Здравейте!
Вече съм пълнолетна и за ваша изненада не съм стъпвала в дискотека, не пия често, нямам приятел, нямам никакви характеристики на пораснал човек. Хората предполагат, че не съм по - голяма от 14-годишна. Лесно се повлиявам от хората, имам страшно много комплекси. По-малките (с 1-2 години) много често си играят с мен и ме унижават, "благодарение" на наивността, детския ми характер и добротата ми. Епитетите, описващи ме като попраднало, съсипало бъдещето си момиче, не спират да "валят" по мен. НИКОЙ не ме приема сериозно и не получавам почти никакво уважение. Мисля, че главният фактор за ситуацията ми е имено семейството ми. Родителите ми, уж умни и интелигентни хора, ме ограничават психически и физически до такава степен, че се колебая, кое е приемливо, кое не е приемливо за възрастта ми. Аз се прибирам в 20:30, хора?! Имали сме скандали, че се прибирам късно, what? Често си противоречат и напоследък, според тях, всяко мое действие е грешно. Уж съм била васална на хорското мнение, а не съм ги била слушала?
Ако не сте се откази да четете, сега започвам с една от актуалните теми. От 2 години уча онлайн заради ковид, знаете. Това оказа "вреда" върху съзнанието ми. То не може да приеме идеята, че аз съм 12ти клас. Аз съм само 1.50м и имам блузи с котенца, хората ми се смеят, когато им кажа, че тази година завършвам гимназия. Самата аз не мога а повярвам. Сигурно ще ви шокирам, съм категорична, че не ИСКАМ ДА ХОДЯ НА БАЛА СИ! Мислех, че това е нещо нормално, очаквах подкрепа и разбиране от консервативните си родители. От както им споделих решението си, вкъщи се усеща огромно напрежение - всяка вечер, скандали и много сълзи.Те не разбират защо не искам да ходя на бала си. За едно са прави - то не е и за разбиране. Имам изключително много комплекси, пълна съм и не изглеждам много приятно на външен вид. Мразя да ме снимат, изглеждам отвратително на снимки, старая се да прикривам всичко това с грим, но и той е безпомощен. Нито един тоалет, изразяващ женственост, не ми стои добре. Почти не съм носила токчета, а когато нося - ходя като новородено теле. Представете си ме с "карнавалския ми костюм" на озни цигански парад. Просто нямам шанс. Сигурна съм, че ще съм провал на бала си, ще изглеждам ужасно. Моля ви, помогнете! Наистина не искам да ходя, изпитвам дори необясним за околните страх. Помогнете ми да ги убедя да ме подкрепят и разберат.