Влюбих се в колежката ми, но не съм много опитен и не знам какво да правя

[Run Simba]

Здравейте,

На 27 години съм и честно казано нямам голям опит с жените. Имал съм 1 връзка до сега и то кратка и лятна за около 2-3 седмици. С момичето се разделихме защото живеем в различни държави и никой не искаше да отиде при другия. Но сме в добри отношения и до ден днешен си пишем от време на време.

Уж съм в добри отношения с бившата си което трябва да ми подсказва че не съм лош човек след като иска все още да комуникира с мен, но аз не спирам да имам съмнения. В това дали съм достатъчно умен, хубав, красив дали някое момиче би искала да има нещо общо с човек като мен.

И стигаме до моментната ситуация имам нова колежка на работа. Сръбкиня. Момичето е направо перфектно, облича се стилно гримира се подържа се, нещо което в Америка или поне в мястото където съм аз трудно се вижда. Повечето ми колежки се обличат хубаво само като имат презентация иначе идват с гурлите на работа. Тази идва с грим с токчета, има костюм които е подчертано женски. Другите носят накакви костюми дето и аз да ги сложа никой няма да забележи.

Та тази атрактивност ми допадна много и аз не спирам да зяпам момичето всеки път като имам възможност. Тук повечето американки биха те гледали лошо "на работа сме кво ме зяпаш" един вид. Тази не, тази ми забелязва погледа че е втренчен в нея и ми се усмихва дори ми маха понякога, което мен ме накара да я харесам още повече.

Проблема е че съм пренавит и превъзбуден, Виждам че най-малкото има доста силно приятелско държяние спрямо мен. Усещам че ако опитам нещо може да ми излезе късмета и най-накрая да си хвана момиче с което да имам хубава връзка. И точно тези мисли ме сковават. Скован съм до такава степен че преди 2 дни беше в нашия офис да прави един проект с колегата от другото бюро и аз нарочно зяпах стената от страх да я погледна.

Тя идва опитва се да ме разпитва от къде съм в България на какво ниво говоря езика, аз седя като някакъв пън който са го осъдили на смърт и има 5 минути живот.

Как да се отпусна?
На теория е много лесно да кажеш "абе дръж се приятелски, нищо не е станало не се притеснявай, бъди себе си не си лош човек" чувал съм ги тези опитвал съм да си ги кажа но като тя е около мен света ми замръзва и аз не мога да мисля за нищо в този момент.
Страх ме е че комбинацията от липса на опит и липса на самочувствие ще прецакат шанса ми с това момиче ако въобще може да се говори че имам такъв, защото това усмихване и махане за здравей към мен може да е просто приятелско отношение от нейна страна но не и интерес.

Страх ме е и че всичко това се случва на работа. Там съм за да работя все пак, а не да занимавам тази сръбкиня. Освен това ако се изложа и мина някаква граница, може и да се простя с работното си място. Винаги съм се държял добре с хората които харесвам така че не мисля че ще мина някаква много тежка граница, но нз точно какво ще направя тя дали ще го възприеме добре. И това ме притеснява.

Иначе прочетох правилата на работното място ако я поканя на среща и тя приеме всичко е ок. Единствено трябва ако ме удреже да я оставя на спокойствие и да не и преча на работния процес, иначе няма проблем да излизаме да сме гаджета ако тя иска и прочие.