С жените е "лесно"...?

[TrollFactory]

Не съм сигурен, че в духовния свят действат материалните закони. Или поне не в такава форма.

А какво е духовният свят? Защото, ако той е отделен от физическия, трябва да се докаже, че такъв е възможно да съществува. Например мисълта е продукт на мозъка. Сама по себе си тя сякаш има силата да създава и съществува в отделен невидим свят. Но както художникът има нужда от платно, за да рисува, така този невидим свят няма да съществува без физически носител или мозък, където да се отпеча. Възгледите ти тук са изцяло метафизични. Според мен както има физични закони и след това те могат да стигнат до етап на изграждане на същество с мозък, логично изглежда следващото ниво (мисленето), което се е появило в резултат на мозъка (а не обратното - мозъкът да се е появил в следствие на мисленето) и от което следват всички фантазии като интерпретации на съществуването и религиите, да са просто крайният продукт на материята. И когато тя изгние и се разпадне, мисленето престава да съществува. Преставаш да съществуваш и ти, независимо колко си мислил за духовното. Ти просто си използвал функциите на физическото си тяло (и друго такова нямаш).

Няма изчезване на сила. В зависимост от системата едната сила може да надделее. Например, седиш на клон. В добро приближение действат само гравитация и реакция на опората, които според третия принцип на механиката са с равни големини и противоположни посоки, т. е. се уравновесяват. Започваш да увеличаваш теглото си. След някаква критична стойност на теглото клонът се чупи (настъпва промяна в състоянието на системата) и вече не е в сила третият принцип.

Ако искаш да кажеш, че след като една кола спре, енергията от инерцията й се е разпределила по пътя и е поета от земята и от атмосферата, така че тя да не се загуби а разпредели (и може би да се разреди) върху всички частици, с които се е търкала колата или имала каквото и да било съприкосновение по време на движението си, тогава имаме някаква интерпретация на това, което е безкрайност. Движението на частиците изграждащи физическия свят (каквито и да са те, да не задълбаваме дали атоми или кварки) е безкрайно и винаги има сили (като гравитацията), които да ги движат. Тоест, ако движението е безкрайно (винаги го е имало) и силите винаги се трансформират докато намерят равновесие, значи хипотетично в крайна сметка вселената може да достигне в някаква точка на равновесие и да изстине. (Нещата в абсолютен покой са студени. Когато градусите паднат под нулата и водата замръзва, спира всякаква форма на движение и живот.) Как при такова равновесие може да получим отново движение? Излиза и че самата вселена, “преди да започне”, нещо трябва да я е “подгряло”, за да “стартира” движението и всички процеси. За да се докаже дали движението е безкрайно, трябва някак си да се изчака до самия край на вселената, точно когато всички сили са на една секунда от равновесието си. Само така може да се знае със сигурност какво следва. И какво е имало в абсолютен покой, съществували ли са товага изобщо “елементи”, “частици” или всичко е било някаква “супа от такива неща”, застинали във вечен покой преди “нещо” (като Бог) да се появи незнайно от къде, какво е то, ако то не елемент в движение (все пак всичко това в първоначално състояние както отбелязах трябва да е застинало) и как е успяло да ги събуди? Ако няма Бог, за да се случи това, значи движението е безкрайно и така то никога не е спряло в реалния смисъл на думата в една абсолютна точка и дори така да изглежда, че нещо в крайна сметка ще излезе щ от самото “него” ще го задвижи в обратен процес докато отново всичко не закипи. И после всичко се повтаря докато не се изстуди/спре и целият процес се повтори от наново. И така всичко това отново и отново до безкрайност... Така поне приемаме, че сме решили “уравнението на системата”. Ако обаче установим пълен покой, то ще трябва отново да търсим Бог, за да си обясним как от абсолютна липса на движение се е появило някакво движение. Става каша и е напълно разбираемо, че търсейки някакво опредлено начало, човек винаги ще се тласка към някаква форма на идеализъм(Бог). (Както и кой е създал Бог? Бог 1 е създал Бог 2, Бог 2 е създал Бог 3...)

Ако се държим за термините на теологията, доброто и без зло ще разпознае себе си защото доброто е абсолютно. Нещо повече, доброто е първичното състояние на "Вселената".
От друга страна, наистина, без зло няма как да се познае доброто.
Не знам, трябва да се случи, за да го разберем.

Доброто и злото са категории, които само човек може да дава назовавайки нещата, а представите му за тях са това, което съставлява морала. По отношение на вселената обаче, човек е толкова незначителен, че да се припознава нещо като добро или зло е обида за космическите мащаби. Особено, ако всичко е свързано, тогава можеш ли да си сигурен изобщо, че от твоето “добро” има някаква полза за самата вселена, ако тя така или иначе върви към равновесие и дали твоето “добро” не е нагло вмешателство в нейния план? Т.е., ако изхождаме от такъв генерален принцип, това което ти ще направиш, друга сила ще го неутрализира. Например правиш добро изобретявайки машина, за да облекчи човешкия труд, но постепенно тази машина се превръща в конкуренция за хората и вместо да облекчи техния труд, тя ги оставя напълно без работа, с което в последствие в бъдещето следват работнически революции и убийства на буржоазията собственици на машините. Тогава зло или добро в крайна сметка си извършил? Разбира се говоря за по-големи мащаби. И докато хората са заети да съдят кое е добро и кое лошо, създават условия за такъв морал, който по-скоро утежнява съществуването им с ненужно бреме от правила, които не винаги са достатъчно обосновани и намират своя връх в създадените безумни религионзи системи, които създават благоприятна почва за престъпления от фанатизъм, ограничаване на естествените човешки права, настройване на хората едни стещу други и прочее и въобще поддържането на сили действащи в опозиция, което според мен е повече във вреда от колкото в полза на човечеството гледайки например всички религиозни войни в миналото и милиардите умрели в името на своя Бог, морал, принципи и т.н. В това отношение дори животните са по-съвършени, а уж ние сме “венецът на творението”... А май сме просто едни егоистични маймуни, които завладяха света и сега си нямат и ни най-малка идея какво да правят с него и каква отговорност имат към същия...

Както и да е, отплеснах се.