Много се караме с приятелката ми

[anonymous1043668]

Здравейте, значи аз съм на 21 години, приятелката ми също, заедно сме от година и половина, но отскоро живеем заедно (3 месеца). Проблема е, че постоянно се караме, не знам дори кога точно започнахме, но вече са доста месеци (не е от както живеем заедно).

Една година и половина не е чак токова голям период, дори и асоциален човек като мен е имал по-дълга връзка. Най-вероятно да сте започнали от 2-рия месец да се карате.

Много от вас ще попитат за какво се караме, ами.. Както глупави неща, така и за малко по-сериозни. Обикновено караниците започват заради нея, не казвам, че аз нямам вина, всъщност доста често се караме за това, че не я разбирам, не я подкрепям или подобни неща. Не знам комуникацията ли ни куца, ние ли вече сме си прекалено далечни, ежедневието ли е проблем...

Вие защо изобщо живеете заедно като дори не можете да си комуникирате като хората? Твърде рано или късно за живот в едно помещение няма, стига да можете да съжителствате заедно и да се "търпите". Това важи за всякакви случай и брой хора не само за връзки.

За тези, които също ще попитам за секса, ами тук идва и деликатния момент, че с нея не правим, интимни сме, но не и секс (най-вероятно цървулите ще напишат "Изтряскай я и ще й мине", е да, ама не). Та, според вас как трябва аз да подходя, като цяло какво трябва да направя от своя страна ?

Е добре живеете заедно, гаджета сте, повече от една година сте заедно и не сте правили секс? Какво ви има, да не сте и двама детствени или не искате? Не казвам "Изтряскай я и ще й мине", ами ти казвам да се стискате и да не го правите си е вредно да една връзка. Сериозно ти казвам гладен, жаден, ненае**л се човек става раздразнителен. Звучи селяшко ама какво да се прави - природа.

Оправете комуникацията си веднага. Ако се налага отидете и на професионална помощ за връзката ви, просто иначе си губите и двамата времето.

по принцип се смятам за доста мил и обичлив, но не знам вече дали и това е вярно.

Те всичките се мислят за доста мили и обичливи мойто момче...