Viber за Windows 7

[TrollFactory]

Спомням си когато моите родители купиха първото си и единствено жилище през 1971г. Струваше 7700 лева. Апартамент в непосредствена близост до окръжен център. Баща ми вземаше 77 лева заплата и работеше в текстилен комбинат като обикновен електротехник. Сметката излиза лесно. Това са 100 заплати. Ако заделя 100 % от заплатата си в продължение от 10 години, ще придобие апартамента.

Тази простотия е достатъчна, за да не вярвам на "автора" за всичко друго. 100% в продължение на 10 години, т.е. без да яде, а ако яде - 20 сигурно. А ако има и дете - сигурно 30. Тогава как, когато баба ми и дядо ми са се нанесли в апартамента си (също през 1971), съседката над нас, която е '49-ти набор, е могла да си купи апартамент? Дори да приемем, че са и помогнали родителите.

За какво по-точно спориш? Цените са такива каквито са описани и няма нещо, което да е лъжа. Всичко може да се провери. Не виждам твоята проверка каква е освен, че "просто не вярваш". Аз от къде да знам какво е коствало на баба ти на дядо ти да се сдобият с жилище. Нанасянето по жилища също така е ставало с "връзки" както всички друго "по-важно" като придобиването на телевизор, пералня, кола... За всичко е имало ред. За предишната баба и дядо, за които говори каза, че са си построили "вила". Значи тези, за които говориш сега са ти другите баба и дядо иначе не виждам начин как е било възможно да имат и апартамент и "вила", освен ако поне един от двамата със сигурност не е бил с "партиен билет" иначе за тези неща са се събирали "лихвоточки" с години и някои хора въобще не са доживяли до заветния момент да се настанят в собствено жилище. Има достатъчно източници, ако не ти е толкова болезенено да четеш...

"Нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. През 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 000 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли и то със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестявания и с ненужни лихвоточки..."

http://frontalno.com/342/