.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 16 от общо 16
  1. #1

    Вероизповеданията според преброяването

    Добре е да се знае поне за обща представа.

    https://www.vesti.bg/bulgaria/eto-ko...gariia-6155970
    Последно редактирано от Pitancho : 11-25-2022 на 00:24

  2. #2
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 014
    Докторчето, като какъв ли се е самоопределил?

    Всъщност няма значение за какъв се самоопределя докторчето, това си е просто неговата илюзия. Така или иначе без искрена вяра в Бога, човек е сатанист (независимо от това как той се самоопределя, ако ще и да се самоопределя, като безобиден, добродушен образ като "червена шапчица" или "розово пони" пак е сатанист) и най-лошото е че той е сатанист и към самия себе си, дори без да го осъзнава. Според квантовите закони, подобното привлича подобно, така че какво да привлича един сатанист в живота си, освен сатанински обстоятелства и самопрецакване. Може би затова и в Библията е казано, че "невярващ човек по-добре да не се бе раждал", и това е наистина така, защото този човек цял живот живее в режим на самопрецакване, а след смъртта го чака венеца на неговото самопрецакване, в съвършенство и вече без възможност за комфортно бягство в илюзии (позитивен нихилист, ляв, десен, либерал, консерватор и тем подобни щуротии, безсмислици и упойки за съзнанието и егото с единствената цел човек да си изгуби времето, което му е дадено).
    Последно редактирано от defender : 11-26-2022 на 03:53

  3. #3
    Значи според последните цифри в материала, хората без вероизповедание са 5-6 %. Демек заявили се без вероизповедание атеисти. На останалите или им е все едно, или вярват, че има ,нещо" неясно какво, напр магии, зодии, суеверия, съдба, карма или мишмаш от дочути оттук оттам неща за отвъдни или висши сили. Само че атеистите твърдят, че били мнозинство, което е явна лъжа.
    Не си правя илюзии, че пък всички, определили се като православни знаят поне ,,Отче наш", но ,,със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение".

  4. #4
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Докторчето, като какъв ли се е самоопределил?

    Всъщност няма значение за какъв се самоопределя докторчето, това си е просто неговата илюзия.
    Няма значение който и да е като какъв се самоопределя, защото всичко е филм и илюзия. И докато все пак един широкоскроен човек оставя другите да живеят с филмите си, то само един крайно филмиран би анатемосал всички останали само щото не са в неговия филм. А за мен е по-скоро като да гледам децата как си представят че са Супермен или Батман. Така или иначе, вярата е могъщ инструмент, особено в социалния свят, но и във вътрешното изграждане. Само че в това е разликата - на мен вярата ми служи, а ти си роб на вярата. Най-вече защото не идва съзнателно, а е подхранвана от несъзнателни процеси и мотиви. То точно затова няма значение, понеже вярата като цяло, в каквото и да е, е цел, мотив, и потребност сама по себе си - другото е въпрос на културни и донякъде лични особености. Едва когато отпадне като потребност, вярата вече става утилитарна, сиреч използваема като инструмент. Така както един наркотик може да има положителен ефект в дадена ситуация, но дадеш ли го на склонен към зависимости и неосъзнал и нерешил вътрешните си проблеми човек, то го превръщаш в наркоман. Но дори и наркомана донякъде осъзнава, че си прави мечешка услуга с всяка следваща доза, докато вие смятате следващата доза за висше благо. Това дори и най-пробития наркоман не изпада в толкова огромен филм. А й наркомана поне си прави кефа, а вие се кефите на това, че не си правите кефа. Смятай колко сте спрели.

    Иначе в анкетата се бях написал че съм джедай
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 11-29-2022 на 19:25

  5. #5
    Мега фен Аватара на haritov
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    системата дегоба
    Мнения
    13 308
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Няма значение който и да е като какъв се самоопределя, защото всичко е филм и илюзия. И докато все пак един широкоскроен човек оставя другите да живеят с филмите си, то само един крайно филмиран би анатемосал всички останали само щото не са в неговия филм. А за мен е по-скоро като да гледам децата как си представят че са Супермен или Батман. Така или иначе, вярата е могъщ инструмент, особено в социалния свят, но и във вътрешното изграждане. Само че в това е разликата - на мен вярата ми служи, а ти си роб на вярата. Най-вече защото не идва съзнателно, а е подхранвана от несъзнателни процеси и мотиви. То точно затова няма значение, понеже вярата като цяло, в каквото и да е, е цел, мотив, и потребност сама по себе си - другото е въпрос на културни и донякъде лични особености. Едва когато отпадне като потребност, вярата вече става утилитарна, сиреч използваема като инструмент. Така както един наркотик може да има положителен ефект в дадена ситуация, но дадеш ли го на склонен към зависимости и неосъзнал и нерешил вътрешните си проблеми човек, то го превръщаш в наркоман. Но дори и наркомана донякъде осъзнава, че си прави мечешка услуга с всяка следваща доза, докато вие смятате следващата доза за висше благо. Това дори и най-пробития наркоман не изпада в толкова огромен филм. А й наркомана поне си прави кефа, а вие се кефите на това, че не си правите кефа. Смятай колко сте спрели.

    Иначе в анкетата се бях написал че съм джедай
    Аз си правя кефа,че другите не си правят кефа.
    В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.

  6. #6
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 014
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Няма значение който и да е като какъв се самоопределя, защото всичко е филм и илюзия. И докато все пак един широкоскроен човек оставя другите да живеят с филмите си, то само един крайно филмиран би анатемосал всички останали само щото не са в неговия филм. А за мен е по-скоро като да гледам децата как си представят че са Супермен или Батман. Така или иначе, вярата е могъщ инструмент, особено в социалния свят, но и във вътрешното изграждане. Само че в това е разликата - на мен вярата ми служи, а ти си роб на вярата. Най-вече защото не идва съзнателно, а е подхранвана от несъзнателни процеси и мотиви. То точно затова няма значение, понеже вярата като цяло, в каквото и да е, е цел, мотив, и потребност сама по себе си - другото е въпрос на културни и донякъде лични особености. Едва когато отпадне като потребност, вярата вече става утилитарна, сиреч използваема като инструмент. Така както един наркотик може да има положителен ефект в дадена ситуация, но дадеш ли го на склонен към зависимости и неосъзнал и нерешил вътрешните си проблеми човек, то го превръщаш в наркоман. Но дори и наркомана донякъде осъзнава, че си прави мечешка услуга с всяка следваща доза, докато вие смятате следващата доза за висше благо. Това дори и най-пробития наркоман не изпада в толкова огромен филм. А й наркомана поне си прави кефа, а вие се кефите на това, че не си правите кефа. Смятай колко сте спрели.
    Добре ве докторче, нека първо да изясниш какво според теб е да си „себе си”.

    За мен по дефолт с раждането си, човек не е себе си, а изцяло е предопределен, като характер, логика и мислене от външния свят, а за да си себе си, човек трябва да повярвя във вродения Божии образ в себе си и оттам да започне да променя логиката и мисленето си, които са му внушени от този свят още с раждането. Тази вяра не е наркотик, тази вяра означава да си себе си. Наркотик е когато не си самодостатъчен и оттам заместваш „себе си” с нещо друго и в това друго нещо припознаваш себе си и когато това нещо ти се оттнеме и не можеш да си го доставиш ти буквално губиш личността си, започват да ти умират неврони връзки и мозъчни клетки и да изпитваш абстиненция, депресия, болка. Ако аз съм си наркотик за себе си, ами тогава няма проблем, въпросът е нещо друго извън мен, да не ми става наркотик и оттам господар - това се нарича пост и не е нещастие (както ти си го мислиш), това е свободата, свобода=пост. Така че аз не виждам защо вярата в Бог да е наркотик, след като това е всъщност вяра в себе си, в Божия образ в теб самия.

    Сега ти ми кажи какво според тебе е да си себе си?
    Ти си много заблуден ако си мислиш, че без вяра в Бог е възможно да си себе си. Не, ти не си себе си, а си в подчинение и предопределеност от външната среда, дори без да го осъзнаваш и да се самозаблуждаваш, че си себе си и си свободен.
    Например, затова при пандемията едни с разболяха по 3-4 пъти, а други не се разболяха. Разболяха се и се ваксинираха най-вече тези, които живота им подсъзнателно е зависим от външната среда. И не се разболяха и ваксинираха тези, които вярват в себе си (но в истинския "себе си", а не в някакви самозаблуди за себе си).
    Последно редактирано от defender : 11-30-2022 на 22:58

  7. #7
    Докторът се писал джедай, защото.живее във филмче, в което той е голямото герой. Дяволът е баща на лъжата, така че и този написал лъжа. Щото не е рицар джедай, а е нек'во същество на тъмната страна, а за статистиката е сатанист. А ще почне да спори, че една дума няма как да охарактеризира човек, дето му трябва не графà, а цял форум, за да разясни уникалните възгледи за вярата си (дето я няма - такова вероизповедание въобще, и лично той).
    Свети Амвросий Оптински казва ,, Там где простò - там ангелов 100. Там где мудренò, нет ни одного."
    Последно редактирано от Pitancho : 12-01-2022 на 12:48

  8. #8
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Добре ве докторче, нека първо да изясниш какво според теб е да си „себе си”.

    За мен по дефолт с раждането си, човек не е себе си.
    Естествено че е себе си, и то може би в най-чистата форма на себе си. Чиста, безкомпромисна, стихиина воля. Само че не и силата да я осъществи. То впрочем затова и се налага възпитаването на човек в матрицата, щото тая стихия да бъде опитомена и да бъде изведена от чиста воля в подчинена на общото благо. И ако в тази идея принципно е имало смисъл, сиреч волята да индивида да бъде подчинена на волята на обществото, народа и нацията, и то не заради нещо друго, а понеже волята на нацията е кумулативно отражение на индивидуалната воля, то следването на тази идея сега в това време е абсолютно безполезно. Така или иначе, всичко е воля. И да си християнин, мюсюлманин, сатанист, бебе, възрастен, мъж, жена или каквото и да е самоопределение. Няма такова нещо като да не си себе, ти винаги си себе си, и винаги зад всяко действие, мисъл или самоопределение стои една и съща движеща сила. Единствената разлика е осъзнаването - понеже ако за едно бебе волята е изцяло инстинктивна и несъзнателна, то за осъзнатия тя е не само движеща сила, но и инструмент - и именно този инструмент е вярата. Ако аз мога да скачам 2 метра скок, но волята ми е да прескоча 2 метра и половина трап, то вярата че ще успея е тъкмо това което ми трябва. Сиреч аз разбирам вярата като насочване и проявление на волята. Но волята си е там така или иначе, във всеки един, и тя трябва да бъде и е насочена, по един или друг начин, без значение съзнателно или не. А вашето е не лична вяра, а само лично припознаване в нечия чужда вяра; нечия чужда воля; нечии чужд филм, за който във вас има някаква роля, и в която роля може да проявявате волята си. Когато отдаваш волята си на нещо по-голямо, колкото и да е чиста и осъзната волята ти, то тя неминуемо се опорочава и опетнява заедно с волята на още милиони болни мозъци преди и след теб. И тук именно идва въпроса за смисъла. Какъв е смисъла да следваш и да отдаваш волята си на толкова трагичен филм като християнството, което от хиляда и кусур години вече е възможно най-гнусния, лицемерен и опетнен филм, съдържащ в себе си цялата болест на човечеството? И кой би го следвал, ако не именно вътрешно болни, гнили и душевно дегенерирали хора? Какъв е смисъла да си комунист, вярващ в светлите идеи за равенство и братство, след като тия същите преди теб, пращаха жени и деца в сибирските степи да си режат от месата и да се ядат като диви зверове? И кой би бил комунист днес, ако не същите тези човеконенавистни хора? Какъв е смисъла да се биеш за държавата си, когато тази държава не само че не е проявление на волята ти, но и прави всичко възможно да я деградира и унищожи, въпреки че с удоволствие ще те прати да умреш в окопите? И кой би би избрал да се бори за тъкава държава, освен крайно заблудения и опиянен от патриотарски самоопределения ? За посредствените филми като футболни отбори, джендърски субкултури, политическо-активистки и други филми които масово се ширят, за тях няма изобщо смисъл да споменавам. Та на какво външно нещо тогава, оставачовек да отдаде волята си? За кое си струва? От всичките неща които изброих, християнството е последното нещо, което човек си струва съзнателно да избере. Там себелъжата, самонаказанието и себеотрицанието са на най-висша почит. Там волята е най-изродена и дегенерирала, дотолкова че се е обърнала срещу самата себе си. Как тогава следването на християнството може да е продукт на съзнателен избор, още повече на съзнателно насочена воля?
    Обикновенно осъзнатата воля не се насочва там където е мръсния, лицемерен шум на тълпата, без значение дали става въпрос за футболни отбори, популярна музика, политически идеологии или религии - защото филма е един и същ, запълва една и съща потребност и влагането на воля и вяра в тези неща винаги е показател за неосъзнатост, малодушие и робска психика. Този който няма осъзната воля е завинаги обречен несъзнателно да отдава волята си на някаква по-голяма, външна воля.
    Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 12-01-2022 на 16:55

  9. #9
    Цитирай Първоначално написано от Pitancho Виж мнението
    Докторът се писал джедай, защото.живее във филмче, в което той е голямото герой.
    Писах се джедай, за да иронизирам филмарите като теб.

  10. #10
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 014
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Естествено че е себе си, и то може би в най-чистата форма на себе си. Чиста, безкомпромисна, стихиина воля. Само че не и силата да я осъществи. То впрочем затова и се налага възпитаването на човек в матрицата, щото тая стихия да бъде опитомена и да бъде изведена от чиста воля в подчинена на общото благо.
    Ами не е така, защото още в утробата при развитието на ембриона му оказва влияние външната среда, също му оказват влияние мислите и емоциите, които изпитва майка при реакциите си на външната среда и дразнители. И тези неща се запечатват в ембриона и оказват влияние на развитието и живота му и като възрастен. Гледал съм клип от ехограф, как майката се кара с някакъв човек и при всеки силен крясък на този човек ембриона сякаш се стряска и подскача в корема на майката, това няма начин да не се запамети емоционално е да не окаже влияние върху живота на бебето, като се роди. Също е доказано че когато майката е била под силен стрес, кортизола, който се отделя, потиска хормона на растежа при развитието на ембриона и оттам тези деца стават по-ниски като възрастни. Така че още в утробата може да си вече травмиран и предопределен и като физика и като психика, бай докторче.
    Последно редактирано от defender : 12-01-2022 на 22:55

  11. #11
    Ёдна хубава проповед на тема на какво се крепи нашата вяра от протойерей Ивайло Вутов

    Днес е 2 декември 2022 г. и в наглед обикновения студен зимен работен ден, настъпи времето православни християни, ние да вдигнем отново своите духовни очи от земята нагоре към Вечния и Всемогъщ Господ Бог Отец и Син и Дух Светии, Вечната Животворяща и Спасяваща нас грешните люде Пресвета Троица!!! И, в тази ранна утрин, ние отново ще си припомним православни християни, на какво именно се крепи, развива и съществува собствената ни, православна Вяра, „вечните Опори“ без които ние не можем да оцелеем духовно, душевно и религиозно, а именно: на първо място Вярата ни се опира на светата Библия, на светите Писания от нашите Отци, на «Житията на Божиите Светци и Светици» и на светите църковни Правила, Догмати и Канони; на второ място Вярата ни, се крепи върху огромния 2 хилядолетен духовен и религиозен Опит (земен и задгробен), натрупан, анализиран, описан, опитан и използван постоянно от светата ни Христова Църква и на нашия скромен личен духовен Опит; а на третото и най-важно място нашата Вяра се крепи и израства, чрез Пряката и Видима намеса на духовния свят в нашия личен живот, започвайки от всекидневната Помощ на нашите Ангели-Пазители, достигайки до пряката намеса и проява в живота ни, на самия Всемогъщ Господ Бог! И, затова именно съвременни млади православни християни, нашата лична християнска Вяра, не може и не може да бъде „пробудена“, нито да бъде „засилена“, чрез четенето на светската философска литература, чрез опитването на различните източни религиозни практики- медитация, йога, наркотици, чрез позитивните ни самовнушения и прочие само-помощни средства, използвани днеска масово в езическите и окултните общности и групички, чиято лъже-духовна литература изпълни и изпълва сега огромното Интернет-пространство! И, продължавайки в тази посока, дойде момента да погледнем отблизо и да си спомним пак, как именно светата ни православна Църква, „натрупва“ постепенно своя личен неоценим духовен Опит, на Който се крепи и нашата лична съвременна „слабичка“ Вяра, чрез Житието на празнувания днеска непознат и почти забравен от вас Божии Светец, св. преп. Атанасий, затворник Печерски-Чудотворец! И, така предадено накратко неговото Житие, отпечатано в далечната 1885 г. започва с обикновените слова, че Божия Светец Атанасий, бил скромен монах от светия Печерски манастир и живеейки смирено, и Богоугодно със своите събратя, той се разболял тежко и след дълго боледуване, неочаквано починал. Манастирското братство бързо приготвило тялото на починалия монах Атанасий, за неговото монашеско погребение, но по неизвестна нам причина самото погребение се забавило цели два дена и дори на третия ден, покойника все още оставал непогребан в своята килия, което и предизвикало пряката Божия намеса!В третата нощ, блажено спящия Игумен бил неочаквано разбуден от строг Глас, който му напомнил:„- Божият раб, Атанасий, вече два дена лежи непогребан, а ти не се безпокоиш за него!“. Небесното Уведомление, което Игумена приел напълно спокойно и едвам на сутринта след изгрев слънце, той поел към килията на покойния Атанасий, за да довърши неговото монашеско погребение. Но, когато Игумена влязъл вътре с останалите монаси всички изпаднали в тих ужас, мъртвия монах Атанасий, бил напълно жив и седейки върху погребалния си саван, той плачел неутешимо и безутешно! Дошлите събратя начело с Игумена, започнали бурно да го питат и разпитват, как така е оживял и какво е видял в задгробния свят, но Атанасий плачейки силно нищо не им отговарял, а само повтарял гласно една-единствена дума: „ спасявайте се......спасявайте се ...... спасявайте се......спасявайте се.......“. Най-накрая след дългите молби на неговите събратя, които се заклели да изпълнят всичко, което той им каже, Атанасий изрекъл:„ - имайте пълно послушание към Игумена, Кайте се ЕЖЕЧАСНО и се МОЛЕТЕ на Господа Иисуса Христа, на Пречистата Му Майка и на св. преп Антоний и Теодосий Печерски, да завършите своя живот тук в манастира, защото самата Божия Майка и преподобните Отци, непрестанно молят Бога за това място и за живеещите в него монаси. Повече, не ме питайте за каквото и да е било!“. След което възкръсналия монах Атанасий, излязъл от манастира и влязъл в една от манастирските пещери, чиито вход зазидал и останал да живее вътре в нея, цели 12 години! Поведение, което косвено ни свидетелства, че освен Рая и Неговите Небожители, Душата на Атанасий е била заведена да види и адските тъмници, препълнени с безчислено множество страдащи грешници, бесове и демони! И, тази ужасяваща гледка подбудила монаха Атанасий, ДА ПЛАЧЕ И ДА СЕ КАЕ ДЕНОНОЩНО ЗА СВОИТЕ ЛИЧНИ ГРЕХОВЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИ 12 ГОДИНИ !!! Спирайки за миг, осъзнавате ли, православни християни, колко всъщност слабо и химерно е нашето лично покаяние за извършените съзнателно пред Бога, грехове и беззакония, обикновено ние казваме набързо и по-навик било в Храма или в къщи: „- Господи, съжалявам за моите сторени грехове, моля те, да ми простиш!- а след това „велико покаяние“, ние отново, и отново начеваме съзнателно да повтаряме абсолютно същите грехове, без дори да осъзнаваме, че те завличат нашата безсмъртна Душа, все по-надълбоко и надълбоко в неописуемите адски тъмници и страдания!!! Хранейки се единствено с малко парче сух хляб и с чаша вода, пазейки пълно мълчание и плачейки неспирно, Светеца, достигнал до своя смъртен час и след кратка раздяла със събратята монаси, св. преп. Атанасий Печерски, починал мирно в далечната 1176 г. , като неговото тяло било погребано в тази пещера, където изживял своя земен живот. И, навярно вековете щяха да изличат постепенно спомена за него, ако той беше изчезнал завинаги, както искрено вярват днешните атеисти, че става с всеки човек след неговата смърт, но бидейки вечно Жив в нашия Господ Бог, Божия Светец Атанасий, вместо да си почива спокойно „върху някой облак“, оставайки неизвестен за земния християнски свят, той започнал от Отвъдното пряко да се грижи за Спасението и на своите земни събратя монаси! Монахът Вавила, дълги години страдал от силни болки в своите крака и често пъти, нещастника разбуждал монасите посред нощ със своите викове, когато болката ставала непоносима за него. И един път, когато болния Вавила отново започнал да крещи от болката в краката си, неочаквано ВИДИМО пред него застанал самия св. преп. Атанасий, който тихичко му казал: „- ела при мене и аз ще те изцеля!“- след което св. преп. Атанасий Печерски отново станал НЕВИДИМ! Когато болките понамалели Вавила, веднага извикал своите събратя и с тяхната помощ, той бил пренесен при Мощите на св. преп. Атанасий и едвам докосвайки се, до тях мигновено се излекувал по великата Божия Милост и прославил новия Божии Светец Чудотворец, Атанасий! Завършвайки накрая, вие млади ново-начални православни християни поне отчасти вече разбрахте, как през изминалите векове светата ни православна Църква е събирала, „натрупвала“, усъвършенствала, използвала и използва, и до днес, Своя огромен безценен ПРАКТИЧЕСКИ духовен Опит?!! Именно този „видим“ и „невидим“ Опит, на който се опира и вашата израстваща православна Вяра, затова когато свещеника ви каже и посъветва да направите или да не правите определени дела, колкото и елементарно да ви звучат свещеническите слова, колкото и да ви се иска, да живеете „по-своему“, като млади православни християни, вие никога не забравяйте, че зад нашите „прости, остарели“ свещенически съвети стои Опита, Знанията, Възхода и Паденията на милиони и милиони православни християни, духовници, монаси и монахини, поради което все пак млади православни християни опитайте се първом, да изпълните свещеническия съвет и едвам след това казвайте вашата любима фраза: „ - Това няма да помогне, сега сме 21 век и ние вече се готвим да живеем в Космоса, а вие искате от нас ...........???!“ . Заради светите молитви на Пресветата Божия Майка, на св. преп. Атанасий, затворник Печерски-Чудотворец, на всички празнувани днес Божии Светци и Светици, на всички ваши Роднини Светци и Светици, на всички Божии Архангели и Ангели, Господ, да ви Помилва, Благослови и Спаси православни християни, вас, вашите родители, роднини, приятели и врагове, и да Помилва и да Спаси многострадалната православна Украйна! Амин. Амин. Амин.

  12. #12
    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Ами не е така, защото още в утробата при развитието на ембриона му оказва влияние външната среда, също му оказват влияние мислите и емоциите, които изпитва майка при реакциите си на външната среда и дразнители. И тези неща се запечатват в ембриона и оказват влияние на развитието и живота му и като възрастен. Гледал съм клип от ехограф, как майката се кара с някакъв човек и при всеки силен крясък на този човек ембриона сякаш се стряска и подскача в корема на майката, това няма начин да не се запамети емоционално е да не окаже влияние върху живота на бебето, като се роди. Също е доказано че когато майката е била под силен стрес, кортизола, който се отделя, потиска хормона на растежа при развитието на ембриона и оттам тези деца стават по-ниски като възрастни. Така че още в утробата може да си вече травмиран и предопределен и като физика и като психика, бай докторче.
    Не виждам как това опровергава каквото и да е. Волята ти си е твоя воля. Дали и в каква степен е повлияна от външния свят е въпрос на късмет. Важното в случая е дали е осъзната и имаш способноста да я насочваш и налагаш, или се оставяш на произвола на външни сили. Никой не се ражда с осъзната воля. Раждаш се с чиста воля, в смисъл че е изцяло инстинктивна такава, като на едно диво животно. Опитомяването на човека е много подобно на опитомяването на едно животно. Животното също има воля, но не и осъзната такава - насочването й става по изцяло инстинктивен път ако диво, или според това на волята на стопанина му, ако е опитомено. А ти дали си се родил с травмиран или не също е без значение, понеже травмата като бариера на волята, винаги е процес в несъзнаваното, докато прескачането на тази бариера е винаги процес в съзнаваното.

  13. #13
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 014
    Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan-666 Виж мнението
    Не виждам как това опровергава каквото и да е. Волята ти си е твоя воля. Дали и в каква степен е повлияна от външния свят е въпрос на късмет. Важното в случая е дали е осъзната и имаш способноста да я насочваш и налагаш, или се оставяш на произвола на външни сили. Никой не се ражда с осъзната воля. Раждаш се с чиста воля, в смисъл че е изцяло инстинктивна такава, като на едно диво животно. Опитомяването на човека е много подобно на опитомяването на едно животно. Животното също има воля, но не и осъзната такава - насочването й става по изцяло инстинктивен път ако диво, или според това на волята на стопанина му, ако е опитомено. А ти дали си се родил с травмиран или не също е без значение, понеже травмата като бариера на волята, винаги е процес в несъзнаваното, докато прескачането на тази бариера е винаги процес в съзнаваното.
    Какво ще рече, че важното е дали тази воля е осъзната и дали можеш да я насочваш – как точно се осъзнава и как се насочва тази воля? Ако на волята ти й се прияде пекана сланина, как осъзнаваш защо ти се е прияло сланина, най-вероятно просто си казваш, ами яде ми се сланина, защото обичам сланина. Но защо обичаш сланина осъзнаваш ли, или просто го приемаш този факт инстинктивно?

    Защо травмата е винаги процес в несъзнаваното?

    Волята ти не може ли да бъде насочвана от външната среда и от външни хора - примерно да бъде насочвана чрез рекламите или пък чрез страховете, травмите и комплексите ти. Колкото повече травми и комплекси имаш, толкова ще си по-лесен за манипулация от външни хора, които играейки си с тях, могат да насочват волята ти в желаната от тях посока, като ти в същото време ще си мислиш, че това е твоята воля, докато всъщност ти вървиш по зададена от тях посока, но не го осъзнаваш.
    Например ако нон-стоп ти се набива в главата страхът, че ще умреш от вирус, ако не се ваксинираш, твоята воля нямали да пожелае да се ваксинираш и в същото време ти ще мислиш, че това е твоето желание, а то всъщност възползвайки се от твоите страхове и травми, външни хора изкуствено насочват волята ти в желаната от тях посока, но ти няма да го осъзнаваш и дори ще им си благодарен, като твой спасители.
    И какво от това, че имаш вродена воля, като ти си травмиран и чрез тези травми тази твоя воля, може да бъде насочвана дори срещу тебе самия, докато в същото време ти си мислиш, че правиш нещо добро за себе си.
    Ако години ти се набива в главата колко е готино в Германия, то твоята воля няма ли да поиска да отидеш в Германия. Но това всъщност не е твоето истинско желание, а то ти е наложено от друг, чрез пропаганда и възползвайки се от твоята травма и неудовлетвореност и оттам желание за по-добър живот.

    Не знам как да го обясня докторче, но без Бог ти си просто една кукла на конци за дявола и неговите слуги. Като те наблъскат психиката още от дете с травми и определени логически програми, твоята воля веднага ще бъде насочена в желаната от тях посока - травмите и логиката ти насочват волята ти.
    В момента, с това светско образование (и липса на религия в училищата), най-първосигнално е волята ти да бъде насочена към атеизъм. И в същото време, като се налага убеждението, че атеизмът е за интелигентните, я вярата се осмива и иронизира, то един комплексиран човек, естествено, че волята му ще пожела да е атеист защото в това той ще види шанс да изглежда интелигентен. Или пък лозунга „умни и красиви”, които се налага от разни партии е със същата цел за улов на избиратели, на един травмиран, смачкан вътрешно човек, естествено, че волята му ще пожелае да е „умен и красив” и той ще гласува за тази партия за да се изживее чрез този ритуал на гласуването за тази партия, като умен и красив.

    ПП: Абе, както и да го гледам живота без Бог не си заслужава. По-добре да съм осъзнат роб на Бог, отколкото неосъзнат роб на силните на деня, докато в същото време се самозаблуждавам, че съм себе си и съм свободен. Бог затова иска вяра, защото вярата е осъзнат акт, вярата е някакво усилие, а усилието е винаги осъзнато, докато дявола не иска вяра, защото така или иначе човек е негов роб по дефолт, дори за дявола е по-добре да не го осъзнаваме.
    Последно редактирано от defender : 12-03-2022 на 02:06

  14. #14
    Кратка история на българската църква: https://dobrotoliubie.com/2022/12/14...a%d0%b2%d0%b0/

  15. #15
    Кой сте Вие, дядо Мраз?
    http://sulla.bg/2022/12/24/7016.html

  16. #16
    Коя религия е по-по-най? Важен въпрос:
    https://trud.bg/%D0%BA%D0%BE%D1%8F-%...D%D0%B0%D0%B9/

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си