Вероизповеданията според преброяването

[DoctorSatan-666]

Добре ве докторче, нека първо да изясниш какво според теб е да си „себе си”.

За мен по дефолт с раждането си, човек не е себе си.

Естествено че е себе си, и то може би в най-чистата форма на себе си. Чиста, безкомпромисна, стихиина воля. Само че не и силата да я осъществи. То впрочем затова и се налага възпитаването на човек в матрицата, щото тая стихия да бъде опитомена и да бъде изведена от чиста воля в подчинена на общото благо. И ако в тази идея принципно е имало смисъл, сиреч волята да индивида да бъде подчинена на волята на обществото, народа и нацията, и то не заради нещо друго, а понеже волята на нацията е кумулативно отражение на индивидуалната воля, то следването на тази идея сега в това време е абсолютно безполезно. Така или иначе, всичко е воля. И да си християнин, мюсюлманин, сатанист, бебе, възрастен, мъж, жена или каквото и да е самоопределение. Няма такова нещо като да не си себе, ти винаги си себе си, и винаги зад всяко действие, мисъл или самоопределение стои една и съща движеща сила. Единствената разлика е осъзнаването - понеже ако за едно бебе волята е изцяло инстинктивна и несъзнателна, то за осъзнатия тя е не само движеща сила, но и инструмент - и именно този инструмент е вярата. Ако аз мога да скачам 2 метра скок, но волята ми е да прескоча 2 метра и половина трап, то вярата че ще успея е тъкмо това което ми трябва. Сиреч аз разбирам вярата като насочване и проявление на волята. Но волята си е там така или иначе, във всеки един, и тя трябва да бъде и е насочена, по един или друг начин, без значение съзнателно или не. А вашето е не лична вяра, а само лично припознаване в нечия чужда вяра; нечия чужда воля; нечии чужд филм, за който във вас има някаква роля, и в която роля може да проявявате волята си. Когато отдаваш волята си на нещо по-голямо, колкото и да е чиста и осъзната волята ти, то тя неминуемо се опорочава и опетнява заедно с волята на още милиони болни мозъци преди и след теб. И тук именно идва въпроса за смисъла. Какъв е смисъла да следваш и да отдаваш волята си на толкова трагичен филм като християнството, което от хиляда и кусур години вече е възможно най-гнусния, лицемерен и опетнен филм, съдържащ в себе си цялата болест на човечеството? И кой би го следвал, ако не именно вътрешно болни, гнили и душевно дегенерирали хора? Какъв е смисъла да си комунист, вярващ в светлите идеи за равенство и братство, след като тия същите преди теб, пращаха жени и деца в сибирските степи да си режат от месата и да се ядат като диви зверове? И кой би бил комунист днес, ако не същите тези човеконенавистни хора? Какъв е смисъла да се биеш за държавата си, когато тази държава не само че не е проявление на волята ти, но и прави всичко възможно да я деградира и унищожи, въпреки че с удоволствие ще те прати да умреш в окопите? И кой би би избрал да се бори за тъкава държава, освен крайно заблудения и опиянен от патриотарски самоопределения ? За посредствените филми като футболни отбори, джендърски субкултури, политическо-активистки и други филми които масово се ширят, за тях няма изобщо смисъл да споменавам. Та на какво външно нещо тогава, оставачовек да отдаде волята си? За кое си струва? От всичките неща които изброих, християнството е последното нещо, което човек си струва съзнателно да избере. Там себелъжата, самонаказанието и себеотрицанието са на най-висша почит. Там волята е най-изродена и дегенерирала, дотолкова че се е обърнала срещу самата себе си. Как тогава следването на християнството може да е продукт на съзнателен избор, още повече на съзнателно насочена воля?
Обикновенно осъзнатата воля не се насочва там където е мръсния, лицемерен шум на тълпата, без значение дали става въпрос за футболни отбори, популярна музика, политически идеологии или религии - защото филма е един и същ, запълва една и съща потребност и влагането на воля и вяра в тези неща винаги е показател за неосъзнатост, малодушие и робска психика. Този който няма осъзната воля е завинаги обречен несъзнателно да отдава волята си на някаква по-голяма, външна воля.