Вероизповеданията според преброяването

[DoctorSatan-666]

Ами не е така, защото още в утробата при развитието на ембриона му оказва влияние външната среда, също му оказват влияние мислите и емоциите, които изпитва майка при реакциите си на външната среда и дразнители. И тези неща се запечатват в ембриона и оказват влияние на развитието и живота му и като възрастен. Гледал съм клип от ехограф, как майката се кара с някакъв човек и при всеки силен крясък на този човек ембриона сякаш се стряска и подскача в корема на майката, това няма начин да не се запамети емоционално е да не окаже влияние върху живота на бебето, като се роди. Също е доказано че когато майката е била под силен стрес, кортизола, който се отделя, потиска хормона на растежа при развитието на ембриона и оттам тези деца стават по-ниски като възрастни. Така че още в утробата може да си вече травмиран и предопределен и като физика и като психика, бай докторче.

Не виждам как това опровергава каквото и да е. Волята ти си е твоя воля. Дали и в каква степен е повлияна от външния свят е въпрос на късмет. Важното в случая е дали е осъзната и имаш способноста да я насочваш и налагаш, или се оставяш на произвола на външни сили. Никой не се ражда с осъзната воля. Раждаш се с чиста воля, в смисъл че е изцяло инстинктивна такава, като на едно диво животно. Опитомяването на човека е много подобно на опитомяването на едно животно. Животното също има воля, но не и осъзната такава - насочването й става по изцяло инстинктивен път ако диво, или според това на волята на стопанина му, ако е опитомено. А ти дали си се родил с травмиран или не също е без значение, понеже травмата като бариера на волята, винаги е процес в несъзнаваното, докато прескачането на тази бариера е винаги процес в съзнаваното.

[defender]

Не виждам как това опровергава каквото и да е. Волята ти си е твоя воля. Дали и в каква степен е повлияна от външния свят е въпрос на късмет. Важното в случая е дали е осъзната и имаш способноста да я насочваш и налагаш, или се оставяш на произвола на външни сили. Никой не се ражда с осъзната воля. Раждаш се с чиста воля, в смисъл че е изцяло инстинктивна такава, като на едно диво животно. Опитомяването на човека е много подобно на опитомяването на едно животно. Животното също има воля, но не и осъзната такава - насочването й става по изцяло инстинктивен път ако диво, или според това на волята на стопанина му, ако е опитомено. А ти дали си се родил с травмиран или не също е без значение, понеже травмата като бариера на волята, винаги е процес в несъзнаваното, докато прескачането на тази бариера е винаги процес в съзнаваното.

Какво ще рече, че важното е дали тази воля е осъзната и дали можеш да я насочваш – как точно се осъзнава и как се насочва тази воля? Ако на волята ти й се прияде пекана сланина, как осъзнаваш защо ти се е прияло сланина, най-вероятно просто си казваш, ами яде ми се сланина, защото обичам сланина. Но защо обичаш сланина осъзнаваш ли, или просто го приемаш този факт инстинктивно?

Защо травмата е винаги процес в несъзнаваното?

Волята ти не може ли да бъде насочвана от външната среда и от външни хора - примерно да бъде насочвана чрез рекламите или пък чрез страховете, травмите и комплексите ти. Колкото повече травми и комплекси имаш, толкова ще си по-лесен за манипулация от външни хора, които играейки си с тях, могат да насочват волята ти в желаната от тях посока, като ти в същото време ще си мислиш, че това е твоята воля, докато всъщност ти вървиш по зададена от тях посока, но не го осъзнаваш.
Например ако нон-стоп ти се набива в главата страхът, че ще умреш от вирус, ако не се ваксинираш, твоята воля нямали да пожелае да се ваксинираш и в същото време ти ще мислиш, че това е твоето желание, а то всъщност възползвайки се от твоите страхове и травми, външни хора изкуствено насочват волята ти в желаната от тях посока, но ти няма да го осъзнаваш и дори ще им си благодарен, като твой спасители.
И какво от това, че имаш вродена воля, като ти си травмиран и чрез тези травми тази твоя воля, може да бъде насочвана дори срещу тебе самия, докато в същото време ти си мислиш, че правиш нещо добро за себе си.
Ако години ти се набива в главата колко е готино в Германия, то твоята воля няма ли да поиска да отидеш в Германия. Но това всъщност не е твоето истинско желание, а то ти е наложено от друг, чрез пропаганда и възползвайки се от твоята травма и неудовлетвореност и оттам желание за по-добър живот.

Не знам как да го обясня докторче, но без Бог ти си просто една кукла на конци за дявола и неговите слуги. Като те наблъскат психиката още от дете с травми и определени логически програми, твоята воля веднага ще бъде насочена в желаната от тях посока - травмите и логиката ти насочват волята ти.
В момента, с това светско образование (и липса на религия в училищата), най-първосигнално е волята ти да бъде насочена към атеизъм. И в същото време, като се налага убеждението, че атеизмът е за интелигентните, я вярата се осмива и иронизира, то един комплексиран човек, естествено, че волята му ще пожела да е атеист защото в това той ще види шанс да изглежда интелигентен. Или пък лозунга „умни и красиви”, които се налага от разни партии е със същата цел за улов на избиратели, на един травмиран, смачкан вътрешно човек, естествено, че волята му ще пожелае да е „умен и красив” и той ще гласува за тази партия за да се изживее чрез този ритуал на гласуването за тази партия, като умен и красив.

ПП: Абе, както и да го гледам живота без Бог не си заслужава. По-добре да съм осъзнат роб на Бог, отколкото неосъзнат роб на силните на деня, докато в същото време се самозаблуждавам, че съм себе си и съм свободен. Бог затова иска вяра, защото вярата е осъзнат акт, вярата е някакво усилие, а усилието е винаги осъзнато, докато дявола не иска вяра, защото така или иначе човек е негов роб по дефолт, дори за дявола е по-добре да не го осъзнаваме.