дечица. По скоро исках вече да имам второто.Казах си, че ми е време и имам нужда и аз да създам собствено семейство, да гушкам дете, да обичам и да бъда обичана..
    Заживяхме заедно преди няколко години. И тук започнаха проблемите. Заживяхме в неговия дом по негово желание. Въпреки,че имах апартамент от баща ми,но не пожела. И трябваше да се върна отново в малкия град в който безработицата е голяма. За първи път живеех с мъж. Стараех се много. Въпреки всичко в един момент все бях виновна за нещо.. Изведнъж образа му на мил, обичлив и добродушен се преобърна на нервак, параноик, постоянно изнервен.Случваше се и да ме е блъскал, обиждал ме е с най-гадните думи, които преди това дори не съм си мислела, че някой може да изрече към близък човек. Но въпреки това аз търпях това. Започнахме работа на едно заведение двамата той започна да се излага и да употребява трева. Един ден моята майка ми искаше назаем пари товяпдо днешен се приказвя как аз само на моята майка давам пари,но и това преглътнах. За да се успокоят нещата изнесохме се в град Русе където е по-добре. Излязохме на квартира в началото всичко беше добре,ходехме на работа и двамата. Но в един момент явно му омръзна остана без работа само аз ходех на работа по 12 часа давах душата си за да вържа двата края,а той докато аз работя по цял ден пуши,спи и така 2 месеца. И родителите му си намесиха и го изпратиха в Белгия да работи,а аз се прибрах при майка си. Пак си останахме заедно, не можех да го оставя. Прибра се след няколко месеца изкара курс за международен шофьор и отново замина. А аз вече си работех ама напуснах искаше да съм при него. Бях се заблудила,че може би всичко е в миналото. Заминах бях там няколко месеца. Имахме разговори в който трябва да поемем на следващото стъпало да станем семейство да си имаме едно детенце. Е да в един миг вече бях бременна. Прибрахме се в България. Той отпуска,а аз трябваше да си остана в България,защото вече чакахме най-прекрасното човече на този свят. Но кошмара започва от тук. Започна ремонт на къщата. А малко преди да замине започна много да пие и да пуши. Всички лоши черти събра,а аз пак го търпях,защото вече бях и бременна. След 2 месеца ме остави,а той отново тръгна на път. Ремонта си продължаваше,а аз имах тежка бременостт до четвъртия месец. Вместо да ми помогне той ме караше да гледам как продължава ремонта на къщата,а всъщност имаше кой да ходи да я наглежда неговата майка. Вдигаше ми скандали,а аз нямах сили. Оттогава проблемите станаха големи. И финансово се оправям без неговата помощ
    Обиждаше ме с най циничните думи,който някога мога да чуя. Обаждаше мойте родители също по най-долните думи. Лично каза някой неща на майка ми,но как се преглъщат такива думи.
    Той ми се кълнеше, че ме обича, а аз го обичах двойно повече. Бях готова на всичко за него. Лошото му държание се сменяше с мили жестове.Сега съм в шести месец, чакаме момченце. Очаквам да ми се случи най-прекрасното нещо на света и въпреки това съм най-самотната и нещастна на света. От както забременях той е станал изключително нервен, сприхав. Постоянно нещо не му е както трябва, нещо му липсва и винаги аз съм кривата. Обижда ме, нагрубява ме, отблъсква ме, използва, че съм бременна и ме заплашва че ще ме зареже..
    Моля ви хора дайте ми съвет какво да правя.. Срам ме е от себе си, уж най-хубавия момент да стана майка е помрачен. Живея в ад, постоянно плача и се самообвинявам.
    Безумно много ме е страх, че вредя по този начин на детето си. В този момент то ми е единствената утеха, мисълта за него е единственият ми светъл лъч. Нямам търпение да си го гушна и да се успокоя.
    Но до тогава има доста време, страх ме е от раздялата, страх ме е да не предам родителите си, да не ги изложа пред хората
    Понякога си мисля, че ако съм сама ще съм по-спокойна. Но как ще родя сама?? Как ще продължа??
    Това ще ми е първо детенце, много се притеснявам за него докато плача и се тормозя. В същото време всеки път щом го усетя да мърда в мен ме обзема еуфория и чувство на безгранична обич..
    Моля ви дайте ми съвет има ли хора минали през този ад.
    Бременна и сама..

  2. #2
    Ой ой ,мила случая е бая заплетен.
    Но имам решение .Моля пиши ми на лични !

  3. #3
    Прекалено много серийни грешки в живота до сега. От този момент нататък самообвиненията и съжаленията не са ползотворни.

    Вярно е - злото е вече извършено, но може да става само по-зле. Времето за справяне с последствията е в бъдещето.

    А сега, трябва да направиш правилното нещо. Ти отлично добре знаеш кое е и без да питаш други хора:

    По най-бързия начин напусни мъжа си и се върни при родителите си. Драмата и без това тепърва предстои, така че почвай веднага.



    Длъжна си заради детето си, а не защото ТИ искаш или не искаш. Започни да мислиш за това дете като за друг човек, на който дължиш много... а не като за новото ти плюшено мече, което ще е длъжно да те обича.

  4. #4
    Не бях влизала в този сайт от около 5 години, влизам и това е първата тема, на която попадам. И напълно се познах в историята (като изключим бременността)...Вярвам, че нищо не е случайно.

    Мила, ти си една чиста и добра душа, която наивно е повярвала на неправилния човек. Виждам, че бая време сте били заедно, това е животът ти и имаш страх от промяната, реакцията на близките, страх от това да промениш изцяло животът си. Знам го!
    Има една много важна тънкост обаче. Трябва да се научиш да обичаш себе си повече, да уважаваш себе си. Даваш шансове, чакаш промяна, бориш се за една връзка и обичаш за двама...но от мен да знаеш мъж научиш ли го на шансове, той си мисли, че никога няма да си тръгнеш..дори да го отрича, подсъзнателно си му втълпила, че ще търпиш всяко едно нещо. НЕ! Скоро ще имаш дете, едно създание, едно твое творение и то е по-добре да живее в мир и доброта, макар с 1 родител.
    Знам, че е страшно, но действай. Веднъж погледнеш ли себе си с любов, с вдъхновение, със светлина към бъдещето ти/ви, със сигурност ще искаш да се измъкнеш от тези обиди и нападки. Едва ли би искала детето ти да изпитва негативни емоции, чувства като вина, да не говорим за стреса и то в ранна детска възраст...
    Колкото и да изпишем тук, ти сама трабва да се чувстваш готова да го направиш! (Аз се подготвях за промяната година)
    Бъди силна, ти знаеш кое е най-доброто, което трябва да направиш и знай, че не си сама! Много жени сме с теб, повярвай ми! И знай, че най-хубавото предстои!
    Последно редактирано от HipHopJazzie : 11-12-2019 на 21:36

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си