Отговор в тема
Проблем с връзките
Здравейте,
Преди да напиша моята история и разкажа всичко искам да поясня, че всичко в нея е истина. Посещавал съм дори и психотерапевт относно конкретната тема. Ще се радвам, ако хората, които ме нападат,обиждат или съдят да знаят, че това е сериозен проблем за мен и наистина години наред се боря с него. Ако не желаете да изкажете професионална критика или мнение ще се радвам да подминете тази тема. Благодаря!
Всичко започва, когато бях на 22 години (вече съм на 31). Запознах се с момиче, което дойде да работи на мястото, което и аз работих. В началото (съвсем нормално имайки предвид, че на 22 години все още сме деца) имаше много закачки. След известно време се харесахме. Почнахме да излизаме в компания, а след време и самостоятелно. Нещата се развиха така, че след около 2 месеца ние вече имахме официално връзка. Тук е хубаво да поясня, че нещата се случиха много постепенно, а не от типа "секс за една вечер", което според мен предразполагаше тази връзка и за много добро развитие. Попринцип бях много "отбран" откъм чувства емоции и т.н. Преди това съм имал връзки, но нека да бъдем честни и да кажем, че връзките в тези години 15-20 са доста .. невинни и неосъзнати. На 6-тия месец решихме да заживеем заедно. Започнахме да изпитваме все по силни чувства и емоции един към друг. Появи се вече любовта. За пръв път в живота си казах на момиче, че го обичам. Въпреки че беше чак към края на първата ни година от връзката, то наистина го чувствах и го казах. Тя ми го беше казвала преди мен, но някакси аз мислех, че това е много сериозна дума за мен и не може да се използва, ако наистина не го чувстваш. Единствените хора, на които съм казвал "Обичам те" досега бяха моите родители и сестра. Момичето беше с година и половина по малка от мене(ако това има значение). Заживяхме заедно. Естествено трябва да се има предвид, че за първи път напуснах родния дом и предприех стъпката да бъда самостоятелен. Тя учеше в университета, както и аз, но трябваше и да работя. Под работя преди 8-9 години имайте предвид, че 500лв на месец заплата беше нещо невероятно за мен(а квартирата беше 180лв). Не живеехме много добре, но живеехме щастливо. Като цяло работата даже не ми пречеше и на ученето. Завърших и бакалавър и магистратура по-късно. Тя също. В един момент смених работата с по доходоносна. Започнах да печеля още повече пари. Нейните родители(които ги чувствах и като мои) пращаха също пари всяка седмица. Даже си спомням как на моя рожден ден специално ми купиха винетка, за да пътуваме събота и неделя да се виждаме всички заедно. Даже те ме представяха винаги пред техните роднини и познати като "Зетя". Всичко беше много красиво. Пишейки всичко това отново даже ме обхваща тази невероятна емоция, която изпитвах и тогава. Да не живеехме по план, но бяхме заедно и се обичахме. В един момент в работата ми започнаха да ме повишават. Започнах да имам все повече и повече работа респективно по-малко време и за нея (тя все още учеше, а не работеше). Като цяло гледах да поддържам всичко и винаги да имаме време заедно. Това продължи около 3 години. 3 години изпълнени с невероятни емоции. Нашето семейство се знаеше с тяхното и много се харесаха също. Техните родители ме гледаха по едно време даже като тяхно дете. Изключително голяма опора в не леки моменти за нас. Невероятни хора!! До ден днешен и съм им благодарен.
В последната си година тя имаше нещо като стаж. Наложи се да замине за около 30 дни. Реших, че точно сега е най-удобният момент да направя изненадата. Работих 24/7 (дори събота и неделя) само и само, за да успея да подготвя всичко. Бях резервирал страхотна почивка в Гърция, както и бях купил пръстен. Реших, че след почти 3 години съвместен живот е съвсем нормално да минем на следващия етап. Доста пъти сме го и коментирали. Не е било еднолично решение, а и нищо не предразполагаше този край. 30 дни, в които аз работих толкова много, но не чувствах умората от вълнението и от адреналина, който ме беше обзел от бъдещите събития. Чувствах се щастлив, горд и готов за следващото ниво. Бях на 25 години, а тя на 23. Дойде и така чаканият последен ден. Чаках трепетно на ЖП гарата влака, който се връщаше (не ме питайте за подробности желая да запазя все пак анонимност). Бях подранил с почти 2 часа там. С букет в ръце и огромна кутия с бонбони. Хората около мен ме гледаха и ми се радваха. Малко се срамувах, но се радвам, че ме гледаха положително, а не с насмешка.
Влакът пристигна. Тя слезна и ме прегърна. Целунах я, но усетих една студенина. Приятелките й отстрани също ме гледаха с някакви странни погледи. Чувствах се странно, защото имах усещането, че нещо не е както трябва. Качихме се в колата и през целия път си мълчахме. Пристигнахме в квартирата и тя изрече следните думи през сълзи "Съжалявам, но аз трябва да си тръгна".... Ще пропусна драматичната част. Само ще кажа, че обяснение тогава нямах. Аз стоях безмълвен и треперещ, а тя плачеше и си събираше багажа. Тръгна си. На следващия ден дойде с родителите си (които, както обясних бяха като мои родители също) да й помогнат да си вземе целия багаж, защото буквално всичко беше в нашата квартира тогава. Още си спомням майка й, която се заключи в тоалетната и не спря да плаче повече от 30 минути. Баща й ме извика отвън да си поговорим. Срещу мен стоеше един много силен мъж, който едвам сдържаше сълзите си също, но ми каза "****** ние винаги ще те обичаме и ще те смятаме за наш син". Колкото и хумористично да звучи отстрани повярвайте ми тези думи ме удариха директно в сърцето. Думи, които не се забравят казани от такъв достоен човек. Е в крайна сметка тя си замина без обяснение, внезапно
дори с насълзени очи. Преди да почнете да ме обвинявате в нещо от сорта "еми брат ти си направил нещо" или "това не е станало от днес за утре, то явно сте имали много проблеми" и т.н. и т.н. Всички връзки си имат проблеми, както и нашата си имаше, но никога не бяха толкова сериозни и винаги имаше разбирателство.
В следващата година, година и половина аз бях изпаднал в невероятно голяма депресия. Не бях вече толкова уверен в себе си. Работата ми не вървеше. Започнах да пия алкохол абсолютно всеки ден. Бях сринат буквално. Както физически, така и психически. Въобще не си помислях даже и за връзка. И така почти година и половина.
В един ден сутринта се събудих щастлив. Събудих се с нови сили. Реших, че не е нужно заради нещо подобно да си развалям живота или най-малкото, което е да карам да страдат най-близките ми хора около мен, които винаги много са залагали на мен. Започнах да чета. Под започнах да чета имайте предвид започнах да чета много. Личностно развитие, психология и като цяло се съсредоточих върху приложната психология и изучаването на взаимоотношенията между хората. Колко странно нали? А накрая пиша тема тук? Но и до това ще се стигне.Посветих почти 2 години от живота си в четене. През това време възобнових малко по малко социалните си контакти. Приятелите ми помогнаха много, защото бяха плътно до мен и не ме оставяха отново да влезна в тази дупка в нито един момент. Започнах да имам отново връзки. Излизах с момичета. Смеехме се, забавлявахме се и отново всичко беше по старому. Тук е хубаво да кажа, че с въпросното момиче приключих всякакви контакти. Никакви социални мрежи и виждания. Дори бях забравил за нея доста дълго време.
Започнах отново да имам по сериозни връзки, а и оттам вече идваха проблемите. Винаги, когато ми кажеха "Обичам те " и "Направо не знам какво да правя, ако ти не си до мен" ме избиваше студена пот. Виждах нейното лице и чувах нейния глас. Заспивах вече и сънувах кошмари. Представях си тази ситуация отново и отново и така всеки път. Вече на 3-4 път започнах да се съмнявам, че имам сериозни проблеми на психологическо ниво. Въпреки всичките книги и неща, които бях изчел и изгледал, то аз не можех да си помогна.
Реших да отида при психотерапевт (ясно осъзнавам разликата между психолог, психотерапевт и психиатър). Разказах й всичко това, което и на вас. Имахме няколко сеанса, където тя търсеше много дълбоко в мен причините и обстоятелствата на това, което се е случило. Чувствах се добре. Въпреки че беше непознат за мен човек, то аз се чувствах в сигурни ръце и си споделях всичко. Разигравах различни сцени даже, ако бяхме продължили или ако аз бях направил същото или някакви други проблеми, които са повлияяли на нашата връзка. Всичко беше ок и успешно. В следващата година, година и половина нямах никакви проблеми. Преместих се даже в друг град. Намерих си хубава работа спрямо моето образование и започнах да имам доста стабилни доходи. Намерих си и приятелка. Заживяхме заедно На 6-7 месец някъде (след като заживяхме заедно) започнахме да обсъждаме семеен живот деца и т.н. Събрахме се на един купон с нейни приятели. Там се забавлявахме смеехме и всичко беше много готино. Накрая на вечерта (направо си беше сутрин) останах с нейни приятели. Те започнаха да ме разпитват "хайде кога ще е сватбата вече" или "купи ли и пръстен най-накрая" естествено в шеговита форма. Изведнъж отново изпитах тази студена пот. Почувствах се супер несигурен и малък. Започнах да треперя и да не мога да се изказвам. За момент си помислих, че алкохола явно ми е дошъл твърде много и реших просто да си легна. Легнах си до нея и сънувах най-отвратителния сън. Как тя отново ми казва тези думи и си тръгва от нищото..... Най-голямата грешка беше да споделя всичко това с моята приятелка още на следващия ден. И естествено тя ме напусна. Тук е хубаво да поясня, че на нито една досега не съм споделял този проблем, нито пък съм й разказвал за тази цялата история.
Ето почти 6-7 години по-късно аз отново изпитвам този ужас в момента, когато нещата станат сериозни. Насочил съм се сериозно към когнитивно-поведенческа терапия, но не съм сигурен и в това си решение. Знам и осъзнавам, че всичко ми е в главата и на подсъзнателно ниво много надълбоко това ми е огромен проблем.
Ще се радвам на адекватни мнения и насоки към кого и как да се обърна. Приемам всякакви предложения.
Благодаря Ви и бъдете щастливи!
Може ли пак накратко, с 4-5 изречения максимум?
Първоначално написано от Rengur
За мен в тази история има два супер странни момента (а именно тези, които съм цитирал).
Първия момент е, че не мога да си обясня как така първата ти супер сериозна приятелка (били сте пред женене), изобщо не ти дава обяснение, защо те напуска, нито тя, нито родителите й (които са те обича уж, като син), просто изведнъж идват, събират й багажа и чао, като те оставят в неведение и сега да се чудиш ,терзаеш и побъркваш каква е причината и какво не е наред (поне баща й, като сте си говорели на саме, по мъжки, трябваше да ти каже причината).
Другия момент е, втората ти връзка, която също е била сериозна (дори сте живели заедно 7 месеца), просто само, защото си разказал на приятелката си, какво си преживял при първата си връзка и тя заради това, както всичко е било наред между вас, изведнъж просто те напуска, отново без обяснение или поне намек.
Грозен, ако беше прочел историята, щеше да видиш, че тя не може да се представи само с 4-5 изречения, че да се разбере проблематиката на нещата.
Интересно ми е сега, какво ще кажеш, след като момчето е имало пари и хубава работа, и въпреки това приятелката му изведнъж го напуска. Явно, не всичко е пари, въпреки че и те са важни, но явно и други неща имат значение за жените.
Последно редактирано от defender : 06-22-2020 на 12:26
Прочетох го цялото и ако не вземам под внимание някои клиширано-неестествени мелодраматични елементи в историята, бих казал че твърде много се привързваш.
Просто би трябвало опитът да те е научил, че жената с която си във връзка може да си тръгне по всяко време. Вместо да помниш това, тука си го ударил на някакви сълзливи истории!
Здравей,
Относно първото питане. Обясних всичко с думите " сълзи "Съжалявам, но аз трябва да си тръгна".... Ще пропусна драматичната част. "Абсолютно целенасочено пропускам частта, в която тя ми признава за нещо, което още повече ме шокира и ме накара да се чувствам празен отвътре. Пропускам тази част, защото смятам за мъжко да го примълча, а и все пак да запазя достойнството на момичето (макар и анонимно).
Имахме проблеми, разбира се. Но също и това обясних, че никога не се е стигало до крайност (някой от нас да си тръгва или да се заканва за нещо подобно).
Относно втората ми връзка (когато заживяхме заедно) и разказах тази цялата история, то тя не си тръгна веднага. Мина известно време (1-2 седмици). И просто реши да ми сподели, че вече не чувства същото и се чувства доста "обременена" от моята история и, че го мисли постоянно. По-скоро искаше "почивка". Почивка, която се оказва постоянна.
Доста повърхностно мнение, но въпреки това го приемам, но няма как да се съглася. Утре другиден ще имаш семейство, жена, деца и т.н. И цял живот трябва да си седя с мисълта, че този човек във всеки един момент може да си тръгне? Цял живот трябва да живея с мисълта, че май не е много сигурно да се доверявам напълно на този човек? Това ли е ? Така ли трябва да е?Грозния
Прочетох го цялото и ако не вземам под внимание някои клиширано-неестествени мелодраматични елементи в историята, бих казал че твърде много се привързваш.
Просто би трябвало опитът да те е научил, че жената с която си във връзка може да си тръгне по всяко време. Вместо да помниш това, тука си го ударил на някакви сълзливи истории !
Знам, че отстрани може да звучи малко "нежно" и "пе****" с извинение, но далеч това не е проблема. Не ме е срам, че изпитвам чувства и емоции, дори и във времена като тези, където изневерите и лъжите са навсякъде около нас.
Виж си ЛС.
Със сигурност авторът можеше и по-синтезирано да каже нещата!
Бил е путка! На никоя жена не й харесва мъжът до нея да е мекорък и слабохарактерен! Някои жени дори обичат да имат мъж, който да ги поставя на място, а не да е само обратното.
Можеше да започнеш от тук! Какво достойнство? Та тя те е изхвълила като парцал от живота си, сигурно е преспала и с друг докато сте били още заедно, а ти ще й "пазиш достойнството". Явно си просто путка и винаги ще се получава така, защото не те уважават. Путкенско е да си изливаш душата в цели две - три страници формат A4 тук и накрая баш на най-интересната част да кажеш тъкмо как мастията те е преебала и... "ааа не, няма да ви казвам, че й пазя достойнството". Искам си 30-те минути четене да ми се върнат обратно!
Няма нищо достойно в такива женски постъпки, нито съществото, което ти се е подиграло така заслужава да продължаваш да "го пазиш" и да си готов да му падаш на колене за прошки, да се стига до сълзи и т.н., ако твоята "вина" е единствено в това, че не си знаел, че ще й омръзнеш и тя ще си търси друг. Да не говорим, че не е имала никакво достойнство да ти каже навреме, а е чакала "удобната възможност". Колко жалък трябва да си, за да продължаваш да лазиш в краката на подобно същество дори и само на думи в някакъв форум, години след събитието?
Очевидно нещата са били така или иначе към своя край. Как една история от миналото ти ще я "обремени" чак пък до толкова? Просто си й дал удобен повод, а тя е била поредният най-обикновен миндил, който те е разкарал по собствено желание имайки наглостта да си изчисти съвестта хвърляйки в последствие цялата вината върху теб. А ти единственото, което си направил е, че си отворил душата пред нея и си й разкрил нещо от миналото си, което не е в никакъв случай факт, който да би трябвало да я отблъсне. Напротив, ако беше неповърхностна и истински обичаща те, такава история е щяла да говори само за това колко чувствителен си на тази тема и да я мотивира да ти покаже другата страна на нещата. Вместо това, тя си е била чукалата, а теб те е обвинила в какво ли не не правейки нищо по-различно от миналия миндил, така че да ти остави още една допълнителна силно травмираща следа в душата ти за за години напред. И явно белегът на раната става все по-голям като с надпис изгравиран върху дърво с годините.
Изобщо не е повърхностно мнение! Да, цял живот трябва да си нащрек, че такива неща се случават! Иначе ще си като това дърво, за което говорих по-горе и ще даваш освен целият да си в растящи белези да те и опикават като допълнение, освен ако не си изградиш защитен механизъм (ограда около себе си).
Ето, сам си каза, че става въпрос за изневери. Просто си попадал на много тегави минидили и си малко твърде женствен, според мен, което е поправимо. Не знам какви глупости ти говори психотерапевтът ти, но доста те е сбъркал. Съветвам те, ако изкарваш добри пари, да си живееш живота грабейки от него с пълни шепи, да ходиш по платена любов и т.н. и като му дойде времето ще срещнеш някое скромно момиче, което вече ще имаш самочувствието ти да опитомиш, а не обратното. В момента си като някаква изтривалка.
Последно редактирано от TrollFactory : 06-23-2020 на 10:01
Ами сигурно тя вече е имала някакви леки съмнения относно връзката им и това дали е щастлива с него, обаче ги е мислила, че може би се самозаблуждава, и не им е предавала голямо значение. Но след като той й разказва случката от първата му връзка и как първата му приятелка е постъпила, оттам това само е усилило нейните съмнения относно връзката им, че са истина и затова го е зарязала.
Според мен, автора на темата, трябва да отиде на семеен психотерапевт, да му разкрие всичко за отношението си към жените във връзките, за да може психотерапевта да открие и анализира грешките му. В противен случай, най-вероятно е обречен това да се повтаря, най-много ще влезе в още една връзка, където ще прави същите грешки, тази връзка ще завърши по същия начин, и вече съвсем ще се депресира и ще се комплексира към връзките и жените.
Мисля, че влезне ли в една връзка с намерението да опитомява някого, спукана му работата. Мисля, че жената сама трябва да почувства вдъхновение да се опитоми от него, а не той да се опитва изкуствено да й го налага над нея, така само ще се натрупа напрежение и скоро ще последва пак чао от нея, особено ако това жена, която си знае цената и не й липсва мъжко внимание (а в днешно време на еманципация жени с надуто самочувствие, колкото щеш).
„мекорък“ – тва някакъв човек, дето го кара само на чекии и проститутки ли имаш предвид?
Последно редактирано от defender : 06-23-2020 на 11:53
Не, имах предвид "някой като дифендър", но реших, че ще е грубо и просто го заместих с "мекорък".„мекорък“ – тва някакъв човек, дето го кара само на чекии и проститутки ли имаш предвид?
Не искам да спорим "дали трябва да е така или не", просто ти казвам че това се случва доста по-често, отколкото си мислиш! Случва се семейства да се разделят и след 30 годишни бракове и 2-3 деца! Сега ела да ми кажеш, че това не е истина
Така е в повечето случаи, пък дали така трябва - Божа работа. Лично аз не бих тръгнал да създавам семейство с жена, която създава усещането, че е готова да си тръгне във всеки един момент.
Грозен, грозен, много ти прозират фейковете, бе, вземи смени репертоара малко...
Последно редактирано от Rengur : 06-24-2020 на 13:15
Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,
Преодолеть пространство и простор,
Нам разум дал стальные руки-крылья,
А вместо сердца — пламенный мотор.
Репеортоари нямам. Автентични сме и двамата. Единственият фейк тук си ти и женския ти профил “Елисавета”, с “която” не знам защо искаш да убедиш всички, че ще правиш секс.Грозен, грозен, много ти прозират фейковете, бе, вземи смени репертоара малко...
Това вече е върха на айсберга
Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,
Преодолеть пространство и простор,
Нам разум дал стальные руки-крылья,
А вместо сердца — пламенный мотор.
Другарю, не виждам каква друга интерпретация може да имаме за мотивите на един 30 годишен мъж да излиза с 23 годишна жена освен, че смята да прави секс. Но с този женски профил е вярно, че едва ли ще се стигне до секс, а по-скоро до самозадоволяване от твоя страна. Все пак е фалшив профил, който направи, за да ни баламосваш.Това вече е върха на айсберга
Последно редактирано от TrollFactory : 06-25-2020 на 07:54
Ще осерете още една тема с празните ви коментари. Отново се коментира нищо общо по темата.
А ти кой си и твоят коментар по темата какъв е?
пп. Според мен авторът трябва да отиде на проститутка.
Последно редактирано от TrollFactory : 06-25-2020 на 12:24
Баш, това не му трябва, пък аз съм му написал, каквото мисля.А ти кой си и твоят коментар по темата какъв е?
пп. Според мен авторът трябва да отиде на проститутка.
Аз съм черния малък негър, повече не ти да знаеш, за мен. ;] Тролчо.
Съгласих се, така е. Няма друга причина.
Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,
Преодолеть пространство и простор,
Нам разум дал стальные руки-крылья,
А вместо сердца — пламенный мотор.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат