Отношения с родителите на любимия/любимата

[tori]

Нямам проблем с техните, даже се разбираме перфектно, но ми стана интересно и реших да ви попитам. В какви отношения сте с родителите на половинката си? А половинката с вашите? Разкажете как се запознахте с тях и тяхната реакция като цяло. Би ми било интересно да прочета разни историйки - смешни, тъжни... Даже и с родители на бившите ако искате, няма да ви върна.

Ние и двамата се запознахме съвсем случайно с родителските тела.
Първия път още като влезе у нас за нещо, още преди да сме се харесали въобще, той се запозна с мойте старци. Бащата моментално отиде при него, подаде си ръката и му вика „Ти, приятелю, кой си?“ и мойто момче гледа такова едно уплашено и срамежливо... :д С майка не помня как станаха нещата.
Аз с техните пак така тъпо се запознах. С една мацка от класа му ги срещнахме по центъра и тя идва между двете ни, разперва ръце и „Аз съм майката на Еди-кой-си и тва, че съм дебела, не значи, че ще ви изям.“ И до днес помня как епично се опулихме и двете. Баща му пък говореше с някого по телефона май и хич не ни отрази, чак кофти ми стана.

[HollyGolightly]

Ами не мога да кажа, че родителите ми са възхитени от избора ми на спътник в живота, но го приемат нормално. Винаги се държат добре с него и го канят по празниците или просто ей така на вечери и т.н. Неговата майка обаче беше доста по-трудна, в началото хич не ме харесваше, без дори да ме познава, тъй като живее далече. Но миналото лято, поради стечение на обстоятелствата взе че ме хареса и сега ми звъни по 1-2 пъти в седмицата, за да ме види как съм и какво правя. Дори на него не му се обажда толкова често

Колкото до това как сме ги запознали, в началото с него излизахме просто ей така по приятелски и един ден дойде да ме вземе, за да ходим да гледаме някакъв филм. Той пък взел че баща ми отворил и го поканил вътре да ме изчака и така. С майка му се запознах сигурно година по-късно, излезнахме заедно, именно с тази цел. Държа се много неприветливо и си тръгна след няма и половин час, уж по работа, на него му стана неудобно и ми обясни, че и той не можел да я понася, да не обръщам много внимание на държанието и приказките и. Колкото до баща му, с него в началото се запознахме по скайп, тъй като живее на около 11 часа път от тук. Много готин и ведър човек, приказката върви много лесно с него. За него аз съм бъдещата му снаха и не приема "не" или "може би" за отговор. Всеки път, когато говорим по телефона или скайп ме пита дали моят ми е предложил вече или още се бави. На живо обаче сме се виждали само един път и пак останахме с добри впечатления един от друг.

[anonymous708973]

Винаги съм познавала родителите на гаджетата си. Поналожи се да лъжем на бившия техните, че съм по-голяма, че иначе щяха да му мрънкат - имахме 6 години разлика. Много ме харесваха, ама мен родителите по принцип много ме харесват :Д Бяхме ходили на вилата им, майка му разпъва маси, бере плодове от дърветата, голяма идилия. Експресно се качвахме веднъж догоре с колата да ги взимаме, че беше станал сакатлък...

На първия ми приятел родителите също бяха готини - много свестни хора, много начетени, майка му ми разправяше за готини магазини, по едно време направо като снаха ме приемаше, хаха :д

Майката на приятеля ми ме харесва много, аз като цяло прекарвах суууупермного време у тях, спях си там без никакъв проблем и на сутринта се засичахме край банята рошави и сънени Има ми доверие, че имам позитивно влияние върху обичния й син, допитва се до мен за някакви неща, честити ми празници. С баща му се виждаме по-рядко, той е видно мълчалив, ама съм останала с впечатлението, че и той ме одобрява. Най-голямата ми гордост обаче е спечелването на благоволението на бабата, въй, няма такова нещо :д Направо нобелова награда заслужавам.

За сметка на това пък нашите познават само приятеля ми. Много го харесват, често е на вечеря вкъщи, дискутират си, спорят си, то майка де, баща ми не особено... последния път нещо му обясняваше някакви технически неща за атомна енергия и не знам си какво :д
Случвало се е майка и мъжо да се разприказват и аз седя такава и правя сигнали да ходим в другата стая да си говорим нещо, да си правим или пък да тръгваме за някъде, ако имаме уговорка, е, не мога да го вдигна от масата. Много им е сладка приказката. Всичко си дискутират - политика, история, бизнес етика, здравословен начин на живот - мъжо взе нещо, че прихвана, подозирам, че и на майка неуморните доводи и убеждения имат пръст. Най-редовно майка се обажда да ме пита дали той ще идва вкъщи на вечеря или направо казва "С баща ти отиваме до Метро за риба, ще вземем една в повече, викни го на вечеря". Един път даже пушихме наргиле четиримата със сестра ми, заслужаваше си физиономията на майка. Обича да разказва по 18 пъти някакви излагащи истории от по-ранното ми детство Много ми е доволно, че е така. Не си представям, ако трябваше да се притеснявам да си водя гаджето вкъщи.

[DisappointedDreamer]

Ооо!

Прекрасници са!
Покани ме на вечеря с тях в тях някъде след 2-рия ни месец, май. Та, влизам аз, събувам се, и ми падна чорапчето и тамън си го слагах обратно и майка му ми подава ръка, а аз гледам едно смахното
Запознахме се, де. Баща му не беше там тогава, дойде по-късничко и разменихме някакви поздрави, ама това беше.

Иначе, тя е шведка. Въпреки този факт обаче е върла анти-шведка и се асоциазира много по-близко с източно европейците. Много силна, независима, доминантна и контролираща жена. Къса и реже всичко. С мен обаче много обича да приказва, на всякакви теми като се почне от изкуство, поезия, морал, бъдеще, хора, етц. Много я харесвам и винаги ме канят, и винаги ме посреща с целувки и прегръдки. :Д

Баща му пък е австралиец. ИТ специалист е и е много кротък и мълчалив. С мен приказва, даже прави ми впечатление, че като съм на вечеря в тях, постоянно се обръща към мен и задава въпроси. Приятелят ми казва, че около мен доста се смее и приказва.

Та, тей. Готини хорица са, много приятни, модерни и толерантни. Постоянно съм в тях. :Д

С мойте пък малко трудно, защото не живея с тях, ама дойдоха за Коледа и ги запознах. Езиковата бариера е кофти, ама някак си скалъпихме нещо. Харесаха го, не само на външен вид, но и на акъл и амбициозност. :Д Не че много ми прави впечатление какво мислят моите.

[anonymous708973]

Много силна, независима, доминантна и контролираща жена.

Това от твоята уста винаги звучи като върховно признание и комплимент

[tori]

При нас отношенията като цяло са много идилични. Влизаме у тях примерно и майка му се стапя от кеф. За всеки повод обаждания, подаръци си правим, пращаме си храна. Правили сме някакви сладки примерно с майката и хоп - по моя да си пробват от нащо производство или тя взела, та забъркала нещо, което обичам и кутията пак по моя ако няма планове да се видим. Приказки, кеф... По едно време ни мъкнеше много на театър, концерти, опери, събирания... Редовно ни вика да я прибираме от работа и почва да обяснява на колежките, че съм снахата, че съм пич и някви такива. Първата година и нещо и беше бая сложно да свикне с идеята, че ушите ми са надупчени (а те не са чак толкова - само 5 дупки с тенденция към увеличаване) и че ще почвам и по други места да украсявам, но свикна. Правим разни конспирации двете да го накараме да яде риба, щото той не обича много-много.
Баща му е малко по-дръпнат, но то май е от зодията - лъв е. И той ме харесва, даже много, щото и двамата имаме странно чувство за хумор и се разбираме. Освен това е писател и бивш редактор, тоест и на тва си паснахме. Смятах по едно време да му пратя това-онова да погледне и да си каже мнението. Давал ми е книги да чета също. Освен това е върл рокаджия и споделяме любовта по Металика и Дио.
Баба му и тя е такава душица... Като отида на гости там, си тръгвам по-тежка с поне две кила. Прави страшни сладка, направо със стъклото мога да ги ям.

Приятеля ми и баща ми пък си паснаха с любовта към компютрите, спорта, физиката... Едни разговори падат, едно нещо. Чак ми е кофти да го ръчкам да ходим някъде, както каза Пантерката. С майка ми пак така - могат да осъмнат да си говорят. Бъзикат се помежду си - майка ми му сваля шапката на очите, той я гъделичка, пипа и косата... Тримата си правят конспирации срещу мене. :д Като цяло цари голяма любов. Два-три дни като не го видят и почват да питат къде е, скарали ли сме се, кво прави, що не идва в нас.
Със баба и дядо много се разбира също. По поводи не пропуска да мине да ги почерпи или да им подари подарък, като вземе някой медал ходи да им го покаже. Един път имах излизане до магазина за половин час и го оставих да я наглежда да не се кандилне някъде, той ходил да я пита как е и дали иска нещо.

[RapExotic]

Според мен прекалената близост с родителите на половинката не е много добър избор. Винаги съм държал дистанция между гаджетата си и нашите, както и аз съм избягвал да общувам с техните. Разбира се ако не живееш самостоятелно това е трудно.

[babity]

Не обичам родителите. Много ми е тварещо. Зат'ва го избягвам тоя момент сякаш живота ми зависи от това. Последните двама бяха готови да обръщат света, само и само да ме запознават с родата, но просто ня'аше как да се случи. Прекалено ловко ги избягвам тия шитни. И с наш'те не бих запознавала тия... от моя контингент.
И родителите на приятелите ми ме тварят. Харесват ме обикновено, защото зная как да се държа, просто ми е досадно.
Пък всичките ми приятели обожават мамам. Даже се срещат с нея на по кафе, дори и когато съм извън града.

[Tsukuda_Hiroshi]

Имал съм всякакви ситуации. Някои родители са ме харесвали, други не.. Нормално! Но най-колоритния случай е от запознанството на мъжа на сестра ми. Той е грък и идва да се запознава с тъста си. Отиват на село със сестра ми, той бъкел Бг не говори. Стечение на обстоятелствата - на село се колЕ прасе!! Изведнъж наш зет вижда мъже изплескани с кръв до лактите, ножове, суматоха... Ококорва се и продължава да се ококорва още повече и да отстъпва заднешката, когато мъж с кръвясали ръце тръгва към него и говори на висок глас нещо... Баща ми решил, че ще се запознава, ама не му дошло, че момчето не е виждало подобен селски реализъм до момента. Хваща ръката на пребледнелия младеж, клати я, плеска я с кървища и говори нещо...
Ем... Първо впечатление, какво да се прави...

[tori]

Цукуда, пича сигурно си е забравил името от страх. :д

[shmatarok]

Имал съм всякакви ситуации. Някои родители са ме харесвали, други не.. Нормално! Но най-колоритния случай е от запознанството на мъжа на сестра ми. Той е грък и идва да се запознава с тъста си. Отиват на село със сестра ми, той бъкел Бг не говори. Стечение на обстоятелствата - на село се колЕ прасе!! Изведнъж наш зет вижда мъже изплескани с кръв до лактите, ножове, суматоха... Ококорва се и продължава да се ококорва още повече и да отстъпва заднешката, когато мъж с кръвясали ръце тръгва към него и говори на висок глас нещо... Баща ми решил, че ще се запознава, ама не му дошло, че момчето не е виждало подобен селски реализъм до момента. Хваща ръката на пребледнелия младеж, клати я, плеска я с кървища и говори нещо...
Ем... Първо впечатление, какво да се прави...

Култово запознанство ще да е било.

Иначе от моите никого не съм запознавала с нашите, нито пък съм се бутала да се запознавам някога. Първия ми приятел го познаваше цялата ми рода едва ли не - малък град, баща му беше шеф на леля ми, та... :Д Беше голям шок за тях като се разделихме.
Ходех и с един съученик по едно време, та майка ми знаеше и него, ама лично не съм ги запознавала. И аз самата не изявих желание да се запознавам с техните, въпреки че той настояваше.

[SonataArctica]

Не обичам родителите. Много ми е тварещо. Зат'ва го избягвам тоя момент сякаш живота ми зависи от това.

Описа ме на 100%

Като чуя "родители" винаги следва един дълъг разговор по темата. Само ако ще се женя, ще запозная приятелката си с наще.

[Tsukuda_Hiroshi]

Цукуда, пича сигурно си е забравил името от страх. :д

Че и фамилията!

[DeHu]

В общи линии се разбирам с техните,но чак да се обичаме,не бих казала.И двамата са малко странен тип хора и ми е трудно да им свикна,но пък ме приемат наистина много добре и се надявам да не е само привидно .Тъй като той идва в нас по-често,а аз живея с майка ми,с нея се виждат сравнително често и тя много го харесва.Никой не изявява особено голямо желание за дискусии и разговори,пък и обикновено така ги нагласям нещата,че да оставаме сами в нас и се засичат за много малко.Абе като цяло ми идва малко трудно общуването с родители и някак неестествено,знам ли.

[tori]

Само ако ще се женя, ще запозная приятелката си с наще.

[babity]

Не виждам к'ъв е проблема, ако не живееш с ваш'те. Не всички сме непълнолетни.

[xoxi]

Всички се разбираме прекрасно.
Запознахме се с родителите на другия преди толкова много време, че вече ми се губят моментите от тогава. Знам само, че майка му много се зарадва, че той си е намерил високо момиче, защото бившата му е била малко под рамото му. Аз баща му го познавах още преди да се запозная с приятеля ми. Малък шок беше, когато разбрах, че са баща и син, но и такива неща се случват. С баща му споделяме обща страст по нещо, което е мое хоби и негова професия от близо 30-35 години.
Откакто с приятеля ми заживяхме заедно, отношенията ни са още по-топли. Някак всички започнахме да се приемаме като едно голямо семейство. В началото непрекъснато идваше по някой родител да види как сме, имаме ли нужда от нещо, всичко наред ли е и т.н. и т.н. Родителите ни също много се харесват. Даже до скоро майките ни си уреждаха среща в нашия апартамент, почти бяха свикнали да си пият кафето тук сутрин и непрекъснато използваха кухнята да ни готвят, подценявайки кулинарните ни умения и на двамата.
Много се радвам, че така се развиват нещата при нас, защото с бившия ми приятел, нашите не харесваха родителите му, нито харесваха него, не одобряваха връзката ни и много се зарадваха, когато скъсахме.
За сегашният ми приятел, майка ми веднъж каза, че още първия път, когато го видяла, по погледа му към мен разбрала, че с него имаме бъдеще. Много мило.

[tori]

Не виждам к'ъв е проблема, ако не живееш с ваш'те. Не всички сме непълнолетни.

Не, не. То за друго ми стана смешно, няма значение.

[fUcKsMiLe]

Ами в доста добри отношения съм с техните, леко дистанцирана съм все още, де. Иначе си прекарвам доволно време у тях през деня, говорим си, хапваме на една маса. На НГ бях у тях, всичко беше много хубаво. Мисля си, че ме харесват.. ама пък кой знае. :Д

Той пък баща ми го е срещал само 2 пъти - единия път само го видя като си говорех с него, защото имаше работа, другия път се запознаха, 3 месеца след като тръгнахме(защото щях да пътувам за др. държава и приятеля ми ме изпращаше <3 душичка), огънче си искаха (2-мата пушачи), говориха си за цигари. Беше доста неловко поне от моя гледна точка. И двамата се свариха обаче, бяха много нервни. Татко се беше изплашил, защото е първото момче, с което го запознавам. Пък приятеля ми мисля, че остана с впечатлението, че татко е страшен.
С баба се познават от същата вечер, в която тръгнахме. Беше неловко, защото ми се караше, че съм закъсняла. Баба няма чувство за такт понякога, ама много си я обичам. Брат ми познава от д/г същото време като баба.

Малко ме е страх да се доближа до неговите родители повече, понякога не се чувствам на място, пък те са толкова добри хорица. Винаги имам тема на разговор с тях, просто ме третират като принцеса и ми е някак неудобно. Ясно гост съм в дома им, но понякога прекаляват с гостоприемството, че и приятеля ми не се усеща и той подклажда огъня.

[evalongoria]

На мен ми е много натоварваща тази работа със запознаванките.С майка му се запознах още на 1вия месец,след това ме поканиха и на вечеря и после от време на време като ходя да спя у тях ,вечеряме и стоим поне 2 часа при тях. Много топло се държат с мен и въпреки това аз съм още леко спекана .Аз го държа на страна от моето семейство,виждали са се 3-4 пъти ;д . Просто съм такава,много трудно вкарвам други хора в семейния ми кръг . Дори приятелките ми само се познават с наще,странно ми цялото това фамилиарничене м/у родителите и приятелите на децата им

[AKJSDHLX]

о, аз щще разкажа за родителите на бившия ми...

Майка му ме видя за 1ви като мнооого кофти ситуация...
Още в самото начало на връзката ни, бяхме у тях с наш общ приятел и бяхме изпили една бутилка водка...и излизаме от блока и някаква жена слиза от едно такси, ама аз не знам, че е тя нали и се лигавя супер много с този общия приятел и го удрям с бутилката по главата (ама лекичко нали) и майка му остана потрсена...
С баща му пък се запознах мнооооого мнооогооо по-късно...1во по скайп говорихме, тъйкато той живее в чужбива и бившия му ми беше на гости и тъй като аз бях с тениска на която пишеше името на селото ми, той почна да ми разказва как е служил там и някви истории...после официалното ни запознанство беше в една механа :Д

А аз запознах въпросното момче с майка ми, като го заведох в полицията(смисъл тя там работи) и той беше супер мега спек :Д а с баща ми не помня точно как стана, но си спомням че влязохме с него вкъщи и баща ми някъв такъв ни видя, изправи се и удари една мн мазна усмивка(ама си личеше, че е насилствена) .. той никога не го е харесвал...ама възпитание :Д

[DarkTemplar]

Нямам любима и съответно нямам отношения с родителите й. А и не мисля, че е нужно да имам. Само допълнителни усложнения.

[3oPuTy]

Не запознавам родителите си с половинките ми. Познаваха само първия, защото често идваше до нас и все те отваряха вратата, но бяха само на "Здрасти". Знаеха за другите ми две сериозни връзки, но бяха виждали момчетата само от разстояние.
За сегашния дори не съм им казвала, но предполагам са се усетили, че съществува, след като всяка седмица съм в неговия град.
Не ми харесва мисълта да ги запознавам с хора, с които не се знае колко ще издържим. Когато реша да създавам семейство с даден мъж ще ги запозная, но на този етап - не.
Относно родителите на сегашния и предишните - не съм имала проблеми. В повечето случаи ме обожават и приемат като част от семейството. Харесва ми, но все си мисля, че не е нужно да ме запознават с всички баби, дядовци, лели, чичовци и прочие ...

[bloodyF]

Единственият човек, който ме е запознавал с техните е бившия ми. Виждали сме се 2 пъти-на именния му ден и на рождения му ден бяхме на вечеря у тях. Те са доста по-възрастни, нямаме общи теми, седяха и ме разпитваха за току-що починалата ми баба /лека й пръст/ , която случайно се оказа, че им беше комшийка, заедно с баща ми и т.н., но него не го знаеха. Като цяло беше ужасно и скоро не мисля ,че искам да се запознавам с родители, освен ако не съм сигурна , че са по-млади и по-либерални съответно.
Нашите не съм ги запознавала с никого. Майка ми се беше запознала с бившия ми като беше отишъл до нас да взима някакъв багаж, който да ми донесе.

[Colouring]

Той се е виждал няколко пъти с майка, като идваше у нас. Размениха си по няколко приказки, харесва го. С баща ми единственото му запознаване беше да ни закара до едно място. Ама и той го харесва. :Д С баща му аз не съм се виждла, защото не работи тук.. няма как просто. Иначе изглежда свестен човек. Майка му, от друга страна.. хммм, засичали сме се няколко пъти, той твърди, че ме харесва, но ми се вижда някак хладна.