Така или иначе характера и живота ти е предопределен от външната среда – особено от травми в детството между 1-3 годинки, когато още не е изграден Азът и те са най-тежки. А оттам нататък, вече всичко е причинно-следствени връзки предопределящи живота ти. А силата на волята ти е безсилна, рано или късно ще изнемогне – това е все едно да имаш 100 килограмова щанга на ръцете, още от дете, която ти тежи и дърпа надолу и ти със силата на волята да се опитваш да я държиш до края на живота ти, да не падне върху тебе – няма как да стане, ще омалееш след 10-20 минути, ще падне, ще те контузи още повече, отгоре на всичко ще ти внушава вина, че си слабак и други.
Единственото нещо е да повярваш в нещо свръхестествено за твоята логика (която досега си изградил) и да базираш живота и мисленето си около него. Само така ще скъсаш причинно-следствените връзки от травмите в детството, които са предопредили живота ти и те водят към ада, колкото и да се напъваш.
Това, което се случило с тебе е, че си видял ада още преди да си умрял и си изпаднал в шок. Добрата новина е, че след, като го осъзнаеш, имаш шанс да се промениш, докато още си жив - нарича се покаяние. Късметлия си, защото има хора, които осъзнават вътрешния си ад и изпадат в шок, буквално в мига на тяхната смърт, но тогава вече няма покаяние, застиват в това състояние и то ги съпътства във вечността. Явно Бог те обича.
ПП: Пак ти казвам, решението може да бъда само свръхестествено, всичко друго е вече предопределено да те води към ада, дори и собствената ти логика (която често дори и не е твоя, но ти я припознаваш за твоя), дори и когато си мисли, че уж те кара да вършиш нещо за твое добро - примерно да пиеш лекарства, да пуши трева и тем подобни.
Последно редактирано от defender : 04-11-2022 на 11:11