Затова в правото престъпленията и размерите на кражбите се класифицират по различни като степен на обществена опасност деяния. Да откраднеш хляб или кокошка, за да се нахраниш по разбираеми причини няма как да се приравнява на това например да откраднеш даренията за лечението на някой онкоболен, защото имаш нужда да си купиш нова кола. По същество кражбата на дребна стока също е неприятна за потърпевшия търговец, но ще я преживее незначително по-лесно от колкото, ако му се открадне целия магазин изпод носа. Колкото по-голяма е кражбата, толкова по-малко оправдано може да бъде извинението на извършителя. Едно е да си в безизходица и да си изправен пред гладна смърт, но съвсем друго е вече, когато крадеш от алчност или завист. А мотвите на Робин Худ дали са били съвсем безкористни? Съмнявам се за кражби в такива големи размери да е било с цел само да нахрани бедните. Най-обикновен мафиот, тръгнал по шорткът към забогатяването и то предполагам без кой знае какви други чак “благородни” намерения. Обикновено обаче става става така, че много отрепки биват представени от простолюдната народна памет като “той беше добро момче от народа”, което всъщност се получава като несъзнателно получил се “положителен ефект” тъй като няма как да си толкова влиятелен бандит и около теб да няма тълпа от блюдолизци, които само те чакат като чакали да изтървеш някоя огризка месо и за тях. Много от случващото в политическия живот на държавата ни днес е трагична илюстрация именно за това какво става при наличието на такива взаимоотношения между “бандити и гладни”.