Ся че ви драснем едно есе.. Имах 6 на него хД ако на някой ще му свърши работа да се възползва..

Аз строя

"Измислен свят.Парадоксален.
Безличен и изтръпнал от двуличие.
Не можеш истините да изричаш,
започнал си на зомби да приличаш
и някак си се чувстваш все окалян.
Измислен свят.Сив от бездушие,
опръскан с мрак и смях без радост.
Безмозъчен от ранна старост,
изгубен в похабена младост,
Безсмислен, сляп и равнодушен."

Аз строя...Аз строя нов "НОЕВ КОВЧЕГ", защото непознаваема стана тъмната страна на човека и защото човекът стана по - черен от нощта.
МРАК В МРАКА.
Дошло е време разделно...Време на неизричани истини.Време, в което Слънцето се превърна в Луна. Ценностите изгубиха стойността си. Светлината заглъхна в бездната на престъпната нощ. Първото и най - неотложно нещо стана да се отплатиш за доброто с неблагодарност.Обществото се погаври с културата. Невежеството ограничи въжделенията. Бягството от действотелността дрогира слабите. Хаосът наречен демокрация изкриви представите. Пълзящите "животни" проникнаха навсякъде.
Животът се сведе до съществуване и се олицетвори с една единствена дума - ПАРИ.
Спечели на лотария и ще те обявят за умен...
Позлатата минава за злато...
В такова едно време - пред мен е Мрака, а след мене - Нищото...Да тръгна ли или пък да се върна? Къде са моите стремежи? Излиза, че всички велики истини всъщност са гнусни лъжи. Излиза, че цял живот се стремиш към нещо.. И изведнъж, бинго : някой убива желанието ти и то мутира в равнодушие...
Защо? ЗАЩО? Толкова много въпроси! И толкова малко отговори...
А аз трябва да строя... Какво да построя? Храм на отчаянието? Или храм на Надеждата? Ако, като Данко изтръгна сърцето си, за да поведа хората, със сигурност ще се намери някой "умен" и "далновиден" човек, който да го настъпи с крак...
Изгубих се...Изгубих се сред пътища за Никъде...Не мога да намеря ПЪТЯ.
А той е там, кякъде...Очаква да бъде построен един нов Път, с една нова Надежда, с едно ново Слънце... Безупречен и безусловен. Чист и БЯЛ...
Само дето, "никой цвят не е така чист и никой цвят не може така да се опетни и омърси както белият..."
За това моят "НОЕВ КОВЧЕГ" ще строя много внимателно...С много вяра, с много любов и с много търпение ще построя един нов живот достоен за обич. Дано успея да открия истината...
ИСТИНАТА, КОЯТО Е НЯКЪДЕ ТАМ...