Ето авторката на поста и в деня, когато му е посочила вратата и сега и след десет години и след петдесет години като се обърне назад ще бъде сигурна, че в онази ситуация, с онзи човек това е било по-малкото зло И тя го е направила независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко, защото абсолютно всичко останало би било по-голямо зло за нея. Следователно би страдала и/или загубила повече от него отвъд всяко съмнение!

Когато се идентифицира И върви строго в посоката на по-малкото зло няма съжаления след това, защото и тогава и десетилетия след това няма как да се прецени, че някакво алтернативно по-голямо зло е било по-добро и по за предпочитане да се избере тогава. Хората са пълни със съжаления, когато се обърнат назад именно, защото от позицията на времето са повече способни и желаещи да видят обективно, какво е било по-малкото зло И че е трябвало да изберат него независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко.

Когато са правили нещо друго, което е било по-голямо зло са и страдали повече напълно ненужно и безсмислено. Точно затова основателно съжаляват и се ядосват на себе си после дори цял живот. Доста често при обективен и безпристрастен анализ на дадена ситуация няма положителни варианти. Просто няма. Да вземем един по-стар пример с Бай-Ганьовото: „Всички са маскари!“ Повече от век след това повечето Българи биха казали същото за съвременните политици. Все пак и преди и сега е важно да има политици, защото някой трябва да управлява държавата.

Ето тук идва на помощ вечният топ принцип за по-малкото зло. Ако има само „маскари“ за избор веднага се идентифицират И подкрепят най-малките маскари за да не дойдат най-големите маскари, които да съсипят и дори фалират държавата. И едните и другите ще направят проблеми ако действително „всички са маскари“, НО едните ще направят много по-малки проблеми за разлика от другите, което Е от огромно значение.

Вечният принцип за по-малкото зло изисква РЕШИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ ВЕДНАГА след като успешно се идентифицира по-малкото зло в дадена ситуация, каквото и да се окаже, че е по-малкото зло. Ето доста знаят кои са по-малките маскари, НО си остават в къщи на изборен ден и така не се възползват от по-малкото зло, с което отварят широко вратите на по-голямо зло да дойде на власт и да работи срещу тях и всеки друг!

Нашите велики деди никога няма да направят нещо толкова безотговорно като успешно да идентифицират по-малкото зло, а после да забравят за това като с бездействието си помогнат на по-голямо зло да се активира и задейства. Затова и който погледне назад към добрите решения в живота си винаги ще види поне две неща. Те винаги са по-малкото зло И винаги има направени конкретни действия в тази по-добра посока вместо само идентифициране и толкова.

Тоест при примера с избори се идентифицират политици, които са по-малкото зло И след това се гласува за тях всеки път. При всички други варианти или не се използва този вечен най-добър компас във всяка една ситуация дори най-заплетената или не се използва на практика безценния съвет получен от него в посока към по-малкото зло независимо от всичко, а ако трябва и въпреки всичко, защото всичко друго ще е по-голямо зло.

Всичко друго ще донесе по-големи проблеми и/или загуби на ползи, привилегии и/или предимства. Модерните времена са особено предизвикателство към идентифицирането на по-малкото зло всеки път. Затова и ето един много важен, ценен и полезен спомагателен въпрос за предварително и/или допълнително ориентиране в дадена ситуацията. Това повече полезно ли е, ДА или НЕ? При „бившият“ отговорът опредено е бил НЕ. Той е бил повече вреден за нея и като такъв е било по-малкото зло да се отърве от него час по-скоро. Вече при вторият само авторката може да прецени дали й е повече полезен или вреден. Това и може да наклони везните към това дали е по-малкото зло да остане в живота й или и той да заминава с най-добри пожелания.

Относно това с една роза си личи липсата на опитност на авторката с мъже по принцип. Дори една жена много трудно би чела мислите да друга жена успешно и постоянно, а пък за мъж това е вечно изключено. В същото време безброй съвременни жени искрено вярват в следният популярен абсурд. Ако той наистина ме обича трябва да ми чете мислите и да знае аз кога, какво и как искам или не искам в и извън леглото. Това уважаеми дами просто няма как да стане отвъд всяко съмнение. Това няма нищо общо с това дали някой обича някого.

Накратко уважаеми дами на България, когато искате роза си казвате: „Искам една роза.“ Или „Искам преградка.“, „Искам целувка.“, „Искам здраво чукане.“ Въобще каквото точно искате го казвате 1:1 на някой близък или скъп мъжкар, който би могъл да го направи за вас. Точка. Никога никакви увъртания, никаква двузначност, никаква мистерия и особено объркване от типа: „Тя какво точно иска и има предвид?

Тоест говорете точно, ясно и директно в стил „искрено и лично“ с близък мъж. „Искам една роза“ и това е ТОЧНО, каквото искате. Ако искате 3 рози, а кажете, че искате една роза ВИЕ сте отговорни за разочарованието си като получите една роза и направите кисела физиономия, защото всъщност сте искали 3 рози! НИКОГА ТОЙ, който е чул точно това, което вие сте казали и го е изпълнил 1:1. Така че винаги говорете при искания 1:1 и само очаквайте да се изпълни поне 1:1 всеки път без изключения. Ако се поиска една роза, а той донесе 3 е приемливо разбира се, но е малко вероятно да стане такова надхвърляне на очакванията Ви особено често.

Ето така уважаеми дами се говори с любим мъж (и с домашно куче). А дали минава теста за по-малкото зло? Веднага и с лекота! Ето така са правили всички умни и опитни жени по света и у нас през хилядолетията. А това, че съвременните им потомки изискват и очакват някой безкрайно и успешно да им чете мислите, а като не стане или не е достатъчно добре се сърдят и дори реагират по-лошо оставям без повече коментар, защото е под всякаква критика като много по-голямото зло за всички отвъд всяко съмнение!

Сега получавам телепатично обаждане. „А какво е романтичното да си поискам една роза?“ Ако от десет пъти „искам една роза“ резултатът е поне пет пъти една получена роза значи има чуваемост и „романтичност“, каквото и да значи тази дума-празна чаша. Ако от десет пъти резултатът е нула получени рози значи няма чуваемост за това искане, а може и да няма „романтичност“. Ако получаването на по една роза е толкова важно, че да бъде по-малкото зло е посочена нова посока, по която да продължат нещата.

Ако е по-малкото зло да се забрави (временно) за една роза значи нещата продължават в същата посока. Ето как вечният принцип за по-малкото зло стои като ангелче небесно на рамото и авторитетно съветва нонстоп по всякакви въпроси и заплетени казуси. Обективно погледнато „Искам една роза“ е лукс особено в кризисни време като тези. Колко съпруги ей така са получили поне една роза през хилядолетията? Малко! Колко съпруги са получили поне един шамар през хилядолетията? Много. Вече когато става въпрос за обективна нужда като „Искам сега едно диво и незабравено безопасно здраво чукане“, а реакцията от другата страна е една прозявка ето това вече променя нещата.