99% от хората (поне момчетата/мъжете) влизат точно така в първите си връзки, без значение какво говорят. После една сериозна част се изкривяват и едни стават плейбойчета, други стават депресирани чехльовци и една част късметлии стават нормални хора. Да, опитът учи, ама на 16, че дори и на 20 малко трудно осъзнаваш, че твоят опит не покрива цялата палитра от възможности и оставаш с усещането, че "всички са такива". Какви "такива" зависи от опита ти.
Без да съм по никакъв начин религиозен, бих отбелязал че примерно в християнството(и не само) е прието едно доста добро решение на проблема. Без секс преди брака и без разводи и изневери след това. Макар да изглежда "насилствено", реално мисля че е добро чисто от логическа гледна точка... Първо - ако наистина се въздържаш до брака, то е почти 100% сигурно, че няма да издържиш толкова време, че да станеш "стар ерген" или "стара мома". Второ - на по-малки години (15-20) си достатъчно влюбчив и наивен, за да се хвърлиш с целият си ентусиазъм да градиш семейство, дори човекът да не е идеален(какъвто и след цял живот търсене няма да намериш така или иначе). Трето - изграждайки семейство на по-ранна възраст се обвързваш доста повече с човека до теб, защото вие буквално "растете" заедно и все още не сте напълно завършени характери, така че можете да се нагаждате един спремо друг без това да ви коства някакво напрежение. Доста по-трудно е да се променят и напаснат двама човека на по 30години, които вече са напълно оформени като характер и навици.
^Тук напълно изключвам идеята за отрепките, които си бият или тормозят жените и децата.
Макар да съм доста далеч от всякакви религиозни учения, някога като имам деца не бих им набивал в главите само да "внимават" и да ползват презервативи и да гледат първо да си завършат там 8-те степени образование и да натрупат "опит", а след това да мислят за семейство с "идеалният".