От години съм в една бавно засилваща се депресия и наистина става непоносимо вече. Мислите да си прекратя живота са ми доста често в главата и усещам как в един момент ще се поддам. Усетът ми много рядко лъже, познавам се добре. Не го приемам като нещо особено. Абсолютно съм безразлична както и към всичко останало. Никога не съм имала силни емоции но сега те почти са ме оставили. Предполагам че се почна преди около 7 години, когато започнах да развивам проблеми с храненето. В момента дори не мога да се фокусирам върху тях, въпреки многото години от които са с мен, защото нямам енергията и мотивацията да правя каквото и да било (дори неща извън моя контрол). Започнах пак да се самонаранявам, макар и да не е от най-лошите случай и това просто циментира ниската точка до която съм се докарала. Единственият човек, с когото съм говорила за някои от тези работи е бившият ми (близки сме си), но в момента реших че не мога да се занимавам с нищо социално и игнорирам притеснените му съобщения и обаждания от няколко дни. Доста гадно знам.
Какво да правя? Не мога да си позволя терапевт и съм загубила желание за всичко. Как да се опитам поне малко да се стабилизирам сама?