Цитирай Първоначално написано от BlacklaslalNigga Виж мнението
Да бъде разединен, когато отвън има обединен враг, е пагубно. Пример от българската история - падането под османско робство
Да бъде обединен в грешната кауза, води до пагубност. Пример от руската или немска история - режимите на Сталин и Хитлер.

Като цяло разединен, но дори в разединения народ съществуват, обединени хора от народа в нещо(кауза/личност).
Съответно, колкото и да се раздробява на единици един народ, тези единици, винаги ще намират съмишленици и ще образуват групи. Това, че като общо целия народ не си кооперира изцяло, води до впечатление, за разединеност, което обаче не означава, че всеки за себе си и няма образувани на групи/общества от народа.
Съответно излиза, че винаги има едно нещо, което кара едни единици да се намерят, съберат и обединят в група и ако тази група представлява над 70процента от народа, то води до впечатлението, че народа е напълно обединен.

Така, че кой е по по най не е толкова от значение, колкото какъв е казусът зад обединението, било то на малка група или цял народ.
Проблем е, че когато няма единство, всяка кауза има поддръжници и противници, които размиват общественото мнение чрез подривна дейност и безкрайни дебати. В резултат на това обществото става апатично и спира да участва активно в каквито и да било каузи. А за да успее дадена кауза, ѝ трябва критична маса от последователи, която няма как да бъде събрана. И така обществото бавно, но сигурно се движи по наклонената повърхност на упадъка.