Хубаво започна мнението си, но хубавото свръши до тук. Да видим нататък.
В християнските общности (особено фанатизираните - нека речем, че говорим за тях, а не за онези, които просто "така се пишат", когато ги попиташ) точно насилствено се уреждат браковете, така че няма нужда да го слагаш в кавички. Младите, с редки изключения, имат думата по върпоса и родителите им избират с коя/кого да ги бракосъчетаят. Християнската традиция повелява родителите да се почитат и те имат думата (най-вече главата на семейството), така че дори и да не останеш стар ерген или стара мома, това не означава, че ще се чувстваш щастлив и пълноценен в една такава уредена връзка дори и да правиш секс (чиято цел междудругото според християнството е главно за възпроизводство, а не толкова за запълване на психолигическата и физическа нужда от секс, които по дефолт са изключени в него и затова сексът е абсолютно табу преди първата брачна нощ)
Не съм виждал съвременен човек, който на 15 да е с ясна за себе си цел в живота, камо ли тя да е точно създаването на семейство/потомство още на тези години, освен ако не е от някоя малцинствена група с "традиции", според които булката се продава, а момчето знае, че трябва да я изконсумира и да й направи деца според предназначението на "сделката", която отново родителите са сключили вместо младите. Не искам да спекулирам с бекграунда ти, така че по-добре обясни сам защо застана точно зад тези си думи тук.
Отново ме втрещяваш. Ранната женитба в никакъв случай не означава, че на 30 ще сте все още същите хора, които са ви оженили на 15. Нищо не пречи да си израснал първо с някого в детските си години и в много по-късен етап да се откриете като партньори. Ранното сключване на брак и изсипващите се в последствие купища семейни отговорности (създаването на дом и деца) е по-вероятно яко да бъгнат психиката на все още развиващите двама души, които нито виждат себе си като възрастни на този етап (само така им казват другите възрастни, които са ги набутали в тази "сделка"), нито се знае от някого дали семейният им живот от толкова рано няма да се превърне в ад. Че какво, ако уж "имат време да напаснат характерите си", но пък се дърпат в различни посоки? Много по-добре е да се ожениш на 30 +, когато вече си се изградил като личност от колкото да се набуташ на (хайде не на 15) 20 в брак ей така, за да видиш какво ще е.
Според мен и представа си нямаш за какво говориш, камо ли деца как да възпитаваш. Като му дойде времето за тях надали ще си "далеч" от това да "не им набиваш в главите" как трябва да внимават и да се пазят. Та нали ти като родител имаш пряка отговорност за това, което си създал. Естествено, че ще приемаш присърце решенията на творението си и с кого си лягат преди 18...