Вероизповеданията според преброяването

[defender]

Няма значение който и да е като какъв се самоопределя, защото всичко е филм и илюзия. И докато все пак един широкоскроен човек оставя другите да живеят с филмите си, то само един крайно филмиран би анатемосал всички останали само щото не са в неговия филм. А за мен е по-скоро като да гледам децата как си представят че са Супермен или Батман. Така или иначе, вярата е могъщ инструмент, особено в социалния свят, но и във вътрешното изграждане. Само че в това е разликата - на мен вярата ми служи, а ти си роб на вярата. Най-вече защото не идва съзнателно, а е подхранвана от несъзнателни процеси и мотиви. То точно затова няма значение, понеже вярата като цяло, в каквото и да е, е цел, мотив, и потребност сама по себе си - другото е въпрос на културни и донякъде лични особености. Едва когато отпадне като потребност, вярата вече става утилитарна, сиреч използваема като инструмент. Така както един наркотик може да има положителен ефект в дадена ситуация, но дадеш ли го на склонен към зависимости и неосъзнал и нерешил вътрешните си проблеми човек, то го превръщаш в наркоман. Но дори и наркомана донякъде осъзнава, че си прави мечешка услуга с всяка следваща доза, докато вие смятате следващата доза за висше благо. Това дори и най-пробития наркоман не изпада в толкова огромен филм. А й наркомана поне си прави кефа, а вие се кефите на това, че не си правите кефа. Смятай колко сте спрели.

Добре ве докторче, нека първо да изясниш какво според теб е да си „себе си”.

За мен по дефолт с раждането си, човек не е себе си, а изцяло е предопределен, като характер, логика и мислене от външния свят, а за да си себе си, човек трябва да повярвя във вродения Божии образ в себе си и оттам да започне да променя логиката и мисленето си, които са му внушени от този свят още с раждането. Тази вяра не е наркотик, тази вяра означава да си себе си. Наркотик е когато не си самодостатъчен и оттам заместваш „себе си” с нещо друго и в това друго нещо припознаваш себе си и когато това нещо ти се оттнеме и не можеш да си го доставиш ти буквално губиш личността си, започват да ти умират неврони връзки и мозъчни клетки и да изпитваш абстиненция, депресия, болка. Ако аз съм си наркотик за себе си, ами тогава няма проблем, въпросът е нещо друго извън мен, да не ми става наркотик и оттам господар - това се нарича пост и не е нещастие (както ти си го мислиш), това е свободата, свобода=пост. Така че аз не виждам защо вярата в Бог да е наркотик, след като това е всъщност вяра в себе си, в Божия образ в теб самия.

Сега ти ми кажи какво според тебе е да си себе си?
Ти си много заблуден ако си мислиш, че без вяра в Бог е възможно да си себе си. Не, ти не си себе си, а си в подчинение и предопределеност от външната среда, дори без да го осъзнаваш и да се самозаблуждаваш, че си себе си и си свободен.
Например, затова при пандемията едни с разболяха по 3-4 пъти, а други не се разболяха. Разболяха се и се ваксинираха най-вече тези, които живота им подсъзнателно е зависим от външната среда. И не се разболяха и ваксинираха тези, които вярват в себе си (но в истинския "себе си", а не в някакви самозаблуди за себе си).